В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.са екзекутирани и хвърлени с общ гроб 100 българи

На този ден с едноминутно мълчание трябва да отдадем почит към жертвите на народеният съд. А може би е по-добре не да мълчим, а да говорим, за да знаят младите хора какво се е случило на тази тъжна дата в българската история.

В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.  зверски са убити и хвърлени с общ гроб 100 българи - разстреляни са един княз, трима бивши министър-председатели, 22-ма министри, 67 депутати, 48 генерали и висши офицери, 8 царски съветници.

Сред убитите е братът на  цар Борис III,  княз Кирил Преславски, един от регентите на малолетния тогава Симеон II. Разстреляни са и тримата премиери - Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Богдан Филов също е регент по това време. Третият регент - генерал Никола Михов, също е сред зверски умъртвените в нощта на 1 февруари…,пише krasotata.net

Официално присъдата на осъдените се чете в късния следобед на 1 февруари около 16.30 ч. Излъчва се по радиото, но много от роднините на арестуваните вече са изселени из страната, където радиото в ония години е било лукс, а достъпът до съдебната зала е бил строго ограничен. Вестниците излизат със закъснение на следващия ден - 2 февруари. Тогава присъдите отново са прочетени по радиото - когато регентите, министрите и депутатите са вече разстреляни.

Преди екзекуцията в ЦК на БКП има спор как да бъдат убити осъдените. Вълко Червенков настоява за класическия начин ‘чрез обесване’. По този начин той иска да отмъсти за своите другари, осъдени заради жестокия атентат в църквата ‘Св. Неделя’ през 1925 година. Надделява обаче мнението на Трайчо Костов, който предлага екзекуцията са се проведе по болшевишки - с пистолетен изстрел в тила.

За целта е ангажирана група главорези, които са предвождани от Фердинанд Козовски - бъдещ председател на Народното събрание, Изидор Леви - палач-следовател, специален агент на Лаврентий Берия от болшевишкото НКВД и Лев Главинчев - садист, участник в много комунистически зверства още преди 1944 година. Именно те отговарят присъдите да се изпълнят с нужната жестокост, бързина и потайност.  За да им се дадат подробни инструкции, тримата са извикани от ЦК на пртията от фронта…

Мястото в софийските гробища, определено за екзекуцията, е осветено с автомобилни фарове. Повечето от убийците са цивилни, а не униформени, въоръжени с шмайзери. Те стрелят в тила на осъдените, а труповете падат в яма.

След разстрелите палачите започват да обират жертвите си - взимат от тях всичко ценно - пръстени, часовници, златни халки. Един от палачите дори събува ботушите на убития княз Кирил…

Смъртните присъди над нашия политически, военен и духовен елит са заради това, че го смятат за  виновен за въвличане на България във войната. А истината е, че нашите държавници са имали една цел - нито един български войник да не участва в бойните действия. И те постигат тази цел.

Народният съд  издава 2730 смъртни присъди и 305 доживотни. Жертви на този трибунал - убити или затворени в концлагери, са  писатели, художници, учени, поети, журналисти…

По Дело 1 са осъдени на  смърт и екзекутирани  на 1 февруари 1945 година княз Кирил Преславски,  Богдан Филов - министър-председател,  Никола Михов - български офицер,  Александър Радолов - политик, Александър Станишев - политик, Борис Йоцов - учен, Васил Митаков - политик, Добри Божилов - министър-председател, Иван Русев - политик,  Иван Бешков - политик,  Иван Багрянов - министър-председател,  Иван Вазов -политик /племенник на народния поет/, Иван Горанов - политик, Павел Груев - юрист, Петър Габровски - министър-председател, Първан Драганов - политик, Рашко Атанасов - военен, Руси Русев - военен, Теодоси Даскалов - военен, Христо Калфов - политик.

Според спомените на вдовицата на последния български цар Борис III, царица Йоанна, на осъдените е отнета последната надежда да видят за последен път своите близки. И именно по тази причина царицата поискала да ги види за последно един по един преди екзекуцията и единствена се сбогувала с тях.

Върху мъртвите тела на жертвите били изсипани камиони със сгурия. За хората обаче било ясно чии са тези черни могили. И жени - млади и стари, както и самата царица, придружавана от някоя от своите дами, отивали да коленичат със запалени свещи край този общ гроб.

Само за информация - Нюрнбергският процес подвежда под отговорност 24 души, от които на смърт са осъдени 11, а и те  имали право на молба за помилване…

1 февруари - черна дата в българската история.  Но на този ден  депутатите от един парламент  се изправят в едноминутно мълчание в памет  на избитите български колеги. Но не е нашият, а белгийският…

Автор: Антоанета Ненова
krasotata.net

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇