Кой поръча Митко Маймуняка и защо убийството още не е разкрито

Легендата на ВИС-2 Митко Маймуняка бе премахнат преди 23 години, а поръчителите и причинителите на атентата против него са следващите неразкрити убийци от годините на прехода. Екзекуцията на зам.-шефа на ВИС-2 Димитър Димитров в действителност слага началото на чистката, която завърши с убийството на Главния Георги Илиев и краха на силовата формация, напомня в.Телеграф 

През 2003 година умират още Филип Найденов-Фатик, Румен Маринов-Нарциса и Константин Димитров-Самоковеца. За убийството на Нарциса полицията подозира намесата на други висаджии като безследно изчезналия Методи Методиев – Мето Илиенски. Илиенски изчезва след погребението на Нарциса, а през 2008 година е разгласен за мъртъв. Същата версия я има и за Митко Маймуняка, че е поръчан от среди в самата формация, която започва да се разпокъсва. Краят на ерата ВИС завършва с убийството на боса на ВАИ Холдинг Георги Илиев на 25 август 2005 година, убит от незнаен снайперист в курорта Слънчев бряг. 

След убийството на Главния през годините от ВАИ Холдинг умират още контрабандистът Иван Тодоров-Доктора и Антон Милтенов-Тони Клюна. Днес ВАИ Холдинг е притежание на Надя Иванова, последната жена на Маймуняка. 

Около 20 часа на 28 януари 2002 година 35-годишният Димитър Димитров-Маймуняка паркира мерцедеса си в столичния квартал „Стрелбище “ пред блока, в който живее приятелката му Надя Иванова. От автомобила излизат тримата му гардове. Във входа влиза първо единият, следван от Маймуняка, а вторият се движи компактно зад него. Третият застава да чака пред входа, оглеждайки обширно региона на междублоковото пространство. Няколко секунди след влизането във входа на Маймуняка и гардовете му последва страховит гърмеж.

Бомба, заложена в една от пощенските кутии на най-горния ред, избухва, разкъсвайки телата на мъжете. По-късно проверяващите откриват, че адската машина е с 500 г тротилов еквивалент. Задействана е с отдалечено устройство. Мощността й е толкова огромна, че избива вратите и изпочупва прозорците на жилищата до осмия етаж в блок 27. Истинско знамение е, че Маймуняка и охраната му към момента са живи. Причината, открита след това е, че гърмежът е над главите им и това ненапълно ги съхранява. 

Макар и съществено ранени, гардовете на Маймуняка съумяват да го качат на мерцедеса и да го откарат във Военномедицинска академия. Два дни по-късно за жалост именитият подземен бос издъхва, без да дойде в съзнание. Причината е тежък хематом в мозъка и проблеми с белите дробове, вследствие от взрива.Твърди се, че същинските причини за убийството му са свързани с интересите на Маймуняка към набиращата скорост по това време втора вълна от масовата приватизация у нас. Може би по никакъв начин не е инцидентен фактът, че и до момента убийството на Митко Маймуняка, както и разстрелите на неговите съратници от тъмната страна на прехода, не са разкрити.

Публична загадка е, че тогавашният ешелон на бързобогатеещите по време на прехода е част от едрия капитал у нас. 35-годишният някогашен герой от петричкото село Добри лаки предвижда приживе, че „ ще дойде време, когато тези от нас, които сложиха началото, ще станат демоде и тогава ще почнат да ги убиват наред “. Така и се случва. Със гибелта на Маймуняка се твърди, че настава краят на ерата на приемливост в средите на мутрите. 

Като вицепрезидент на футболния клуб „ Беласица “ – Петрич, Маймуняка упорства за безконфликтно развиване на бизнеса на набиращата легалност и известност като застрахователна компания „ ВИС 2 “. Маймуняка е главен медиатор за туширане на напрежението с останалите директни съперници – СИК, ТИМ, „ Спартак “ и така нататък. Единственият по-сериозен случай преди убийството му е през 1995 година, когато барети го атакуват дружно с защитата му на пазара в столичния квартал „ Иван Вазов “.

Знаков миг е казусът от февруари 2000 година, когато с изстрел във въздуха Маймуняка приключва сборичкване в кръчма „ Стражите “ в Банско. Това се случва докато е в прегръдките на фолкзвездата Лия. Хитът й „ Дяволски чаровник “ в действителност е посветен точно на Димитър Димитров.

Всъщност Маймуняка е главният трафикант на скъпи лимузини, които се крадат и се употребяват за потребностите на холдинга. Като осигурител пък се занимава с издирването на крадени коли от съперници. Маймуняка е директен шеф на Митко Цанов – Митко Шперца или Цайса. Според Министерство на вътрешните работи този човек е от най-добрите в занаята с отключването на коли. 

Димитър Димитров е наименуван Маймуняка, тъй като по рождение единият му крайник е по-къс и леко накуцва. Това обаче не му пречи да се потвърждава на тепиха. Мятал се като маймуна, престорвал се на надвит и внезапно се нахвърлял на съперника. Устремът му бил толкоз огромен, че в детските години в Петричко първо го наричали Петлето. Маймуняка влиза в полезрението на Министерство на вътрешните работи още при започване на мутренската война. При кървавата престрелка в столичния квартал „ Дружба “ на 11 януари 1994 година, при която умират четири мутри, Маймуняка оглавява ударните бригади на ВИС и предвожда познатите в тези години момчета с спортни екипи и златни ланци, признаващи само марката „ Мерцедес “. Димитров е един от най-близките на братята Васил и Георги Илиеви.

Въпреки че има публична половинка – Надя, обществена тайна е любовта на Маймуняка с чалга певицата Лия. По това време тя е една от огромните звезди на фолка, нашумяла с дуетите си с Кондьо. Босът върти паралелна връзка и с Лия, и с Надя и не може да реши с коя от двете да остане. След като го убиват, Лия дава няколко изявленията, в които раказва за връзките им. Именно на него е посветен и един от най-големите шлагери на Лия – “ Дяволски чаровник „.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Десетки версии, стотици въпроси и деца в сянка: изплува най-страшното около случая „Петрохан“

Когато в подобен контекст разбираме, че малолетни са живели години наред извън семействата си, не са имали социален живот, обитавали са изолирана хижа – всичко това, заедно с доста по-възрастни от тях мъже, не говорим просто за поредната криминална история

Тройното убийство край Петрохан продължава да предизвиква редица спекулации – версиите се увеличават с всеки изминал час, въпросителните са още повече, а информацията, която се появява всеки ден, буди все повече съмнения и подозрения, че убитите, както и издирвания Ивайло Калушев, са били просто обикновени природозащитници.

„Туин Пийкс“

„По случая "Петрохан" има по-фрапиращи обстоятелства, отколкото в сериала "Туин Пийкс". Това заяви пред журналисти и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов – може да звучи смешно, но пъзелът е толкова заплетен, че колкото повече научаваме, толкова повече всъщност нищо не знаем. И толкова по-потресаващи факти се разкриват.

Някои са убедени, че това е постановка на МВР и/или ДАНС, а лошите ченгета са убили тримата добри планинари, защото са видели нещо, което не трябва или са се опитали да попречат на интересите на хора, свързани със службите. Тази версия, съвсем логично, се внушава и лансира основно от медии и лица, свързани с ПП/ДБ, като обслужва и партийните им позиции на най-високо ниво – необходимост от реформа на цялата система, справяне с мафията (в лицето на ГЕРБ – Бойко Борисов и ДПС „Ново Начало“ – Делян Пеевски), овладяване на силовите структури от техни кадри.

Обективността изисква да се признае, че доверието в МВР е критично ниско и нужда от промяна безспорно има – не от вчера и не защото някои политици си я представят като – „стани, за да седне моя човек“. Макар че точно такова убийство не е имало в България – поръчковите убийства от зората на демокрацията бяха свързани с разчистване на

сметки между мутри, мотивите бяха ясни, заинтересованите – също, и въпреки че така и не се разкриха извършителите, по-точно – поръчителите, липсата на осъдени през годините, буди оправдани съмнения, че надали и този път разследващите ще си свършат работата или че ще им бъде разрешено да го направят.

Още повече, че за да съществува години наред подобно НПО, съзнателно заблуждаващо с наименованието „национална“ в абревиатурата си – „Национална агенция за контрол на защитените територии" (НАКЗТ), което само 22 дни след създаването си, сключва споразумение с министерство (!) и 4 години спокойно „охраняват“ района, очевидно става въпрос за протекции от най-високо ниво. Обаче говорим за Министерството на околната среда и водите, ръководено от тогавашния министър Борислав Сандов, по онова време част от коалицията ДБ. По същото време - 2022 г.-, районното управление в Годеч е закрито и на хората им е обяснено, че нямат нужда от полиция. Това заяви пред БНР криминалистът Иван Савов. Тогава управлява кабинетът на Кирил Петков, а вътрешен министър е добре познатият на всички Бойко Рашков. След редица протести на местните, това решение е ревизирано след смяната на правителството. Някак прекалено наивно е да вярваме, че всички тези събития са просто плод на случайни обстоятелства.

Още повече, че, както и криминалистът подчертава, говорим за група хора с доста солидно финансиране – на изтрития им вече сайт, довчера можеше да се види много сериозна техника, термовизионни камери за нощно виждане, дронове, високопроходими машини, дори оръжия – част от които са намерени в хижата. Законно притежавани, което отново води до съмнението, че не говорим просто за някаква групичка природозащитници, а за доста сериозна организация, чиято обявена дейност е служила за параван за доста по-различни и незаконни занимания.

Не по-ясен става случаят, след като и столичният кмет Васил Терзиев разкри, че е спонсорирал НПО-то, защото подкрепял каузата им. Коя кауза, може би трябва да попитаме. И знае ли въобще градоначалникът какво точно и какви хора е финансирал?

Версиите,

разпространявани в публичното пространство вече са десетки. Трафик на наркотици, трафик на оръжия, нелегален канал за мигранти. И още, и още – структура на ръба на

закона, организация, създадена и контролирана от службите...

Според подадени сигнали от местните жители, непълнолетни момчета са пребивавали в хижата на лагер, ръководен от собственика на имота, въпросния Ивайло Калушев, който в момента се издирва. Организацията е организирала скаутски лагери, а вече посочения собственик се е представял в публичното пространство като Лама – върховен майстор, а общността – медитиращи магьосници. Тук коментарът е излишен.

Председателят на ДАНС Деньо Денев потвърди, че наистина е имало сигнали срещу НПО-то, като преди две години Държавна агенция „Национална сигурност“ е извършила проверка. Сигналът е съдържал твърдения за сексуални посегателства над малолетни лица, паравоенни структури, които са се разположили на територията на въпросната хижа и за дейност като на секта, като в хода на разследването са установени данни за престъпление, а резултатите от проверката са изпратени на прокуратурата. Какво се случило по-нататък, към момента няма информация.

Според планинари, от 2022 г, в района на хижата не е можело да се премине, като всички тръгнали по този маршрут, са спирани от въоръжени мъже. Появиха се и снимки, направени през последните години в близост до мястото, на които се вижда табела: „Стреля се без предупреждение“ и че обектът се охранява с видеокамери. Отново през 2022г. НПО-то е стартирало проект за въздушно наблюдение на защитени територии чрез дронове с инфрачервени и оптични системи, като от базата в Петрохан е наблюдаван район с площ от около 700 квадратни километра.

Някак си трудно асоциираме природозащитници с подобно сериозно снаряжение, дронове, обезопасяване на района, забрани за преминаване, постоянно наблюдение. И всичко това, на фона на впечатляващ и изумяващ комфорт, осигурен им от държавата.

За какво точно говорим, не става по-ясно от думите на познати и приятели на убитите и издирвания, които разказват, че четиримата често са посещавали Мексико, където имали фирма и били инструктори по гмуркане. А всички българи, които ходели там, били на техни разноски. И винаги имало и деца, разказват още въпросните.

Какво точно се е случило в деня на убийството, особено на фона на постоянно излизащата нова и все по-объркваща информация, е в сферата на спекулациите. Дали въобще някога ще научим или това ще е поредното убийство, в случая – тройно, което ще потъне в архивите, тепърва ще се разбере. Но в контекста на екзекуцията – както я определят някои, няма как да не обърнем внимание на нещо друго.

Освен Ивайло Калушев, издирвани са и 15-годишният Х.М.-Х., който според баща си се намира с Калушев, както и 22-годишният Николай Златков, близък до собственика на НПО-то.

Лагер за скаути или педофили под прикритие?

Интересна – ако въобще можем да употребим тази дума, е историята на Златков. За 22-годишният Николай, който при създаването на НПО-то е бил едва на 18 години, се знае, че е бил даден от родителите си (!), още на 12, за отглеждане от Калушев и убитите му съратници.

А Яни Макулев, баща на 15-годишния, заяви в интервю: "Не знам къде е, но инстинктът на баща ми казва, че е в добри ръце". Синът му е живял с Калушев и още четирима души в хижата, като последно се е чул с баща си на 29 януари. Оттам насетне Макулев няма никаква връзка със сина си, но по нищо не личи това да го притеснява, напротив. От Glas news написаха, че през 2024 г. 15-годишното момче е оставило съобщение под една от вече свалените снимки на Калушев: „Иво, ти си най-добрият ми приятел“.

Историята се заплита още повече, като отново се връщаме на връзката (с) Мексико, къде Калушев имал 4 къщи – доста скъпи, както се вижда от снимките. Той е живял в далечната страна преди 2020 г., като е развивал бизнес с екстремни екскурзии в джунглата, пещерни гмуркания и подводни изследвания, а в последните години преди да се върне тук, е живял в луксозния курортен град Тулум.

Подробности какво точно е довело до решението на Макулев да си остави детето на отглеждане при друг възрастен мъж, макар и негов познат, липсват. Както и какви са тези родители, буквално подарили сина си на Калушев и компания – става въпрос за 22-годишния Николай, който от 12-годишен е оставен от семейството си при издирвания. Това всъщност са и само два от случаите, за които се разбра, само защото Златков и сина на Макулев също са в неизвестност. А както твърдят жители на Гинци, не са едно и две децата, които са обитавали хижата. Всички те, както и редица други, са преминали и през школата за приключения на Калушев - „Роук“.

И тук се появяват редица въпросителни – как родителите толкова много са се доверили на този човек, за да му позволят да води децата им дори извън страната. А какви са тези родители, лишили децата си от образование и поверили ги на няколко възрастни мъже, които са живели сравнително усамотен живот в хижа в планината.

Имал ли е Калушев необходимите разрешения от държавата. Вероятно да, но кой ги е издал, какви проверки са правени (ако въобще са), каква е връзката между школата за приключения и детски лагери, с добре въоръжените и екипирани мъже, създали недостъпен за останалите периметър около хижата.

И когато деца изчезват от полезрението на всички, когато години наред живеят извън семействата си, живеят като номади, няма как да не се запитаме – къде е държавата, къде са социалните, какъв контрол се осъществява към подобни школи и организации. Отговорите за пореден път липсват, а институциите мълчат или заработват постфактум, вследствие на нещо друго (в случая – в контекста на тройното убийство, като всъщност още няма данни, че са се задействали), което поражда горчивото усещане, че зад фасадата на поредното НПО-та се крие нещо мрачно и страшно, а цената на това безхаберие отново се плаща от най-беззащитните – децата.

И въпреки че съобщението, което евентуално самият Калушев е изпратил до майка си, се счита за оневиняващо – него и убитите, впечатление отново прави споменаването на дете, този път на момиче – „Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина... То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете - момиче е, в твоя чест...“, отново стигаме до въпроса в качеството си на какъв той е помагал на деца (ако въобще това е правилната дума)...

Всичко, изнесено до този момент, вместо да дава отговори, поражда още повече въпроси. Версиите си противоречат, свидетелствата са неясни, историята придобива сюжет от психотрилър. Но отвъд всички политически спекулации, конспиративни теории и за пореден път неясната роля на НПО-тата, има един детайл, който прави всичко не просто сложно, а откровено ужасяващо – присъствието на деца. Когато в подобен контекст разбираме, че малолетни са живели години наред извън семействата си, не са имали социален живот, обитавали са изолирана хижа – всичко това, заедно с доста по-възрастни от тях мъже, не говорим просто за  поредната криминална история.

Източник:flagman.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Майката на Николай Златков отива на Петрохан с камион и кран, иска властите да не се намесват

Асенова твърди, че е налице мистерия в експертизата - Ивайло Калушев е десничар, а описанието на нараняването не съответства логично на това

 

Ралица Асенова - майката на Николай Златков, разкри подробности от експертизите и факти от делото за шесторната трагедия "Петрохан-Околчица". В съобщение до медиите тя акцентира върху това как и при какви условия са съхранявани телата на загиналите и в какво състояние са.

"Документът е изпратен до майката на Ивайло Калушев. Той е изпратен към разследващия орган от съдебния лекар, който извършва аутопсиите на нашите близки, загиналите на Околчица. Посочва се, че условията не позволяват съхранение на телата за повече от 10 дни, защото агрегатите не работят добре и температурата достига до 7 градуса. При тези условия телата трябва да бъдат взети от там". Това заяви по НОВА Ралица Асенова - майката на Николай Златков.

Тя подчерта, че телата на жертвите престояват в "Съдебна медицина" повече от месец. "Категорично не са били там 10 дни. Вчера бяха взети от там - поне за едно от телата знам със сигурност. Знаем кога са намерени на Околчица и колко време са престояли там. Най-вероятно не са били през цялото време при тези условия. Аз лично тълкувам това и като натиск към нас да си ги вземем, защото имаме постановление за това. Но ние отказвахме, тъй като настоявахме за повторна експертиза", заяви почерненият родител.

Жената твърди, че само един лекар е правил медицинските експертизи. 

Асенова очерта и основните несъответствия и противоречия, които според нея се съдържат в заключенията на експертите. "В главата на сина ми са открити два проектила. В съдебномедицинската експертиза изобщо не става ясно дали това означава две огнестрелни рани, или за един куршум, който се е разпаднал на два фрагмента", обясни тя. 

"В експертизата е записано, че има охлузвания по подбедриците. Аз ги видях и дори съм ги снимала. Това не са просто охлузвания, а сериозни рани. Едната е много голяма и без кожа. Изглежда сякаш е имало нагряване върху този участък от крака на сина ми. Не искам да спекулирам дали е имало насилие или неправилно съхранение, а искам отговори", изтъкна Асенова. 

По думите на Асенова в смъртния акт на Ивайло Калушев датата на смъртта му е посочена като  7 февруари. "Толкова са много абсурдите и несъответствията. В експертизите пише приблизително 5-6 февруари, а в смъртния акт - 7 февруари. Това го научих вчера от майката", подчерта тя. 

"Не искам да спекулирам. Аз излизам често в ефир, за да задавам въпроси, но не получавам отговори".

Тя е категорична, че нито един от близките или приятелите на загиналите не вярва в тази версия - убийства, самоубийства и така нататък. "Това е абсолютен фарс", смята тя. 

Асенова заяви, че няма връзка с Деян Илиев - човекът, който откри телата в хижа "Петрохан". "Нямам контакт с него. Вярвам и се надявам, че е успял да се измъкне и е добре", изрази надежда тя. 

Тя изтъкна и друго според нея несъответствие в експертизата - Ивайло Калушев е десничар, а описанието на нараняването не съответства логично на това.

Майката на Николай Златков направи обръщение към властите. 

"Тази седмица възнамерявам да отида до прохода Петрохан с камион и с кран и да поставя паметна плоча на сина ми и на останалите загинали. Тъй като проходът е блокиран и не се допуска достъп дори до чешмата, моля да не бъда спирана, когато отида, за да поставя плочата. Смятам, че това се дължи на мен и на всички близки, след като не ни беше дадена възможност да скърбим нормално и поне да можем да почетем паметта им. Ако не бъда допусната, заявявам, че ще поставя паметната плоча пред самата патрулка. И ще чакам стопяването на снега и махането на патрулката, за да поставя паметната плоча на сина си и на другите си близки до чешмата". 

Източник:www.flagman.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Морето изхвърли труп на чисто гола жена в Поморие

 

Чисто гола жена е изхвърлило морето рано тази сутрин в Поморие.

За това съобщиха шокирани очевидци, цитирани от Флагман.БГ.

Бегачи, които са спортували на ивицата пред хотел Феста в Новия град са се натъкнали на ужасяващата находка.

"Незабавно подадохме сигнал на телефон 112. Инстинктивно се опитахме да я спасим, но видяхме, че е мъртва. Така и не разбрахме какво е станало с нея", разказа един от свидетелите.

Според източници мъртвата се казва Евелина Н., на 57 години от София. Няма следи от насилие, вероятно дамата снощи е решила да се къпе в морето или се е самоубила. Близките вече са уведомени.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

В памет на Лейла - ватманката от корицата на списание „Жената днес“

През 1983 г. корицата на списание „Жената днес“ запечатва един от малкото моменти, които правят ежедневието на столичните ватмани видимо за всички. Там, сред шумa на трамваи и хора по улиците на София, стои Лейла Тасимова – усмихната, уверена и готова за първа смяна на трамвай „България 1300“. Фотографът Веселин Чапанов успява да улови не само образа на една жена, но и духа на професия, изискваща дисциплина, отговорност и безкрайно внимание.

Лейла вече не е сред нас – почина преди няколко години, но историята й остава жива. Тя е пример за хилядите жени, които през социализма идват от провинцията в София, за да станат ватмани, да получат столично жителство и да започнат нов живот. Живот, който често започва в общежитие до депото Пенка Михайлова в Банишора, далеч от семейството и близките. Там се гледат деца, става се рано за първа смяна и се понасят тежки дни – но Лейла и колежките й не се отказват.

Снимката на Лейла не е просто портрет – тя е носталгичен символ на една епоха. Жената, която седи зад управлението на трамвая, олицетворява сила, упоритост и отдаденост. За съвременния поглед тя е и вдъхновение: напомня ни, че зад всеки трамвай в София стои история, труд и живот, посветен на другите.

В Деня на жената споменът за Лейла Тасимова е повече от носталгия – той е признание за жените, които с усилията си изграждали град, транспорт и общност. Днес тя остава лице на соца, лице на дисциплината и пример за професионализъм, който вдъхновява и днес.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ