Отиде си легендарният барабанист на „Щурците“ Георги Марков, съобщиха от музикалното предаване на БНТ „Моят плейлист“ във фейсбук страницата си. Музикантът издъхна на 73 години след кратко боледуване.
Георги Марков е български рок-музикант. Роден е на 23 юни 1951 г. в София. Присъединява към „Щурците“ през 1974 година по покана на Петър Гюзелев и Кирил Маричков.
През 1991 г. заедно с Георги Минчев, Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Петър Гюзелев основават рок група „Стари муцуни“.
През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.
Георги Марков е женен, с две деца – дъщеря и син. Георги Марков – младши също е барабанист.
Поклон пред паметта му!
История на щурците:
Група „Щурците“ е създадена в София през 1967 г. Първоначално, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“ се срещат с Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“, идеята да създадат собствена група изглежда нереална и за самите тях. Първото участие, за което си спомнят, е на студентския бал във ВИТИЗ по случай 8 декември, а през януари 1967 г. осъществяват и първите си записи – няколко инструментални пиеси и версия на „Песен без думи“ на „The Shadows“.
Но групата все още няма име и в младежко предаване по Първа програма на БНР е обявен конкурс за име сред слушателите. От многобройните предложения четиримата млади музиканти се спират на „Щурците“. В документалния филм „Щурците – 20 години по-късно“ членовете на групата признават, че името „Щурците“ първоначално е идея на майките им, които са присъствали на техни репетиции. От Концертна дирекция отказват да регистрират групата с това име, вероятно поради приликата с „Бръмбарите“, както по това време се е превеждало името на „Бийтълс“, заклеймявана в България от тогавашния режим.
Конкурсът за име на групата в радиото е нарочно организиран, за да се преодолее тази пречка, като Кирил Маричков и останалите членове на групата молят свои приятели да гласуват за името „Щурците“.
През 1967 г. групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание – песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет „Димов“) получава първа награда на фестивала „Златния Орфей“, а впоследствие е обявена и за „мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс. През следващата 1968 година излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.
Популярността на групата непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 1980-те години. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика. Текстовете им са дело на някои от най-известните и талантливи български поети. В кариерата си групата има повече от 2600 концерта при препълнени зали.
Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи. Тази максима важи в пълна сила за Андреа, която вече 18 години е на попфолк сцената.
В интернет се завъртя снимка на певицата от времето, когато никой не я познаваше и се казваше Теодора. Прозвището й Андреа идва от фамилията й Андреева, тъй като тя се появи след колежката си Теодора, която наистина се казва така и така е и сценичното й име.
На въпросното фото Андреа е може би още в гимназията. Едва се разпознава, че е тя, тъй като ги няма множеството пластични операции и всякакви пластики по лицето и тялото й, с които се подвизава в наши дни.
По онова време Андреа е била доста по-слаба, на практика плоска в гърдите и по нищо не е загатвала с външния си вид, че ще става попфолк певица.
В онези години всичко беше просто, но наситено с неподправена автентичност. Хлябът- онзи истински, ухаещ на топла пекарна, с хрупкава коричка и плътна средина.
Млякото беше натурално, без добавени сухи смеси, а когато го оставиш в хладилника, образуваше каймак - плътен, носещ наситения вкус на истинска млечност. Маслото беше богато на вкус, не мазна, безвкусна субстанция. Сиренето беше зряло, солено, със структура, която разказваше за времето и грижата, вложени в направата му.
Плодовете и зеленчуците не бяха лъскави и идеални на вид, но уханието им беше непроменено доматът имаше вкус на слънце и градина, краставиците бяха свежи и сочни, а ягодите миришеха на истинско лято. Захарта беше захар, а не заместители, а шоколадът макар и не в изобилие беше плътен наситен и без изкуствени овкусители.
Дори обикновените кифли с мармалад имаха вкус, който днес трудно може да бъде пресъздаден,а локумът -простичък, но сладък и ароматен.
Колбасите бяха направени от истинско месо, без излишни примеси, . Дори най-обикновеният сладолед носеше радост, защото в него имаше истИНСКИ сметана и захар, а не добавки с неразбираеми имена.
Но най-важното - храната не беше просто храна. Тя беше част от семейната традиция, от споделените моменти на трапезата, от грижата, с която майките и бабите месеха, варяха, приготвяха. Вкусът на онези години беше вкусът на домашната топлина, на времето, когато всичко се правеше с ръце и със сърце.
Две сестри с незабравими усмивки гледат в камерата. Но има нещо странно…
Сенките не съвпадат, дрехите изглеждат твърде модерни, а съседка твърди, че момичетата никога не са остарели! Дали това е просто илюзия или скрито послание от времето?
Две сестри с незабравими усмивки гледат право в камерата.Снимката е направена преди много време в малко планинско село, но беше открита едва наскоро в прашна стара кутия в разрушена къща, която някога е принадлежала на възрастен член на семейството. Мария и Елиза, двете момичета на снимката, са живели в това село от дете. Години наред имената им почти са потънали в забвение, докато тази снимка не излезе наяве отново.
Първоначално снимката изглеждаше като поредната стара снимка, но когато експертите разгледаха по-задълбочено детайлите, се появиха странни аномалии. Първо, сенките на снимката не съответстваха на реалната позиция на слънцето.
Изглеждаше сякаш времето беше замръзнало в този момент. Освен това, сравнена с други снимки, запазени в селото, облеклото им изглеждаше от по-късен период, отколкото първоначално предполагано.
Но най-изненадващото разкритие дойде от възрастна жена, която беше била съседка на семейството.
Тя твърдеше, че двете сестри никога не са остарявали. „Винаги изглеждаха на 14 или 15 години, дори когато аз вече бях на възраст“, каза тя с треперещ глас.
Тези странни подробности породиха множество теории – от разкъсвания в времето до свръхестествени явления.Обаче до ден днешен никой не е успял да определи защо тези сестри изглеждат извън времето в тази снимка или каква е била тяхната окончателна съдба.Може би това е просто илюзия? Или може би тази снимка крие тайна, която още чака да бъде открита.
senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.