Камерите показаха: Тримата загинали при „Петрохан“ се сбогували и запалили хижата

Тримата загинали при хижа “Петрохан” се сбогували с прегръдки, а след това я запалили. Това показват записите от видеокамерите за наблюдение, записите от които са иззети от разследващите.

На един от тях ясно се чува как един от тях казва “Да тръгваме”, а накрая се чуват думите “Благодаря ви за всичко”.

Часове по-рано с тримата се сбогува и ръководителят на групата Ивайло Калушев. 

Той е е притежавал имот в село Българи. Екипи на ОД на МВР са направили проверка и свидетели потвърдили, че издирваните са били на територията на селото от 27 януари до 1 февруари. Камерите на АПИ са установили че кемперът се е движил от Бургас до София и след това до Петрохан.

Кадрите от соларните камери в хижа „Петрохан“, в който тримата убити се сбогуват, а после се вижда, че сами палят хижата и се самоубиват

Ангел Папалезов от „Криминална полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция“ съобщи, че са запазени част от записите в хижата. ДВР-ът е изгорял, но само малка част е възстановена. Той съобщи за пръв път, че след като са получили сигнал за случая са пуснали дрон да обходи района, защото са имали данни, че групата, обитаваща този район е въоръжена. Папалезов потвърди, че е извършено претърсване на вилата на Ивайло Калушев в странджанското село Българи. Той потвърди информацията на Флагман.бг, че Ивайло Калушев и двете момчета са били в селото от 27 до 31 януари, след което са тръгнали да се прибират към София.

„В района на самата хижа е имало външен периметър на охранителни камери, които са в отдаличена част на хижата, записвали са с SD карти и са захранвани със слънчева енергия“, обясни Папалезов. Именно от тези камери бяха предоставени Видеозаписи.

Захари Васков, главен директор на Главна дирекция „Национална полиция“ твърди, че служители на ДАНС не са присъствали в хижа „Петрохан“.

На 1 февруари след тръгването на Калушев пи двете момчета от вилата, кемперът е засечен по частни камери по четвъртокласната пътна мрежа към Монтана и Враца.   От пожарната уточняват, че огънят е възникнал в нощта на 1 февруари от горимите материали. Огънят е предизвикан от живеещите в хижата.

Според разследващите имало безспорни доказателства, че тримата в хижа „Петрохан“ са се самоубили. По оръжията имало ДНК следи само от жертвите. Основната версия била – убийства и последващи самоубийства или тройно самоубийство. 

15-годишният Алекс е бил клекнал със сплетени пръсти на двете ръце, убит е с един изстрел в главата. С изстрел в главата е умъртвен и 22-годишния Николай Златев, а в момента се прави аутопсията на Ивайло Калушев, съобщиха от прокуратурата. 

Трети лица, които да са посетили хижата в „Петрохан“ не са установени, казаха апелативният прокурор на София Наталия Николова.

Бяха показани записи, в които Калушев, заедно с непълнолетното момче, си взимат сбогом с тримата мъже, открити мъртви на следващия ден. След това те се качват на кемпера и потеглят

„Е, потегляме ли“, казва един от мъжете през смях. „За мен беше чест. Истинска чест“

„Ще се видим..“, казва още мъжа, но не може да се разбере от записа точно какво изрича. Около тях бяга едно от кучетата, които по-късно бяха намерени мъртви в хижата. 

„Благодаря ви за всичко“, казва другият мъж. 

В 22:44 часа на 1-ви февруари същите три лица могат да бъдат видени да палят хижата, която са обитавали няколко години. 

След като е тръгнал от „Петрохан“, кемперът не е бил засечен от камерите на АПИ. Затова са иззети записи от други камери по пътищата. Така е установено, че на 1 и 2-ри февруари, кемперът е преминал през село в Монтанско, а след това е засечен на изхода на град Вършец, след това в с. Български извор и са се отправили към мястото, на което по-късно тримата пътници са намерени мъртви. 

Starlink станцията, която Калушев е използвал за комуникация с другите, е дала сигнал на 3-ти февруари. Това е насочило разследващите в райна, в който тримата са пребивавали. 

Телефоните на жертвите са били изключени.

Много близък роднина на едно от лицата е заявил, че през последните месеци е имало „психическа нестабилност“ в сдружението и отчаяние от действителността, отношението на държавните органи към тях, държанието на техните спонсори към тях и те не виждат смисъл да продължат дейността си.  

Още тогава едно от лицата е споделяло, че смъртта е изход и се е коментирало многократно. 

Всички наранявания на жертвите, открити до хижа Петрохан, са в области, удобни за нанасянето със собствена ръка.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лоши новини за Боби Михайлов

„Той не може да диша самостоятелно, заради тази причина се използва апаратура, която го подпомага“, разкри пред Lupa.bg лекар от „Токуда“ – лечебното заведение, в което Михайлов продължава да се лекува.

Специалистите поясняват, че плевралният излив е натрупване на течност в плевралната кухина – пространство, където по принцип се намира само минимално количество течност, за да се осигури гладко движение на белите дробове по време на дишане. Ако тази течност се увеличи, може да се стигне до притискане на белите дробове, затруднено дишане и различни усложнения.

По сведения на нашия екип, дробовете на Борислав Михайлов непрекъснато се пълнят с течност и ако апаратът бъде изключен, той няма да е в състояние да диша сам.

Lupa.bg още преди настъпването на новата година съобщи за тежкото здравословно състояние на бившия национал и вратар на Левски, като подчерта, че дори и да успее да се пребори със ситуацията, възможността за нормално възстановяване е почти нищожна. След претърпения инсулт, случил се след 10-дневен алкохолен запой на яхта на негов приятел малко преди 50-ия рожден ден на съпругата му Мария Петрова, едната част от мозъка му е спряла да работи.

Видно е, че състоянието на Борислав Михайлов остава критично и той е под постоянен медицински надзор. През следващите дни се очаква повече информация относно развитието на случая.

В подобни ситуации единственото, което остава, е да се следи отблизо и да се очакват новини от лекарите.

Много тежка ситуация, в която решенията са изцяло в ръцете на медицинските специалисти. Остава да се изчакат следващите стъпки и официални съобщения.

Източник:telling.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя беше вечната Жулиета на българското кино а нейният любим и единствена любов в живота й, бе нейният Ромео

Преди 70 години тя засенчва колежките си от световния кино елит в Кан, появявайки се в народна носия. Беше вечната Жулиета, а нейният любим и единствена любов в живота й, бе нейният Ромео. 

Гинка Станчева, която ни напусна на 91  годишна възраст през 2023 г., до последно играеше своята най-успешна роля – на грижовна баба. Когато стане дума за кино, името й обаче неизменно се свързва с това на най-популярния български актьор Апостол Карамитев. А когато стане дума за театър, Станчева е вечната Жулиета, в партньорство с актьора Пейчо Пеев (Ромео), който всъщност е единствена любов в живота й.

Като малка бъдещата артистка мечтаела да стане балерина, защото била крехка и фина. Когато убиват баща й, всичките й мечти посърват. Едно лято майка й я изпраща със своя колежка на курорт във Велинград. Точно на тази почивка среща съпруга си Пейчо. Той почива във вилата на адвокатите, а тя – в тази на банковите служители, каквато е майка й. Пейчо се влюбва в нея от пръв поглед и всеки ден изминава по 14 км пеш, за да я вижда за по 5 минути. Любовта им пламва изведнъж, а след година той е приет в театралната академия. Тя обаче е още ученичка в гимназия. Пътищата им се разделят и въпреки волята на майка си Гинка решава да кандидатства за актриса. На изпитите отново се среща с Пейчо, а когато е в трети курс, се женят, за да не го изпусне. И сега чувала от време на време почукването на бастунчето му, но се тешала с грижите по внука си Андрей-Константин, син на дъщеря й Хермелина.

Актрисата от „Любимец 13“ е единствената, която на кинофестивала в Кан през 1956 г. френски вестник нарича „ла ведет булгар“ – българската звезда.

„Запомнила съм една будка за вестници в тогавашната градска градина, където се продаваха и снимки на артисти. И хората казваха: „Дайте ми един Апостол и една Гинка за 6 стотинки“, спомняш си приживе  актрисата.

„ЛЮБИМЕЦ 13“

Ролята й на Елена в „Любимец 13“ я прави любимка на няколко поколения.

ВЪРВЯТ ЛИ ДВАМА

С Пейчо остават влюбени до последния му дъх.

ТЕНИСИСТКА

Налага й се да спортува само на екрана, защото наследява добър ген от майка си.

ШАРМАНТНА

Моделиерките се бият да й подаряват рокли и шапки, за да се хвалят, че я познават отблизо.

МАЙКА 

С дъщеря си Хермелина на първата й Коледа.

„ЖЕНАТА ДНЕС“

Корицата й на списание „Жената днес“ е сред най-продаваните в историята на изданието.

ТРИМА В КОМБИНА

Катя Чукова, Гинка Станчева и Георги Калоянчев (от ляво надясно) в „Специалист по всичко“.

ЦЕЛУВКАТА 

С Апостол Карамитев са като брат и сестра.

БАБА И ВНУЧЕ

С внука си Андрей-Константин на разходка в Рим.

НАСЛЕДНИЦИ

Гинка и дъщеря й Хермелина изпращат Андрей-Константин на училище.

КАН

Отново в Кан. През 1956 г. актрисата засенчва колежките си от световния киноелит, появявайки се в народна носия.

КОМПАНИЯ

Ицко Финци, Ваня и Захарий Жандови и Гинка навремето празнуват всеки повод заедно.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какво крие миналото на новия президент на България

Илияна Малинова Йотова е родена на 24 октомври 1964 г. в София. Бащата й – д-р Малин Тодоров, е лекар акушер-гинеколог, дългогодишен директор на болницата в Сливница, а по-късно и кмет на общината. Майка й е инженер, участвала в строителството на язовири и напоителни системи из страната – фина, стилна и принципна жена, от която Йотова наследява вкуса и чувството си за мярка.

Детството и ранните години на Илияна преминават в Костинброд, където животът е бил спокоен, а детството – истинско. Тя учи до 7. клас в ЕСПУ „Д-р Петър Берон“ в Костинброд. Още от ранна възраст проявява интерес към езиците и литературата, което по-късно определя и нейния житейски път. След 7 клас е приета във Френската езикова гимназия „Георги Кирков“ („Алфонс дьо Ламартин“днес) – едно от елитните столични училища, където получава сериозна хуманитарна подготовка и изгражда увереност в публичното общуване.

Френският език за нея не е просто учебен предмет, а прозорец към друг свят – по-свободен, по-различен и далеч от еднообразието на тогавашната българска действителност. В гимназията тя се оформя като активна, амбициозна и комуникативна личност.

След завършването си продължава образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където изучава българска и френска филология. Студентските й години са период на натрупване на знания, формиране на критично мислене и усет към словото – качества, които по-късно ще се превърнат в основа на професионалната й реализация. Още тогава тя се отличава с активност, организираност и умение да защитава позиции.

Между 1987-ма и 1991-ва година е учителка по български език и литература в 11 основно училище в софийския кв. Дианабад.

В началото на 90-те години Илияна Йотова започва работа в Българската национална телевизия. В БНТ преминава през различни позиции – репортер, редактор, водещ и ръководен кадър в новинарските структури. Телевизията се превръща в нейна школа за публичност, отговорност и работа в динамична среда. Контактът с актуалните събития и политическите процеси логично я насочва към активна обществена и по-късно политическа дейност.

През втората половина на 90-те години Йотова влиза в политиката, като заема ръководни комуникационни позиции в Българската социалистическа партия. Оттам пътят й продължава към парламента, а след това и към европейските институции. Като народен представител и по-късно като член на Европейския парламент тя изгражда профил на политик с опит в международните отношения, европейските политики и публичната дипломация.

През 2016 г. Илияна Йотова е избрана за вицепрезидент на Република България. В този си мандат тя отговаря за ключови ресори, свързани с българските общности в чужбина, гражданството, културната дипломация и международните контакти. През годините на вицепрезидентството си тя запазва активна публична роля и ясно присъствие в политическия живот на страната.

От днес Илияна Йотова официално застава начело на държавата като президент на Република България – първата жена, достигнала до този пост. Така нейният път, започнал от езиковото образование, преминал през журналистиката, парламента, Европа и президентската институция, достига своята най-висока точка. Личният й живот остава дискретен – тя е омъжена и има един син, като последователно държи семейството си далеч от политическия шум.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Преди 23 години убиват във влака бащата на Илияна Йотова

Историята на първата жена президент на България Илияна Йотова е дълбоко свързана с два града в Софийска област – Костинброд и Сливница. Детството й преминава в Костинброд, а обществената и професионалната биография на баща й – д-р Малин Тодоров – е неразривно свързана със Сливница, където той е кмет в периода 1999–2003 г. Този път обаче завършва трагично – с убийство във влак.

Детство и ранни години в Костинброд

Илияна Йотова неведнъж е разказвала, че е израснала без „сребърни лъжички и дантели“, но в семейство на образовани и интелигентни хора. Ранните й години преминават в Костинброд, където животът е бил спокоен, а детството – истинско.

Тя учи до 7. клас в ЕСПУ „Д-р Петър Берон“ в Костинброд, преди да продължи образованието си в София. Спомените й са изпълнени с игри навън, колела, народна топка и жмичка, както и с усещането за общност – деца от различни семейства и етноси, които растат заедно и ходят в едно училище.

„Като повечето деца, бях най-вече с баба и дядо. Дължа им много. Имах истинско детство“, споделя Йотова в свои интервюта.

Семейството – строга почтеност и човечност

Бащата на Илияна Йотова – д-р Малин Тодоров, е лекар акушер-гинеколог, дългогодишен директор на болницата в Сливница, а по-късно и кмет на общината. Родом е от Сливница – град с исторически дух и „корави хора“, както самата Йотова ги описва.

Той е човек с твърд характер и високи изисквания – към себе си и към децата си. „За него нямаше отговор „не мога“, казва тя. И до днес хора от Сливница и региона я спират, за да й благодарят за помощта, която баща й им е оказвал като лекар и като кмет.

Майка й е инженер, участвала в строителството на язовири и напоителни системи из страната – фина, стилна и принципна жена, от която Йотова наследява вкуса и чувството си за мярка.

Кмет на Сливница (1999–2003)

През 1999 г. Малин Тодоров е избран за кмет на Сливница. Мандатът му е белязан от активна работа и силно лично присъствие – той е познат на хората не само като управник, но и като лекар, помогнал на поколения семейства.

Убийството във влака

На 21 август 2003 г. животът на д-р Малин Тодоров е отнет по особено жесток начин. Той пътува с влак от Костинброд към Сливница, когато е нападнат в купето от възрастен мъж с нож. Кметът е намушкан четири пъти, една от раните е в областта на сърцето.

Тодоров е откаран в „Пирогов“ с тежка кръвозагуба и в критично състояние. Въпреки усилията на лекарите и няколкото операции, той почива на следващия ден.

По-късно извършителят е задържан, а като основен мотив е посочен имотен спор, свързан с реституция. Случаят потриса Сливница и цялата Софийска област.

„Най-големият удар в живота ми“

За Илияна Йотова това остава най-тежката лична трагедия. Тя признава, че не си е позволила да се пречупи, защото е вярвала, че така би искал баща й – да бъде силна, отговорна и изправена.

Източник: balkanec.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ