Не си отиват мъртвите от нас, когато ги оставим под земята, едва тогава истинската власт, на чувствата ни врязва се в сърцата! Защото тихата несъпротива на дланите му легнали в цветя, една огромна, страшна сила придобива, опровергавайки смъртта.
Смъртта понякога е твърде жалка, животът непосилно груб, а в черната прощална катафалка лежи звезда, наместо труп. Пред погледа вулканен стълб се вдига, вулкан от подвиг и копнеж, и видиш,цялата земя не стига едно сърце да погребеш!
В памет на Стефан Данаилов
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
13:17:00
0 comments:
Публикуване на коментар