22:02:00
Проектирането и изработването на опитни серии от леки и лекотоварни автомобили в бившата авиационна фабрика в Ловеч започва през втората половина на 50-те години, като първоначално се извършва без каквато и да било официална подкрепа от страна на държавата.
Реализирането на тези проекти, както и последвалото усвояване на автомобилен монтаж до голяма степен успяват да се наложат именно благодарение на самоинициативата и решителността на конкретни заводски ръководители и инженери.
Предварителната подготовка за създаването на прототип на лек автомобил в Завод 14 стартира в края на 1958 г. под ръководството на инж. Димитър Дамянов. По това време към неговия екип се включват и специалисти от софийския Завод 12, които успяват да изработят абсолютно идентично и най-важното функциониращо копие на предоставения им оригинален двигател от лек автомобил Volkswagen.
Димитър Дамянов си спомня някои подробности за цялата организация по изработването на първите прототипи:
„Когато се заговори усилено за производството на леки автомобили, чието търсене бе голямо, ръководството реши да се изработи прототип на лек автомобил, с който да се представим на Пловдивския панаир, за да заинтересоваме държавните ръководители с умението си да извършваме сложни неща. Започвайки сложната и непозната работа, напълно разбирахме, че е немислимо при тогавашното световно автомобилостроене с наши конструкции и модели да произвеждаме масово леки автомобили. Изработката на лекия автомобил ни затрудни много, но я завършихме в предвидените срокове.“
За проектирането на дизайна първоначално е нает един скулптор от София, който се съгласява да изпълни задачата срещу възнаграждение от две средни месечни заплати, но неговият интересен и необичаен като форма макет е приет резервирано. В крайна сметка с оформлението на каросерията се ангажира самият екип на инж. Дамянов, който по това време включва Юли Костов, инж. Кънчо Кънчев, инж. Иван Петров (заместник на главния инженер на завода), Георги Филипов, Пейчо Пейчев, Георги Лазаров и още няколко души.
Изковаването на отделните компоненти на каросериите от тънколистна ламарина се извършва изцяло на ръка с помощта на дървени чукове върху кожени възглавници, пълни с пясък.Това, което особено затруднява екипа на инж. Дамянов, е така наречената геометрическа разработка, която се разчертава върху огромна маса в мащаб 1:1. Именно от нея впоследствие се свалят всички мерки за изработването на шаблони, от които пък се правят детайлите на дървения макет. Последният етап от работата е свързан с разрязването на дървения модел на отделни части, от които се отливат металните щампи за външните форми на каросерията.
Отговорник по изработването на моделите е Марин Радев, а външните елементи са направени от Георги Лазаров. Интересно е да се отбележи, че в началния стадий от предварителната подготовка са спазени стриктно всички работни етапи, свързани с изготвянето на пълна конструктивна документация, предлагането и обсъждането на графични проекти и гипсови модели на автомобила, както и изработването на няколко дървени макета в мащаб 1:10 (един от които и днес може да се види в заводския музей на „Балкан“).
Първото официално представяне на двата завършени прототипа пред публика става на 1 май 1960 г. в Ловеч, а през септември един от двата екземпляра, боядисан в цветова комбинация от бяло и червено, е изложен на открита площ на територията на Международния мострен панаир в Пловдив. Скоро след това всички планове за създаването на оригинален български лек автомобил потъват в историята. Настъпва времето на лицензните монтажи.
Източник:autobild.bg
Ок
ОтговорИзтриване