Лоши новини за Боби Михайлов

„Той не може да диша самостоятелно, заради тази причина се използва апаратура, която го подпомага“, разкри пред Lupa.bg лекар от „Токуда“ – лечебното заведение, в което Михайлов продължава да се лекува.

Специалистите поясняват, че плевралният излив е натрупване на течност в плевралната кухина – пространство, където по принцип се намира само минимално количество течност, за да се осигури гладко движение на белите дробове по време на дишане. Ако тази течност се увеличи, може да се стигне до притискане на белите дробове, затруднено дишане и различни усложнения.

По сведения на нашия екип, дробовете на Борислав Михайлов непрекъснато се пълнят с течност и ако апаратът бъде изключен, той няма да е в състояние да диша сам.

Lupa.bg още преди настъпването на новата година съобщи за тежкото здравословно състояние на бившия национал и вратар на Левски, като подчерта, че дори и да успее да се пребори със ситуацията, възможността за нормално възстановяване е почти нищожна. След претърпения инсулт, случил се след 10-дневен алкохолен запой на яхта на негов приятел малко преди 50-ия рожден ден на съпругата му Мария Петрова, едната част от мозъка му е спряла да работи.

Видно е, че състоянието на Борислав Михайлов остава критично и той е под постоянен медицински надзор. През следващите дни се очаква повече информация относно развитието на случая.

В подобни ситуации единственото, което остава, е да се следи отблизо и да се очакват новини от лекарите.

Много тежка ситуация, в която решенията са изцяло в ръцете на медицинските специалисти. Остава да се изчакат следващите стъпки и официални съобщения.

Източник:telling.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя беше вечната Жулиета на българското кино а нейният любим и единствена любов в живота й, бе нейният Ромео

Преди 70 години тя засенчва колежките си от световния кино елит в Кан, появявайки се в народна носия. Беше вечната Жулиета, а нейният любим и единствена любов в живота й, бе нейният Ромео. 

Гинка Станчева, която ни напусна на 91  годишна възраст през 2023 г., до последно играеше своята най-успешна роля – на грижовна баба. Когато стане дума за кино, името й обаче неизменно се свързва с това на най-популярния български актьор Апостол Карамитев. А когато стане дума за театър, Станчева е вечната Жулиета, в партньорство с актьора Пейчо Пеев (Ромео), който всъщност е единствена любов в живота й.

Като малка бъдещата артистка мечтаела да стане балерина, защото била крехка и фина. Когато убиват баща й, всичките й мечти посърват. Едно лято майка й я изпраща със своя колежка на курорт във Велинград. Точно на тази почивка среща съпруга си Пейчо. Той почива във вилата на адвокатите, а тя – в тази на банковите служители, каквато е майка й. Пейчо се влюбва в нея от пръв поглед и всеки ден изминава по 14 км пеш, за да я вижда за по 5 минути. Любовта им пламва изведнъж, а след година той е приет в театралната академия. Тя обаче е още ученичка в гимназия. Пътищата им се разделят и въпреки волята на майка си Гинка решава да кандидатства за актриса. На изпитите отново се среща с Пейчо, а когато е в трети курс, се женят, за да не го изпусне. И сега чувала от време на време почукването на бастунчето му, но се тешала с грижите по внука си Андрей-Константин, син на дъщеря й Хермелина.

Актрисата от „Любимец 13“ е единствената, която на кинофестивала в Кан през 1956 г. френски вестник нарича „ла ведет булгар“ – българската звезда.

„Запомнила съм една будка за вестници в тогавашната градска градина, където се продаваха и снимки на артисти. И хората казваха: „Дайте ми един Апостол и една Гинка за 6 стотинки“, спомняш си приживе  актрисата.

„ЛЮБИМЕЦ 13“

Ролята й на Елена в „Любимец 13“ я прави любимка на няколко поколения.

ВЪРВЯТ ЛИ ДВАМА

С Пейчо остават влюбени до последния му дъх.

ТЕНИСИСТКА

Налага й се да спортува само на екрана, защото наследява добър ген от майка си.

ШАРМАНТНА

Моделиерките се бият да й подаряват рокли и шапки, за да се хвалят, че я познават отблизо.

МАЙКА 

С дъщеря си Хермелина на първата й Коледа.

„ЖЕНАТА ДНЕС“

Корицата й на списание „Жената днес“ е сред най-продаваните в историята на изданието.

ТРИМА В КОМБИНА

Катя Чукова, Гинка Станчева и Георги Калоянчев (от ляво надясно) в „Специалист по всичко“.

ЦЕЛУВКАТА 

С Апостол Карамитев са като брат и сестра.

БАБА И ВНУЧЕ

С внука си Андрей-Константин на разходка в Рим.

НАСЛЕДНИЦИ

Гинка и дъщеря й Хермелина изпращат Андрей-Константин на училище.

КАН

Отново в Кан. През 1956 г. актрисата засенчва колежките си от световния киноелит, появявайки се в народна носия.

КОМПАНИЯ

Ицко Финци, Ваня и Захарий Жандови и Гинка навремето празнуват всеки повод заедно.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какво крие миналото на новия президент на България

Илияна Малинова Йотова е родена на 24 октомври 1964 г. в София. Бащата й – д-р Малин Тодоров, е лекар акушер-гинеколог, дългогодишен директор на болницата в Сливница, а по-късно и кмет на общината. Майка й е инженер, участвала в строителството на язовири и напоителни системи из страната – фина, стилна и принципна жена, от която Йотова наследява вкуса и чувството си за мярка.

Детството и ранните години на Илияна преминават в Костинброд, където животът е бил спокоен, а детството – истинско. Тя учи до 7. клас в ЕСПУ „Д-р Петър Берон“ в Костинброд. Още от ранна възраст проявява интерес към езиците и литературата, което по-късно определя и нейния житейски път. След 7 клас е приета във Френската езикова гимназия „Георги Кирков“ („Алфонс дьо Ламартин“днес) – едно от елитните столични училища, където получава сериозна хуманитарна подготовка и изгражда увереност в публичното общуване.

Френският език за нея не е просто учебен предмет, а прозорец към друг свят – по-свободен, по-различен и далеч от еднообразието на тогавашната българска действителност. В гимназията тя се оформя като активна, амбициозна и комуникативна личност.

След завършването си продължава образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където изучава българска и френска филология. Студентските й години са период на натрупване на знания, формиране на критично мислене и усет към словото – качества, които по-късно ще се превърнат в основа на професионалната й реализация. Още тогава тя се отличава с активност, организираност и умение да защитава позиции.

Между 1987-ма и 1991-ва година е учителка по български език и литература в 11 основно училище в софийския кв. Дианабад.

В началото на 90-те години Илияна Йотова започва работа в Българската национална телевизия. В БНТ преминава през различни позиции – репортер, редактор, водещ и ръководен кадър в новинарските структури. Телевизията се превръща в нейна школа за публичност, отговорност и работа в динамична среда. Контактът с актуалните събития и политическите процеси логично я насочва към активна обществена и по-късно политическа дейност.

През втората половина на 90-те години Йотова влиза в политиката, като заема ръководни комуникационни позиции в Българската социалистическа партия. Оттам пътят й продължава към парламента, а след това и към европейските институции. Като народен представител и по-късно като член на Европейския парламент тя изгражда профил на политик с опит в международните отношения, европейските политики и публичната дипломация.

През 2016 г. Илияна Йотова е избрана за вицепрезидент на Република България. В този си мандат тя отговаря за ключови ресори, свързани с българските общности в чужбина, гражданството, културната дипломация и международните контакти. През годините на вицепрезидентството си тя запазва активна публична роля и ясно присъствие в политическия живот на страната.

От днес Илияна Йотова официално застава начело на държавата като президент на Република България – първата жена, достигнала до този пост. Така нейният път, започнал от езиковото образование, преминал през журналистиката, парламента, Европа и президентската институция, достига своята най-висока точка. Личният й живот остава дискретен – тя е омъжена и има един син, като последователно държи семейството си далеч от политическия шум.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Преди 23 години убиват във влака бащата на Илияна Йотова

Историята на първата жена президент на България Илияна Йотова е дълбоко свързана с два града в Софийска област – Костинброд и Сливница. Детството й преминава в Костинброд, а обществената и професионалната биография на баща й – д-р Малин Тодоров – е неразривно свързана със Сливница, където той е кмет в периода 1999–2003 г. Този път обаче завършва трагично – с убийство във влак.

Детство и ранни години в Костинброд

Илияна Йотова неведнъж е разказвала, че е израснала без „сребърни лъжички и дантели“, но в семейство на образовани и интелигентни хора. Ранните й години преминават в Костинброд, където животът е бил спокоен, а детството – истинско.

Тя учи до 7. клас в ЕСПУ „Д-р Петър Берон“ в Костинброд, преди да продължи образованието си в София. Спомените й са изпълнени с игри навън, колела, народна топка и жмичка, както и с усещането за общност – деца от различни семейства и етноси, които растат заедно и ходят в едно училище.

„Като повечето деца, бях най-вече с баба и дядо. Дължа им много. Имах истинско детство“, споделя Йотова в свои интервюта.

Семейството – строга почтеност и човечност

Бащата на Илияна Йотова – д-р Малин Тодоров, е лекар акушер-гинеколог, дългогодишен директор на болницата в Сливница, а по-късно и кмет на общината. Родом е от Сливница – град с исторически дух и „корави хора“, както самата Йотова ги описва.

Той е човек с твърд характер и високи изисквания – към себе си и към децата си. „За него нямаше отговор „не мога“, казва тя. И до днес хора от Сливница и региона я спират, за да й благодарят за помощта, която баща й им е оказвал като лекар и като кмет.

Майка й е инженер, участвала в строителството на язовири и напоителни системи из страната – фина, стилна и принципна жена, от която Йотова наследява вкуса и чувството си за мярка.

Кмет на Сливница (1999–2003)

През 1999 г. Малин Тодоров е избран за кмет на Сливница. Мандатът му е белязан от активна работа и силно лично присъствие – той е познат на хората не само като управник, но и като лекар, помогнал на поколения семейства.

Убийството във влака

На 21 август 2003 г. животът на д-р Малин Тодоров е отнет по особено жесток начин. Той пътува с влак от Костинброд към Сливница, когато е нападнат в купето от възрастен мъж с нож. Кметът е намушкан четири пъти, една от раните е в областта на сърцето.

Тодоров е откаран в „Пирогов“ с тежка кръвозагуба и в критично състояние. Въпреки усилията на лекарите и няколкото операции, той почива на следващия ден.

По-късно извършителят е задържан, а като основен мотив е посочен имотен спор, свързан с реституция. Случаят потриса Сливница и цялата Софийска област.

„Най-големият удар в живота ми“

За Илияна Йотова това остава най-тежката лична трагедия. Тя признава, че не си е позволила да се пречупи, защото е вярвала, че така би искал баща й – да бъде силна, отговорна и изправена.

Източник: balkanec.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато отивах войник само Росен Желязков ме изпрати на гарата

Днес той е най-обсъжданият човек в държавата. За легендарно мазе с китари в центъра на София, годините в гимназията, казармата и възхода към властта, разказано от най-добрия му приятел 

Борис Павлов е емблематично име в българските артистични срещи. Композирал е музиката за някои от най-големите хитове, превърнали се в шлагери, включително тези на съпругата си – именитата певица Есил Дюран. По-малко известен е фактът, че в тръгналата в началото като любителска рок група R&Bo, свири рамо до рамо с бившия министър-предсесател на България Росен Желязков.

Историята на приятелството между Борис и Росен започва преди повече от 50 години. „С Бобо сме отпреди да се родя. Той е две години по-голям от мен. Неговата майка и моят баща са съученици“, казва Желязков за Павлов.

„Музиката и китарите продължават, много музика имаме да довършваме с Росен“, усмихва се композиторът в разговора с репортер на „Труд news“. „Всичко при него става като в най-добрите мечти, отредено му е“, убеден е Бобо, за когото Росен Желязков е обречен на успех и на най-високата позиция в изпълнителната власт.

Борис Павлов разказа за легендарно мазе с китари в центъра на София, годините в гимназията казармата и бившия ни премиер, такъв, какъвто не го познаваме.

„Росен го познавам от невръстна възраст. Моята майка, светла й памет и неговият баща, светла му памет, са съученици, били са в една компания. На рождени дни и семейни празници сме били винаги заедно. Като се замисля, имам общи снимки, които са от детската градина. Росен е две години по-малък от мен, винаги е бил част от живота ми, просто константна величина“, започва Бобо.

В гимназията имахме рок група, репетирахме в моето легендарно мазе

„След това в гимназията аз започнах да се занимавам с музика, в началото любителски, разбира се. Започнах да обръщам внимание на китарата, на рок групи – тогава по тази линия и момичетата ни обръщаха внимание“, смее се Борис. „Такива време бяха, нямаше телефони, така се ставаше душата на компанията. После Росен кандидатства в същата гимназия и го приеха, запали се и той по китарата покрай мен. В гимназията имахме рок група, репетирахме в моето мазе. Това беше легендарно мазе, много популярни личности от днес са идвали долу, когато свирехме рок през 80-те. Това са днешни журналисти, актьори, музиканти, общественици“, разказва композиторът за пълното със спомени подземие в дома на улица „Парчевич“ в центъра на София, който принадлежи на фамилията му повече от 100 години.

„Росен беше единственият от приятелите ми, който ме изпрати на гарата, когато влизах в казармата“

„И така си свирехме ние щастливо едни четири години, после аз трябваше да вляза в казармата. Росен беше единственият от приятелите ми, който ме изпрати на гарата, когато отивах войник в казармата. Така се случи, всеки беше хванал нанякъде и той, нали беше и по-малък, дойде на перона с мен. Когато се уволних аз, той пък влезе войник. Тогава му ходех на свиждания, мисля, че беше в едно поделение в Горна или Долна Малина, не мога да се сетя точно“, спомня си Борис Павлов. „И на клетви ходихме, всичко както си му е реда. Когато се уволних, тръгнах да свиря по чужбина и пътищата ни се разделиха за неопределено време. Но винаги, когато сме се връщали с Есил, сме намирали начин да се виждаме. Ходил съм и на работното му място, където е бил във времето и буквално съм проследил цялото му изграждане като личност през всичките тези години“, уверява ни композиторът.

„Има невероятен музикален талант“

„Росен беше много талантлив и продължава да е, има невероятен музикален талант. Когато се учеше на китарата, много бързо запомняше всичко Като машинка беше!“, смее се Борис. „Както излизаха нотите изпод пръстите му, пъргави като машина, така и делата на държавата ще прави и съм сигурен, че ще е така. Много му се радвам и искрено му желая успех! Смея да кажа, че България уцели много с Росен Желязков!“, категоричен е той.  

„Музиката и китарите продължават, много музика имаме да довършваме с Росен“

„Имаме група R&Bo, може да видите клиповете в You Tube, много музика имаме да довършваме с Росен. Той е първо много интелигентен човек, много музикален, има въображение, има чувство за хумор, артистичен е. И двамата сме учили в испанската паралелка във Френската гимназия в София, бяхме в първите випуски, а след това се отдели в отделна испанска гимназия. Нашето училище беше елитно и точно в края, когато се гонеше успех, аз започнах да се занимавам сериозно с музиката и си го развалих“, спомня си Борис Павлов.

„Росен просто изчезваше“

„Правеше силно впечатление, че когато трябваше да се учи, Росен просто изчезваше“. Тогава майка ми го даваше за пример и казваше: „Виж сега Росен как прави, прави и ти така“. Е, аз не можех“, признава с усмивка композиторът. „Росен има овладява емоция и знае кога трябва да се учи, когато трябва да се забавлява, изключително подреден е! То личи и в развитието му колко е последователен. Минаваше ми тази мисъл през главата, че този човек сте стигне далеч“, признава той.

„Отдаден на работата си и много я разбира“

„Росен Желязков е отдаден на работата си и много я разбира. Реално, откакто е започнал да се занимава с държавната администрация още като младеж, не е преставал да се занимава в тази област, аз не мога да си представя някой друг по-опитен от него. И като юрист е превъзходен, има страхотна обща култура и това много му помага. Диалогичен е, хората го обичат навсякъде, където е работил, колективът го харесва като ръководител“.

„Знам му соя, знам му семката“

„Това развитие при Росен му е отредено, така си мисля. Познавам и родителите му, това са едни превъзходни хора. И са баща му сме комуникирали много, за мен той от дете си е бил чичо Жельо, говорили сме си го това и с него. Знам му соя, знам му семката и знам, че нещото там са превъзходни. Не защото сме приятели от деца, просто е факт“, уверява Борис Павлов.

„Всичко при него става като в най-добрите мечти, отредено му е“

„Много е важно на поста министър-председател да има личност като Росен Желязков. И говори езици превъзходно. В него я има онази осанка! Има осанка, спортува, излъчва авторитет – това е реалността. И в чужбина, като отиде, това е много важно. Като стане сега инаугурацията на Тръмп, живот и здраве, двамата, ако застанат един до друг, ще е като за снимка от кралското семейство“, смее се от сърце Борис Павлов и още веднъж пожелава успех от все сърце на приятеля си от детинство Росен Желязков.

Източник: вестник Труд

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ