Нови страховити подробности за ужаса с бизнесдамата Инна, клана от Фрико в Благоевград

История за любов, пари и опит за убийство, но и за борбата за живот пред "очите" на града.Благоевград преживя един ужасен петък. Преди обед вой на линейка накара центъра да настръхне.

Мълвата плъзна бързо: млада жена е наръгана с нож. Минути по-късно става ясно, че в заведение под площада 37-годишната Инна Илиева е ранена с нож от известния Георги Мирчев- Фрико.

За секунди, пред свидетели, кафенето, където Ина и Фрико пиели кафе, било окървавено. Фрико удрял със сгъваем нож доскорошната си приятелка Инна, с която имали връзка от дълго време. Тя дори не успяла да изкрещи, не успяла да отпие от кафето си,пише БЛИЦ.

Паникьосани хора се разтичали да звънят в полицията и в Спешен център, а една бременна млада жена спирала кръвта и с ръце. Дъщерята на футболиста Иво Андонов – Виктория, бременна в 8-мия месец, се спуснала да помага, да дава кураж на Инна, която губела кръв, уточнява Struma.com.

В помощ на Виктория се притекли и работници, които строели дървените къщички за Коледния базар. Полицаите пристигнали, а минута след тях и линейката.

Инна била транспортирана спешно в хирургията на МБАЛ Благоевград, където я посрещнали екипите от хирурзи и ортопеди. Без да губят време, подготвили жената за операция.

Множество прободни рани от ляво на шията, над гръдната кост в посока сърцето и малко по-надолу към белия дроб. Наранена била и трахеята. Бързата реакция и професионализмът на лекарите спасили живота и.

Докато Инна се борела за живота си, Фрико сам се предал в полицията. Признал, че е извършил тежкото престъпление, което по-късно прокуратурата определи като опит за умишлено убийство.

Казал, че бил в несвяст, силно афектиран. Запознати коментират, че двамата имали проблеми с връзката си, тъй като предишната вечер Фрико бил с приятели, правил опит да се свърже с нея по телефона, но тя не отговаряла. Звънял упорито с часове.

Имали, според знаещи, и финансово неуредени взаимоотношения. Говори се, че Фрико е търсил 10 000 лева от Инна. Това се чува сред градските легенди. Но скоро мотивите ще излязат на светло, щом Фрико влезе в съдебната зала по делото за мярката му за неотклонение, тези дни..

Тежко престъпление. Тежко обвинение за Фрико. Грозят го дълги години затвор. Жестока травма за Инна и близките и.Травма и за свидетелите в кафенето, които днес преживяха кошмар, който никога няма да забравят. От все сърце се надяваме Инна, дъщеря на известна учителка в Благоевград и майка на две деца, да се справи, да оздравее и да забрави днешния петък.

А човекът, който днес накара градът да настръхне от ужас, да получи справедливо наказание.  Какво е искал да докаже? Какво е мислел, когато е размахал ножа? В какво състояние е бил? Провокиран ли е бил от Инна? Това са въпроси, които тепърва предстои да се изяснят.

Фактите обаче са по-силни от слуховете. Посред бял ден в Благоевград една жена едва не беше убита. Две деца цял ден чакаха майка си да се прибере. Магазинът на Инна в центъра остана заключен.Мисълта ни е и за бременната Виктория Андонова. Какво ли е преживяла?

Тя се притекла на помощ  без страх, без да мисли за себе си. Виктория, ти си героят. Смело момиче!  Пожелаваме ти да родиш здраво и красиво бебе. Ти днес спаси човешки живот.Поклон и пред лекарите от хирургия в МБАЛ за високия им професионализъм, бърза и адекватна реакция. 

Но Благоевград вече не е същият. Този петък остави рана. Тя няма да зарасне бързо.Днес сигурността в града беше отнета, а спокойствието осакатено. Градът, днес се разтрепери.Хората мълчат. Улиците тежат. Нещо безвъзвратно се пречупи. Бог да пази децата ни. Бог да пази Благоевград.

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Баща ми е бил голям хубавец – трудно е оставал незабележим

Димитър Буйнозов (1935-1995)  е роден във Велико Търново. Бил е шестото, най-малко дете в семейството. С един от братята си играе от малък в читалище „Надежда”, посещава редовно театрални постановки, среща се с големите  актьори. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Георги Стаматов. Започва във Варненския театър , а от 1963 г. е назначен в Народния театър за младежта в София.

Още първокурсник получава първата си кино роля – Найден ,в „Тайната вечеря на Седмаците”, режисьор Дако Даковски.. Следват други големи роли – Димо от „А бяхме млади”, Борис от „Пленено ято”, Илия от „Въздушният човек”, Петко Д. Петков от „По дирята на безследно изчезналите”, Гоце Делчев от „ Мера според мера” и др. Той е сред основоположниците не само в киното, но и на БНТ. Участва в първите значими телевизионни постановки : „12 разгневени мъже” с режисьор Вили Цанков, „Вампир”  на Г. Аврамов, „Рози за доктор Шомов”, „Хъшове”. В телевизионните сериали „ С пагоните на дявола” на режисьора Неделчо Чернев,  „Под игото” на Янко Янков  и др. Носител е на званията „народен“ и „заслужил артист“ и на орден „ Кирил и Методий” I степен и др.

Димитър Буйнозов, Деси и дъщеря им Тара

Димитър Буйнозов е роден на 17.XII.1983 г. в София. Завършил е Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Музикант, преподавател по пиано в Музикалното училище в София. Син е на големия български актьор Димитър Буйнозов и е кръстен на него. Семеен, има дъщеря Тара на 4 г.

– Били сте на 11 г. когато баща ви умира на 60 г. Как се е запечатал образа му във вас?

– Имам изключително хубави спомени от баща ми като човек и като личност. Той е много ценен и от мен, и от всички.

Всяко лято ходехме във Велико Търново напът за морето във Варна, откъдето е моята майка. Там е родната къща на баща ми. Всеки път ходехме на крепостта Царевец, разхождахме се. Семейството на баща ми е било с шест деца, голяма челяд. Дядо ми е починал преди моето раждане. Поддържам връзка само с една братовчедка.

От морето имам много спомени. Баща ми беше заклет харпунджия, бил е в леководолазна школа. От малък още ме водеше да ловя риба с едно малко харпунче, учеше ме да плувам. Имаме лозе в „Св. Константин и Елена”, старото „Дружба”. Денят му минаваше главно в ходене на плаж, по 2-3 часа гмуркане. Хващаше риба, за да я сготви той или майка ми. Умираше за рибена чорба, слагаше по няколко вида риба, както е истинската рецепта и я правеше много вкусна, но аз така и не свикнах да ям от тази негова рибена чорба.

– Разкажете за майка ви, къде и как се запознават?

– Майка ми Юлия Славова-Буйнозова е родена през 1947 г. Двамата са имали голяма разлика в годините. Тя е художник, завършила е Художествената академия в София. Запознават се във Варна, срещнали са се в една обща компания. Тя е била още ученичка. Той си я е харесал много и много я е преследвал, докато се оженят. Бил е голям хубавец, с много почитателки, спирали са го даже по улицата, а майка много го е ревнувала. Бил е изгряваща звезда във Варненския театър, трудно е оставал незабележим.

– Как е живял извън актьорската професия?

– Преди да се родя аз, те страшно много са пътували с кола главно в чужбина. С трудни уговорки ставало тогава, но успявали. Той имал голям интерес, майка ми по-малко. Тогава не е можело да се пътува много, особено в Западна Европа, но той е държал да посети и разгледа. Ходили са чак до Португалия, но са се върнали, защото там е било много горещо. Не е знаел други езици освен руския разбира се, но се е оправял с чужденците. Общуваше главно с други актьори от чужди трупи, които е водил даже вкъщи. Беше много общителен в това отношение. Иначе беше скромен, странеше от звездния шум.

– Гледали ли сте филмите му и кой най-силно ви впечатли?

– Не съм гледал всичките му филми. Те повечето са в БНТ и има забрана върху тях. Така че не успях да си ги набавя, въпреки че имах голямо желание. Сега с интернет това е много по-възможно. Запечатали са ми се ролите му в „А бяхме млади”, „С пагоните на дявола”. Една вечер като дете гледахме с майка ми „С пагоните…” и аз толкова съм се впечатлил от сцената как му „горят” ръцете, че съм се развълнувал и плакал. Приел съм го за истина. Беше прекрасен актьор и човек.

– Кой помагаше на семейството ви след като той почина?

– След като почина, уж имаше много приятели, а то приятелите се познават именно в трудни времена и години. През 1996 г. в катастрофа почина вуйчо ми – още един тежък удар за мен, който трудно преживях. Близките му приятелите бяха повече от киното, не от театъра. Христо Ганев и Бинка Желязкова бяха сред най-верните приятели. Христо постоянно се обаждаше, ако имаме нужда от нещо.

– Как се променя животът му след вашето раждане?

– Изобщо той е бил екстремна личност. Обичаше автомобилите, моторите, скоростта. Първо имаше обикновена „Лада”, после купихме „Лада Самара”. Имал е мотори, спортни автомобили – едно „Рено Алпин” например. По-кротък е станал, като съм се появил на бял свят. Коренно е променил начина си на живот.

– Защо не станахте актьор?

– Аз не ходех на детска градина. Израснах в гримьорните на Младежкия театър или в редакцията на списание „Кино новини”, което после стана „Филмови новини”, където като художествен оформител работеше майка ми. Постоянно бяхме и на прожекции на неговите и други филми. Не станах актьор, защото баща ми е преценил, че съм много чувствителен за тази трудна професия. Имам смътни спомени от един случай. Като малък, на 4 годинки, заедно сме гледали по телевизията едни тъжни руски напеви и аз съм се разревал. Тогава баща ми решил, че съм много чувствителен, но и че музиката много ме вълнува. Ориентирали са ме към музиката. Завели са ме при Милена Куртева да прецени и после са ме записали в школа по пиано.

Жени Веселинова /Вестник „Трета възраст“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Трагико-комична драма в Бургас.Мъж поръча лека жена по телефона - дойде жена му

Истинска трагико-комична драма с интимен привкус се разиграла в Бургас. 38-годишният Недялко Карев поръчал собствената си съпруга като момиче на повикване

31-годишната му половинка Надя се е явила чинно в точно уречения час в специалната квартира, наета от палавия Недялко за едно денонощие. Последвал невероятен скандал, в който и двамата съпрузи сипели върху си обвинения и ругатни. Запознати отбелязват, че Недялко и Надя имали брак от 6 години, но нямали деца. Той работел като служител в склад на едро за алкохол, а Надя пък била касиерка в една от големите търговски вериги в Бургас. Живеели в стар панелен апартамент, оставен от родителите на Недялко. Преди около година и половина Надя му заявила, че започва курсове по компютърна грамотност и английски език. Казала му, че иска да смени професията и, че й писнало да работи на каса за по 500 лева на месец по 12 часа на смяна и с един почивен ден седмично.

Съпругът й се съгласил с половин уста. Дамата започнала да се бави все повече през нощта. Първо му казала, че курсовете са от 21 часа и продължават до полунощ. После се оказало, че трябва да стои до 2- 3 часа заради голямата интензивност на работа. След това му признала, че си намерила работа като секретарка в казино-клуб. Заради това е оставала до ранните часове сутринта. Недялко се мръщел, но когато жена му започнала да носи сериозни пари

млъкнал. Доходите на Надя скочили много, като тя му споделила, че вече работи за 3000 лева месечно, но почти не се свъртала в къщи. Купила си нови дрехи, кола, маркова козметика. Забравила обаче за съпружеските задължения. Оставила Недялко “на сухо” поне за половин година. Когато той успявал да я завари в леглото по нормално време се оправдавала, че е много изморена и му отказвала. Това се отразило много тежко на мъжа, който започнал да се съмнява, че има нещо нередно. Решил да я проследи, но бил спрян от охраната на казино-клуба. След това звъннал на служебния телефон, който Надя му оставила. Вдигнала жена му, която му обяснила, че не трябва повече да я търси на работа. Така той започнал да се забавлява сам в самотните нощи.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Историята на услугата „Пътна помощ“ в България започва със ЗАЗ и „Москвич“

През май 1967 година Българският автомобилен и туринг клуб (БАТК, от 1972 година преименуван на СБА) пуска в движение първите 10 специализирани автомобила ЗАЗ-965 А, които започват да оказват безплатна пътна помощ. Те са боядисани в жълто и освен по надписите „Пътна помощ“, се отличават и по това, че на мястото на задните седалки е поставен сандък с чекмеджета с някои основни инструменти и части. Първоначално се покриват три трасета: София – Калотина, София – Костенец и София – Ботевград, като всеки един от патрулиращите автомобили се движи по 15-16 часа на денонощие.

През лятото на същата година и в Пловдив също вече има три такива автомобила, които се движат по маршрутите: Пловдив – Костенец, Пловдив – Хас­ково и Пловдив – Стара Загора. От Хасково до Ка­питан Андреево дежури друг автомобил, от Стара За­гора до Сливен – втори, от Сливен до Карнобат – трети и от Бургас до Карнобат – четвърти. Стреме­жът е да се обхване международният път Калотина – Капитан Андреево и Калотина – Бургас, като усилията на БАТК в тази насока са подкрепени финансово и от Комитета по туризъм при Министерския съвет, ДСО „Нефтохим“, ДСО „Автотранспорт“ и „Булстрад“.

През 1970 година за същата цел е внесен първият специализиран автомобил Hanomag с ремарке, скоро след това към автопарка на „Пътна помощ“ са зачислени и 85 нови автомобила „Москвич“ 433, а от Италия са доставени и 10 камиона OM-Isoli с платформа за репратриране. Водачите-механици на патрулиращите автомобили могат не само да отстраняват повреди, но и да оказват първа помощ, като за целта колите им са оборудвани с аптека и медицински принадлежности. Всички автомобилили, използвани в София имат радио­станции и директна връзка с централата. Телефонният номер за връзка с „Пътна помощ“ е 146, като още от края на 60-те години всички услуги на бюрото вече се заплащат. Малко известен факт от дейността на службата е, че при нужда тя може да репатрира повредени автомобили до различни европейски страни като Австрия, Италия, ГФР, Турция, Унгария и Югославия, и то на посочен от собственика адрес.

В началото на 70-те години софийското бюро на „Пътна помощ“ има шест ко­ли „Москвич“ 433, които освен с необходимите инструменти, разполагат и голям набор от резервни части, като свещи, ремъци, крушки за фарове и стопове, бензинови помпи и др. В този период бюрата, изградени на териториален принцип, покриват 4000 километра от националната пътна мрежа, като автомобилите патрулират непрекъснато от 06.00 до 22.00 часа.

През август 1973 година столичното бюро е настанено в нова сграда на тогавашната улица „Найчо Цанов“ № 16 (понастоящем това място се пада приблизително в началото на бул. „Тодор Александров“ над метростанция „Сердика“).  През пролетта на 1977 година столичната „Пътна помощ“ се премества в модерния многофункционален учебно-технически и диагностичен център на СБА, изграден на шосето към Панчарево, малко след Горубляне. Основен дял от работата на центъра е координирането на дейността на „Пътна по­мощ“ и нейния автопарк, който по същото време вече се състои от 132 автомобила.

Източник:autobild.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя беше хем негова внучка, хем негова дъщеря, а дори и първа дама

Жени Живкова на 60! Без купон заради траура по Малък Тошко. Дизайнерката отложи и сватбата на дъщеря си Людмила заради трагедията с брат си

Дизайнерката Жени Живкова продължава траура за малкия си брат Тошко Славков, заради който отложи сватбата на голямата си щерка Людмила през август. Днес, 07.11, най-известната издънка на правешката фамилия чукна 60, но няма да вдига купон за юбилея си.

Все пак Жени не се е запуснала съвсем и ще посрещне личния си празник с идеално изпънато и лифтирано лице, нула бръчки, уголемени устни и дискретен ботокс – както подобава на дама от хайлайфа, навлизаща в третата възраст

Двамата с Малък Тошко може и да не се срещаха редовно, но държаха един на друг и се обичаха. Слуховете из столицата носят още, че краят на брака на дизайнерката с бизнесмена Андрей Стефанов също я отказал от идеята за купон.

Бракът с Андрей изтрая близо 35 години

Евгения Живкова е родена на 7 ноември 1965 година в семейството на Любомир Стойчев и Людмила Живкова. Баща ? е инженер от Враца, а майка ? е дъщеря на Тодор Живков.

През 1967 година родителите на Живкова се развеждат – баща й е изпратен на работа във Виена и достъпът му до дъщеря му е ограничен, а майка й малко по-късно се омъжва повторно за телевизионера Иван Славков.

Детството й преминава в атмосферата на привилегия, но и на строго възпитание. Още като дете тя е част от света на властта – свикнала е с официални срещи, протокол, охрана, пътувания и присъствие на важни гости.

Людмила възпитава дъщеря си в дух на култура, изкуство и космополитизъм, като я запознава с известни личности, художници и духовни учители.

През юли 1981 г. България е потресена от внезапната смърт на Людмила Живкова. За Тодор Живков това е огромен личен удар. Той изпада в дълбока депресия, изолира се и дори обмисля да се оттегли от властта.

В този тежък момент именно Жени – едва 16-годишна тогава – става човека, който му връща смисъл да продължи. Нейното присъствие му напомня за дъщеря му Людмила и постепенно тя се превръща в най-близкия му човек.

Малко след смъртта на Людмила Живков, Тодор Живков взема решение да осинови своята внучка. Така тя юридически става негова дъщеря, а не просто внучка.

Този акт е не само личен, но и символичен – продължение на рода и знак на духовна приемственост.

След осиновяването Жени започва все по-често да придружава Живков на официални събития, приеми и държавни визити. Появява се редом до него при посрещане на чужди делегации и в медиите вече я наричат „първата дама на България“.

Тя олицетворява младост, стил и модерност – нещо различно в строго протоколния свят на комунистическата епоха.

Жени не се възприема като политическа фигура, но присъствието ? до Тодор Живков има важна роля – тя смекчава неговия образ и внася човешка топлота в представянето на властта.

Евгения Живкова завършва средно образование в Националното експериментално училище в София (1983) и същата година е приета за студентка в Софийския университет, специалност история и втора специалност философия. Дипломира се през 1988 г. със степен магистър по история и философия и специалност – История и теория на културата. От 1988 г. до 1992 г. работи в Института по култура към Българската академия на науките.

С Малък Тошко не бяха твърде близки, но се обичаха безрезервно

През този период семейството на Живков живее на издръжка на Управлението за безопасност и охрана (УБО) на Държавна сигурност. Евгения Живкова има разточителни разходи, които за периода 1985 – 1989 година се оценяват на около 70 хиляди лева, голяма част от тях във валута.

През 1991 г. Евгения Живкова създава модна къща „Жени Стил“, в която е едноличен управляващ директор и дизайнер.

През 1999 г. учредява фондация „Людмила Живкова – Знаме на мира“, възстановява асамблея „Знаме на мира“ и е неин председател. Народен представител в XXXIX и XL народно събрание (2001 – 2009 г.) от Парламентарната група на „Коалиция за България“. 

Бъдещата дизайнерка беше хем внучка, хем дъщеря на Тато

Източник на част от текста:lupa.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ