Казват, че зад всеки голям музикант стои поне една голяма история. При Данчо Капитанов те са няколко. Историята на момчето от Велико Търново, което превръща тромпета в своя съдба. Историята на музиканта, покорил една от най-престижните сцени в Европа. И историята на любовта му с Нели Рангелова – брак, започнал със сватба като по сценарий на комедия и завършил като повечето големи любови: тихо, болезнено и без победители.
Някои хора вярват в знаците на съдбата. Ако са прави, съдбата е направила всичко възможно да предупреди младоженците още в деня на сватбата. Първо се разваля шкафът, в който са булчинската рокля и костюмът на младоженеца. После химикалката отказва да пише точно когато трябва да подпишат брачното свидетелство. Накрая халката пада на земята и изчезва за близо половин час. Три предупреждения едно след друго. Само че влюбените хора рядко обръщат внимание на подобни неща.
Йордан Капитанов е роден във Велико Търново. Още млад открива своята голяма страст – музиката. Тромпетът бързо се превръща не просто в инструмент, а в продължение на самия него. След първите си професионални изяви в Ансамбъла на Строителни войски преминава през „Синьо-белите“, работи с Митко Шерев и свири в група „6+1“, където солист е Йорданка Христова. Кариерата му се развива стремително и името му започва да се споменава все по-често сред музикалните среди.
Големият пробив идва през 1977 г., когато става част от Оркестъра на Българското национално радио под ръководството на Вили Казасян. В продължение на тринадесет години е сред водещите музиканти в състава и постепенно се утвърждава като един от най-добрите джаз тромпетисти в България. За мнозина – най-добрият.
По същото време съдбата го среща с младата певица Нели Рангелова. Тя е пристигнала в София от Михайловград с мечти за голямата сцена и с талант, който трудно остава незабелязан. Следва тригодишна връзка, а през 1982 г. двамата решават да сключат брак.
Сватбата се състои на сцената на Летния театър в Бургас и още тогава започват необичайните случки. Разваленият шкаф, пресъхналата химикалка и изгубената халка се превръщат в семейна легенда. По-късно мнозина ще ги нарекат лоши знаци, но тогава никой не мисли за подобни неща.
Още по-необикновено е, че същия ден Нели Рангелова печели голямата награда на „Златния Орфей“. Сутринта е булка, а вечерта – носителка на най-престижното музикално отличие в страната. Истински приказен ден, който обаче поражда и първите клюки. Зли езици започват да шушукат, че успехът й е свързан с авторитета на съпруга й. Разбира се, талантът на Нели няма нужда от подобни обяснения, но клюките никога не са се интересували особено от истината.
Въпреки силното начало бракът не успява да устои на времето. Натоварените ангажименти, честите отсъствия, напрежението и ревността постепенно отдалечават двамата един от друг. Любовта, която ги е събрала, вече не е достатъчна, за да ги задържи заедно. След години отношенията им приключват, а сватбените поличби започват да изглеждат странно пророчески.
След промените през 1989 г. настъпва нов етап и в живота на Данчо Капитанов. Българската музикална сцена се променя бързо, а сигурността на големите държавни оркестри остава в миналото. Именно тогава негов приятел му съобщава, че прочутият берлински „Фридрихщат Палас“ търси хорус тромпет.
За музикант от неговата класа това е шанс, който не се изпуска
Капитанов заминава за Германия и е назначен почти веднага. Така започва един от най-успешните периоди в кариерата му. Следват две десетилетия на една от най-престижните сцени в Европа. Не като емигрант по принуда, а като музикант, който е намерил заслуженото признание.
В Берлин той печели уважението на колеги и публика със своите солови изпълнения. Особено впечатление прави интерпретацията му на „Aranjuez“ – прочутата мелодия на Хоакин Родриго, превърнала се в негова запазена марка. Освен това е сред основателите на берлинската джаз формация „Blues Brothers“, с която изнася множество концерти.
В едно от последните си интервюта Данчо Капитанов казва: „Дразня се, после свиря, музиката ме успокоява. С тромпета се чувствам щастлив и мога всичко да изсвиря на него.“
Трудно е човек да намери по-точно описание на собствения си живот.
След години, прекарани в Германия, носталгията надделява. Капитанов се завръща във Велико Търново – града, от който е тръгнал неговият път. Купува си жилище, помага на местни музиканти и отново се чувства у дома.
На пръв поглед кръгът се затваря. Но зад него стоят десетки години музика, хиляди концерти, големи сцени, любов, раздели и безброй километри между България и Германия.
Йордан Капитанов си отива през лятото на 2017 г. на 69-годишна възраст.
Сред хората, които се сбогуват с него, е и Нели Рангелова. Думите й са кратки:
„Почивай в мир, Капитанов.“
Без патетика. Без излишни обяснения. Само няколко думи, в които сякаш се побира цял един живот.
А може би той наистина е бил прав, когато казва, че някой ден ще свири в небесния оркестър. Защото музикант като Данчо Капитанов трудно би останал дълго без сцена. А ако някъде там има оркестър, със сигурност вече е получил един великолепен тромпетист.
8:06:00
