Кебапче за 15 стотинки, хляб за 18, 26 ст. за бензин, до 5 лева ток на месец...

„Работих цял живот. Марширувах по манифестации и смятах, че съм част от изграждането на едно здраво общество. Вървях с гордо вдигната глава и не се интересувах от политика. За това мислеха други. Превивах гръб в завода, за да може семейството ми да е добре. Купих жилище, ходихме на почивка всяко лято. Имах кола, която крета и до днес още. Стои на село, използвам я когато трябва да ходя за фураж за животните.

Държелива е като мен. Общо взето живеехме добре тогава. Сега е ужас. Пенсиите не стигат за нищо. Помощ е само животът на село, където градината е магазинът и осигурява всичко необходимо. Как да не обичам онова време? Всичко беше осигурено. Трябваше само да работиш, а работа имаше. Мъка е сега. Синът оставаше често без препитание. Наложи се да заложи апартамента, за който аз се мъчих в завода цял живот. Взе пари от банката, оправи си документите и замина за Канада. Той също ходеше с плакати в ръце и скандираше. Но не по манифестации, а по митинги. Искаше промяна и на! Ето му я. Скубеше си косите толкова време без хляб, а после избяга зад граница.

Труди се, ама навън. Има семейство, но все едно няма. Все е далеч”, споделя бай Гошо. Той е бил част от онова общество, заради което след Девети септември Първи май бе обявен за най-големия празник. Живял, видял, постигнал своето в битието си.

„Кебапче за 15 стотинки. Хлябът бе 18, през 70-те години зареждахме бензин за 26 стотинки за литър, нафтата за горене бе 8 стотинки. Плащахме по 3-5 лева ток. Кое време е по-добро, сегашното ли? Парите стигаха за всичко, а сега има всичко, но парите не стигат. Младите теглят заеми, влизат в дългове, стресът ги мори. Животът е ужасен”, казва родопчанинът. Мнението му се споделя от всички негови набори, независимо от етническата принадлежност, а когато говорят за едно време, обикновено завършекът на сравнителния анализ е с: „Жалко, че не сте живели по-дълго тогава, за да видите разликите”.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇