Всяка сутрин отивал до жп гарата в Бургас и с часове стоял там, сякаш имал среща, която никога не се е състояла. Никой не знае какво е чакал, нито кого


Гарата в Бургас опустя, след като загуби най-верния си посетител - "човешкия Хачико". Така са наричали мъжа, който е открит мъртъв тази сутрин в беседка на ул. "Оборище" - в района на наказателния паркинг и бензиностанция "Петрол".По информация на Флагман.бг това е 57-годишен бургазлия. Близките му са уведомени, но молят да не бъде разкрита самоличността му. 


Сигналът е подаден малко след като случайни минувачи го виждат да лежи неподвижно. Хората веднага се обадили на тел 112. На място са изпратени полицейски и медицински екипи, които само констатирали смъртта му. По първоначални данни на мъжа му прилошало и той паднал. Не се съобщава за следи от насилие. Причините за смъртта ще се изясняват. 


Той не е клошар, но водел изключително затворен и необичан начин на живот, почти скитнически, въпреки че имал дом. 


Хора от района разказват, че той е бил добре позната фигура. Всяка сутрин отивал до жп гарата в Бургас и с часове стоял там. Не просел. Не създавал проблеми. Стоял и гледал влаковете. Затова местните го наричали „човешкият Хачико“ – като символ на мълчаливо чакане и вярност към нещо, което само той е знаел.


Някои твърдят, че години наред спазвал този ритуал. Появявал се по едно и също време. Сякаш имал среща, която никога не се е състояла. Никой не знае какво е чакал. Никой не знае кого е чакал. Той не обяснявал.


Смъртта му поставя край на една тиха, почти невидима история, която години наред се е разигравала на перона. Гарата ще е същата, влаковете ще пристигат и ще заминават по разписание. Само един човек няма да е там, тъгуват служители на железницата.

Източник:flagman.bg



Тя си отива от този свят точно на рождения си ден – 13 май 2012 година, когато навършва 63 години. В продължение на два дни певицата има сериозни проблеми с дишането, а роднините й викат линейка. 

Още преди пристигането на екипа на „Бърза помощ“ тя издъхва. Когато след около 30 минути идват лекарите от „Пирогов“, те единствено констатират смъртта. Причината е белодробна емболия. До нея до последно е съпругът й Крум Калъчев, който неотлъчно се грижи за нея. „Разбит съм. Не мога нищо да коментирам“, казва той през сълзи.


Катя Филипова е родена на 13 май 1949 година във Варна, в семейство с дълбоки музикални и аристократични корени. Прадядо й Владимир Телесницки е руски дворянин, дошъл в България като офицер в Руско-турската освободителна война. 


В Казанлък се влюбва в прабаба Мария и остава тук. Родът на баща й в Русия има история от над четири века и се води сред най-старите дворянски кланове, като сред предците има и губернатори. Освен руска жилка, Катя носи и словенска – баба й по майчина линия е родена в Любляна. Баща й Александър завършва царската военна академия, участва във Втората световна война и е отличен като Герой на Съветския съюз за участието си във военните действия в Унгария. 


Майка й Дора Филипова е родена в Букурещ, завършва Кралската музикална академия там и е известна пианистка. Двамата работят в Музикалния театър в София и покрай тях Катя още от дете познава големите имена на българската сцена.


Едва на 14 години тя вече участва в два детски филма – „Капитанът“ на режисьора Димитър Петров и „Началото на една ваканция“ на Зако Хеския. 


Въпреки ранния досег с киното, съдбата й е свързана преди всичко с музиката и със златните години на българската естрада. Завършва икономика и социология във Висшия икономически институт в София, днешния УНСС, но още като студентка дебютира като певица. На 23 години се опитва да вземе тапия, за да пее по заведенията, но я скъсват. Талантът ? обаче е забелязан от композитора Панайот Славчев, който я включва в оркестър „Метроном“. В началото почти никой не я забелязва, но звездата й изгрява по време на концерт в Карнобат.


На този концерт присъства и самата Лили Иванова, която я харесва и я кани за вокалистка. През 1973 година Катя Филипова става солистка и на Естрадния оркестър на радио „София“ с диригент Вили Казасян, а малко по-късно печели конкурс за солист на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, с което започва и самостоятелната й кариера. Пее и в трио „Обектив“ заедно с Маргарита Хранова и Лидия Джонева, като трите често са подгряваща група на Лили Иванова.


Две години по-късно Катя Филипова вече е любимка и на публиката в Германия. В Берлин се сприятелява с естрадните звезди Франк Шьобел и Регина Тос. Започва активното й участие във фестивали, откъдето идват и големите международни отличия – „Златният мост“ в Берлин през 1975 година, първа награда на фестивала в Сопот през 1976-а, „Златна лира“ в Кастълбар, Ирландия, втора награда на шлагер фестивала в Дрезден през 1977 година. У нас е носител на първа и две втори награди от фестивала „Песни за морето и неговите трудови хора“ в Бургас и блести и на „Златния Орфей“. Всички тези статуетки до последно стоят в дома й. С песента „Звезда без име“ по музика на Атанас Косев печели специална награда за изпълнение в Кастълбар.


Катя Филипова пее на повече от 10 езика, владее шест – френски, английски, полски, немски, гръцки и испански, и изнася концерти в над 40 държави. Участва в галавечери с легендарните Карел Гот и Вики Леандрос, както и в събития с групата Boney M.. С песни на Тончо Русев озвучава филмите на режисьора Павел Павлов „Язовецът“ и „Есенно слънце“, в който застава пред камерата със Стефан Данаилов и Невена Коканова.


Личният й живот е неразривно свързан със съпруга й Крум Калъчев. Двамата се запознават, когато той е барабанист в оркестър „София“, а любовта им пламва през 1981 година на турне в Русия, когато Катя е зад кулисите и слуша как той пее. Още тогава знае, че това ще е нейният съпруг. Две години по-късно сключват граждански брак, а през 1993 година се венчават и в църква. В продължение на 31 години са неразделни и в живота, и на сцената. В първите години от брака си заминават на гурбет в Скандинавия с Динамит брас бенд и в продължение на осем години пътуват по море с ферибот между Финландия, Швейцария и Русия.


Сред най-известните песни на Катя Филипова са „Пътища“, „Птици“, „Есен“, „Добри познати“, „Добър вечер“, „Бялата птица“, „Сбогом, мое море“ и „Добър вечер, Едит Пиаф“. Най-емблематичната обаче остава „Незабрава“ от 1979 година по музика на Тончо Русев и текст на Калин Донков – песен, с която певицата завинаги се вписа в историята на българската естрада. В нея звучат думите: „Сърцето всяка участ заслужава, но не забрава, ах, но не забрава“, превърнали се в символ на нейния глас и съдба.


През 2007 година Катя Филипова е удостоена със „Златна лира“ от Съюза на музикалните и танцови дейци – признание за цялостния й принос към българската култура. Животът й преминава през много лични и професионални перипетии, но името й остава сред най-ярките в историята на родната естрада. Поклонението пред нея се състои на 16 май, сряда, от 12 часа в църквата „Свети Параскева“ в София.


Датата 13 май остава завинаги белязана – това е денят на нейното раждане и денят, в който тя си отиде. България ще помни Катя Филипова като един от най-големите гласове на своето време – глас, който „сърцето всяка участ заслужава, но не забрава“.



Даниела Василева, сестра на жертвата, разказа през сълзи, че мъжът е пребивал не само сестра ?, но и двете им деца. „Лично съм ги виждала с кръв по лицата и разбити усти“, каза Василева.


Мъжът и е избягал, близки на жертвата твърдят, че системно е пребивал и нея, и двете им малки деца 


Ужасяващ случай разтърси Първомай. 27-годишна жена е била полята с бензин, запалена и умишлено заключена в банята, за да изгори жива.


Близките и през сълзи разказват, че убийството е извършено от мъжа, с когото е живеела на семейни начала и от когото тя има две малки деца. Роднините на починалата нямат никакво съмнение, че се касае за умишлено подпалване, за да си отиде младата майка в адски мъки. 


„Сестра ми беше жертва на брутално и системно домашно насилие в продължение на над две години. Не само тя, пребиваше и децата. Лично съм виждала децата с разбити усти и кръв по лицата. Имаше подадена жалба в полицията, но той я притисна да я оттегли. Сестра ми е била заключена в банята, за да изгори жива в мъки. Полицията запечата къщата, но ние видяхме как се е борила и драпала, за да излезе през малкото прозорче в банята. Насилникът е избягал – няма го. Имаме информация, че се крие в бургаското село Камено“, разказа сестрата на жертвата Даниела Василева. 


„Много пъти исках да се саморазправям с него, но тя не ми позволяваше, защото въпреки всичко го обичаше”, разказа бащата на жертвата пред Nova. Сега именно бащата на починалата млада жена се грижи за децата.  


От полицията са извършили оглед. Предприети са действия за изясняване на всички факти и обстоятелства и по случая е образувано досъдебно производство.

Източник:труд


 


Според художника Николай Майсторов зад случая „Петрохан“ стоят наркотици, а официалните твърдения са мащабна лъжа, докато момчетата са напълно невинни.


„Това е политическа мафия – отдолу седи дрогата, а момчетата са абсолютно чисти!“ – така Николай Майсторов коментира пред „България Днес“ трагедията около случая „Петрохан“. Художникът, който е пастрок на Ивайло Калушев, заявява категорично, че не приема версиите, представяни от разследващите органи относно съдбата на Ивайло Калушев и другите младежи.


По думите на Майсторов, разследването все още не е приключило. „Лъжата е огромна! Следствието кой знае какви неща натрупва“, казва той с подозрение. Николай Майсторов е съпруг на майката на Ивайло Калушев – прочутата пианистка Стела Димитрова-Майсторова. Ивайло е дете от първия ? брак с Георги Калушев, бивш преподавател по бизнесадминистрация в УНСС, който впоследствие е бил разкрит като агент на Държавна сигурност. След седмица на издирване на спелеолога, близките му изпадат в шок заради фаталния край на случая. Калушев е поддържал близки отношения със семейството. „България Днес“ разполага със снимка, на която се вижда как той присъства на изложба на своя пастрок. Събитието е проведено в края на 2023 г., като на него присъства и майка му Стела.

изложба Майсторов

Ивайло Калушев (вляво) по време на изложба на пастрока си – художника Николай Майсторов. До него на събитието е майка му Стела Димитрова-Майсторова, снимка: „България днес“


Стела и Николай

Ивайло е гласувал доверие на Стела и Николай Майсторови и при създаването на Националната агенция за контрол на защитените територии (НАКЗТ). Двамата са вписани като учредители на рейнджърската организация заедно със загиналите Ивайло Калушев, Ивайло Иванов, Николай Златков, Дечо Василев и Пламен Статев. „Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина… То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете – момиче е, в твоя чест :))) Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те много. Бъди свободна“, пише Калушев до майка си малко преди разстрелите. По-късно Стела заявява пред Нова тв, че синът ? е бил дълбоко отвратен от случващото се в България. На въпрос за споменатото момиче тя казва, че не знае за кого става дума и че това е работа на разследващите.


Николай Майсторов/снимка: „България днес“


След дни на оскъдна информация, противоречиви версии и различни теории, органите на реда решават да дадат повече яснота около мистериозния случай, за да ограничат спекулациите. „Разследваме случай без аналог в нашата страна“, заявява директорът на ГД „Национална полиция“ Захари Васков. По данни на криминалистите Ивайло Калушев е пребивавал в дома си в бургаското село Българи заедно с Николай Златков и Александър Макулев в периода от 27 до 31 януари. Тримата са извършвали ремонтни дейности, което е потвърдено от свидетели. След това са пътували през София към хижа „Петрохан“, като движението им е заснето от камерите на АПИ. Разследващите представят записи от района на хижата, захранвани чрез соларни панели. Камерите и съхранените записи в самата хижа са унищожени при пожара.


записи Петрохан/снимка: „България днес“


От видеоматериалите от 1 февруари, неделя, се вижда как Калушев се разделя с Ивайло, Дечо и Пламен, след което напуска мястото заедно с младежите. По-късно се чуват думите на Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев: „За мен беше чест, ще се видим в… по по-хубав начин. Благодаря ви за всичко“. Във връзка с дейността на НАКЗТ са разпитани множество свидетели, включително деца, участвали в лагери в хижата. През последните един-два месеца сред членовете на сдружението се наблюдавали психическа нестабилност и дълбоко отчаяние заради отношението на държавните институции и спонсорите, което довело до усещане за безсмислие на по-нататъшната им дейност. „Смъртта е изход“, казвали нееднократно, но никой не е предполагал, че ще преминат към действия. Разследването разкрива и религиозни търсения в групата – открити са данни за интерес към тибетския будизъм. Те са вярвали в него и са извършвали духовни практики по няколко часа дневно, като това е било задължително за всички.


В неделя вечерта, в 20:44 ч., Ивайло, Дечо и Пламен подпалват хижата. Разхвърляли са пелети, напоени с леснозапалими вещества, и са натрупали купчини от книги и хартия, за да улеснят запалването. От пожарната потвърждават, че не са установени къси съединения. Две кучета са загинали в пламъците. Сигналът за инцидента в Петрохан е подаден в понеделник, 2 февруари. Хижата е била огледана първоначално с дрон, а след това обследвана от тактически екипи, за да се гарантира безопасността на мястото. В близост до главния вход са открити три тела, до които са намерени два пистолета и една пушка. И при трите случая са установени огнестрелни рани в главата, нанесени от упор или от много близко разстояние. Нараняванията са в зони, удобни за самопричиняване, обясняват от Съдебна медицина. Намерени са четири гилзи, изстреляни от двата револвера и пушката, открити при телата. По оръжията е открита единствено ДНК на починалите, потвърждава директорът на Националния институт по криминалистика Кремена Илиева, която допълва, че при едно от лицата са налице две огнестрелни рани.


След трагедията в Петрохан разследващите насочват усилията си към издирването на останалите трима – Калушев, Златков и малкия Алекс. В неделя, 1 февруари, след напускане на хижата, кемперът им преминава през Бързия, Вършец, Стояново, Долно Оризово, Бели Извор, Враца и село Челопек. В четвъртък са изпратени екипи за претърсване на райони, които опитните спелеолози и водолази биха могли да посещават. Засечена е стара линк станция, използвана от Ивайло Калушев, която е подала сигнал на 3 февруари. В района, където по-късно е намерен кемперът, не е имало мобилен обхват, а телефоните на тримата са били изключени. В неделя, 8 февруари, е подаден сигнал за тяло в кемпер край Околчица. Алекс е открит в клекнало положение, със сплетени пръсти на двете ръце.


Наталия Николова

Наталия Николова от Апелативна прокуратура – София, окръжният прокурор на София Христина Лулчева и техни колеги оповестиха подробности по случая „Петрохан“. Снимка: Велислав НИКОЛОВ.


„Една от основните версии е убийство със самоубийство или самоубийство“, заяви Наталия Николова, заместник-ръководител на Апелативна прокуратура – София. По случая са образувани две досъдебни производства. Назначени са общо 18 експертизи – медицински, балистични, физикохимични, ДНК, както и технически анализи на видеозаписи, телефони, компютри и други устройства.


Трудна и недостъпна развръзка


Финалът на случая „Петрохан“ настъпва след откриването на телата на Ивайло Калушев, 22-годишния Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев в кемпер под връх Околчица.


След намирането на издирвания кемпер криминалистите се сблъскват с ново предизвикателство – превозното средство се намира в изключително труднодостъпна зона със стръмни склонове, коловози и множество препятствия. Служебните автомобили не могат да достигнат мястото, поради което се налага използването на високопроходима техника за извозване на телата. Осветлението за огледа и специализираната операция е било пренасяно на ръка. В неделя вечерта кемперът е транспортиран до районното управление, където криминалистите да извършат подробен оглед при по-добри условия.


Източник: www.bgdnes.bg



Тримата загинали при хижа “Петрохан” се сбогували с прегръдки, а след това я запалили. Това показват записите от видеокамерите за наблюдение, записите от които са иззети от разследващите.


На един от тях ясно се чува как един от тях казва “Да тръгваме”, а накрая се чуват думите “Благодаря ви за всичко”.


Часове по-рано с тримата се сбогува и ръководителят на групата Ивайло Калушев. 



Той е е притежавал имот в село Българи. Екипи на ОД на МВР са направили проверка и свидетели потвърдили, че издирваните са били на територията на селото от 27 януари до 1 февруари. Камерите на АПИ са установили че кемперът се е движил от Бургас до София и след това до Петрохан.


Кадрите от соларните камери в хижа „Петрохан“, в който тримата убити се сбогуват, а после се вижда, че сами палят хижата и се самоубиват


Ангел Папалезов от „Криминална полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция“ съобщи, че са запазени част от записите в хижата. ДВР-ът е изгорял, но само малка част е възстановена. Той съобщи за пръв път, че след като са получили сигнал за случая са пуснали дрон да обходи района, защото са имали данни, че групата, обитаваща този район е въоръжена. Папалезов потвърди, че е извършено претърсване на вилата на Ивайло Калушев в странджанското село Българи. Той потвърди информацията на Флагман.бг, че Ивайло Калушев и двете момчета са били в селото от 27 до 31 януари, след което са тръгнали да се прибират към София.


„В района на самата хижа е имало външен периметър на охранителни камери, които са в отдаличена част на хижата, записвали са с SD карти и са захранвани със слънчева енергия“, обясни Папалезов. Именно от тези камери бяха предоставени Видеозаписи.


Захари Васков, главен директор на Главна дирекция „Национална полиция“ твърди, че служители на ДАНС не са присъствали в хижа „Петрохан“.


На 1 февруари след тръгването на Калушев пи двете момчета от вилата, кемперът е засечен по частни камери по четвъртокласната пътна мрежа към Монтана и Враца.   От пожарната уточняват, че огънят е възникнал в нощта на 1 февруари от горимите материали. Огънят е предизвикан от живеещите в хижата.



Според разследващите имало безспорни доказателства, че тримата в хижа „Петрохан“ са се самоубили. По оръжията имало ДНК следи само от жертвите. Основната версия била – убийства и последващи самоубийства или тройно самоубийство. 


15-годишният Алекс е бил клекнал със сплетени пръсти на двете ръце, убит е с един изстрел в главата. С изстрел в главата е умъртвен и 22-годишния Николай Златев, а в момента се прави аутопсията на Ивайло Калушев, съобщиха от прокуратурата. 


Трети лица, които да са посетили хижата в „Петрохан“ не са установени, казаха апелативният прокурор на София Наталия Николова.



Бяха показани записи, в които Калушев, заедно с непълнолетното момче, си взимат сбогом с тримата мъже, открити мъртви на следващия ден. След това те се качват на кемпера и потеглят

„Е, потегляме ли“, казва един от мъжете през смях. „За мен беше чест. Истинска чест“


„Ще се видим..“, казва още мъжа, но не може да се разбере от записа точно какво изрича. Около тях бяга едно от кучетата, които по-късно бяха намерени мъртви в хижата. 


„Благодаря ви за всичко“, казва другият мъж. 


В 22:44 часа на 1-ви февруари същите три лица могат да бъдат видени да палят хижата, която са обитавали няколко години. 


След като е тръгнал от „Петрохан“, кемперът не е бил засечен от камерите на АПИ. Затова са иззети записи от други камери по пътищата. Така е установено, че на 1 и 2-ри февруари, кемперът е преминал през село в Монтанско, а след това е засечен на изхода на град Вършец, след това в с. Български извор и са се отправили към мястото, на което по-късно тримата пътници са намерени мъртви. 


Starlink станцията, която Калушев е използвал за комуникация с другите, е дала сигнал на 3-ти февруари. Това е насочило разследващите в райна, в който тримата са пребивавали. 


Телефоните на жертвите са били изключени.


Много близък роднина на едно от лицата е заявил, че през последните месеци е имало „психическа нестабилност“ в сдружението и отчаяние от действителността, отношението на държавните органи към тях, държанието на техните спонсори към тях и те не виждат смисъл да продължат дейността си.  


Още тогава едно от лицата е споделяло, че смъртта е изход и се е коментирало многократно. 


Всички наранявания на жертвите, открити до хижа Петрохан, са в области, удобни за нанасянето със собствена ръка.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации