21:36:00
"Надали някога ще узнаем цялата истина. Но това не е най-важното. Мислим, че е започнала от любопитство. В училище пишеше реферат за дрогата и може би това я потикнало към фаталното решение. Най-лошото е, че тя беше зряло и умно момиче. Не спирам да търся грешки и в себе си. Дъщеря ми обичаше да пише, чете, обичаше математиката и информатиката. Искаше да учи медицина. Днес е на 19 години. Започнала е да взима хероин в 8 клас и много бързо стигна дъното. Започнала с марихуана, след това с таблетки и накрая хероин. Като малка боледуваше от астма, имаше и сърдечни проблеми, затова забелязвах всички промени в нея, когато си взимаше лекарствата. В осми клас е спряла да ги пие, но аз не разбрах това. Интересното е, че имаше два вида приятели. Приятели, които бяха нормални деца и такива, които бяха наркомани и дилъри. За вторите разбрах две години по-късно, когато посетихме дружеството и те ни най-малко ми допаднаха. С тях се е дрогирала, а с другите - нормалните, е дружала за прикритие.
Първият път, когато намерих пакетче в зимните й обувки, веднага го занесох при един познат в полицията, който ми каза, че това е хероин. Знаех, че е нейно, но тя никога не си призна. Въпреки че истината беше очевидна, дъщеря ми положи много усилия, за да ме убеди, че не е наркоманка и аз се заблуждавам. След време разбрах, че хората, които употребяват наркотици са невероятно интелигентни и измамни. Лъжци, актьори, и по филмите няма такива. Опитах се да поговоря с нея, но тя усети, че баща й е по-слаб психически и вярва на лъжите й, затова се опита да ме игнорира. За да не се налага да разговаря с мен, често бягаше и не се прибираше у дома. Опитах по всякакъв начин: с думи, с бой, с плач, но така и не успях! Опитах да говоря и с мъжа ми, че нещо не е наред с нея, но той като всеки баща, който е доста привързан към дъщеря си, отказа да приеме истината. Наложи се да се боря както с нея, така и с него. До ден днешен му е трудно да приеме, че дъщеря му е наркоманка.
Дъщеря ми призна истината само веднъж, в самия край, преди да отиде на лечение. За първи и последен път изрече: " Истина е, аз съм наркоманка!" Понякога имах чувството, че това не е моето дете, а някое непознато от улицата. За нея бяхме врагове. В началото получаваше джобни пари от баща си. Пари, за които аз не знаех. Вместо за храна или други нужди, с тези пари дъщеря ми си е набавяла дрога. На края се наложи да кажа на мъжа си, че ако видя някой да й дава пари, ще му отрежа ръцете. Тогава тя започна да краде. Първо си продаде личния ipod, после DVD-то,телевизора, дрехите, а накрая открадна и златото.
Веднъж дъщеря ми каза: " Мамо, ти не знаеш какво е. Колко е страшно всеки ден да мисля откъде да си намеря пари за дозата. Не знаеш какво ми е, а още по-малко знаеш, какво е чувството, когато взимам хероин."
Загубих много приятели, но не съжалявам и не обвинявам никой. Може би и аз бих реагирала по същия начин. Благодаря на тези, които въпреки всичко останаха до мен и се бориха заедно с мен. Някои приятели се отдръпнаха от страх, че и тяхното дете може да бъде навлечено в подобна ситуация, както често се случва. След две години дъщеря ми избяга от дома ни. Полицията я откри в един апартамент, предозирана, в критично състояние. Лекарите се бориха за живота й, но самата тя не искаше да се измъкне от това блато.Тогава седнах и поговорих с мъжа си, защото нямах повече нито сила, нито воля за живот, нито нерви. Отчаяно го попитах:" Сега ще повярваш ли, че тя е наркоманка? Ако не си готов да признаеш истината, аз нямам повече сили да се занимавам. Трябва да се погрижа за себе си. Три години се самоунищожавах и обвинявах, че съм лоша майка. В крайна сметка се разболях, припадам и съм силно изтощена!"
Втора част:ТУК
Източник:fakulteti.mk /В статията е използвана илюстративна снимка от интернет./
0 comments:
Публикуване на коментар