Мъж изрови трупа на сестра си и го занесе в банката, за да вземе парите и

Той поставил останките пред клона, което предизвикало шок сред персонала и клиентите и довело до извикване на полиция.

Селянин в Индия занесе тялото на сестра си в банка, след като изкопа останките ѝ, за да докаже, че тя е починала. Преди това многократно му е било казвано, че не може да тегли пари без нейно присъствие.Инцидентът се е случил в клон Малипоси на банката Odisha Grameen в област Кеонджхар, в източния индийски щат Одиша, съобщава Daily Mail. 

Телевизиите излъчиха кадри на мъж, носещ нещо, което изглежда като труп, частично увит в найлон, с видими крака на скелет и преметнат през рамо.

„Това създаде изключително обезпокоителна ситуация в помещенията“, съобщиха от банката.Мъжът, идентифициран като Джиту Мунда, се е опитвал от седмици да получи около 19 300 индийски рупии (175 евро) от сметката на по-голямата си сестра Калра Мунда, която починала през януари след заболяване.

Той каза, че многократно му е било казвано да доведе титуляра на сметката лично, дори след като е обяснил, че тя е починала. Според информациите, служителите на банката са казали на Джиту, че трябва да представи официални документи, като например смъртен акт, преди да могат да бъдат изплатени пари.

Твърди се обаче, че е имал затруднения да разбере процеса и не е предоставил необходимите документи.В отчаяние той отишъл до гробището в селото в понеделник, 27 април, ексхумирал останките на сестра си, увил тялото в плат и извървял около 3 километра до банката. След като стигнал до там, той поставил останките пред клона, което предизвикало шок сред персонала и клиентите и довело до извикване на полиция.

Служители от полицейското управление в Патана бързо пристигнали на мястото. Полицията съобщила, че Джиту, беден селянин от Дианали, не е разбирал банковите правила или законовата процедура за получаване на пари от сметка на починал роднина.

Един служител казал: „Той е неграмотен мъж от племе и не знае за процедурите за законни наследници или номиниране“, добавяйки, че служителите на банката не са обяснили правилно необходимите стъпки.По-късно банката оспорва версиите за инцидента, настоявайки, че персоналът не е поискал физическото присъствие на починалия. В изявление банката Odisha Grameen заяви, че на Джиту е било казано да предостави документи, като например смъртен акт, в съответствие със стандартната процедура.

Длъжностни лица също така твърдят, че той е бил в нетрезво състояние и е станал неспокоен, преди да се върне с човешките останки, описвайки епизода като резултат от липса на осведоменост и отказ да се следва процедурата.Банката добави, че искът вече е уреден, след като властите са издали необходимите документи, като средствата са освободени на законните наследници.

Джийту Мунда каза пред местни репортери: „От отчаяние изкопах гроба и донесох останките ѝ като доказателство за смъртта ѝ“.

По-късно служители се намесиха и увериха Джиту, че проблемът ще бъде решен и средствата ще бъдат освободени по законни канали.

Впоследствие останките на жената са препогребани под полицейски надзор.

Регистрацията на раждания и смъртни случаи е задължителна в Индия, но продължават да съществуват пропуски в документацията, особено в селските райони, което оставя много семейства без официални удостоверения.Случаят подчертава сериозните пропуски в комуникацията и административните процеси, които могат да доведат до крайни и шокиращи действия от страна на хора в уязвимо положение.

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вижте първия панелен блок в България и как изглежда той днес!

Индустриализацията на строителството е закономерен процес, който започва в даден етап на развитие на обществени-производствени отношения. В Европа индустриализацията на строителния процес е започнал своето развитие още през 30-те години на миналия век, а силен тласък е получил след края на Втората световна война. Тогава започва изграждането на жилищни комплекси от 500 до 1000 жилища едновременно, мащаби, който до тогава не са били прилагани.

Изграждането на ЕПЖС (Едропанелни жилищни сгради) започва в Западна Европа след края на войната, след 60-те години на миналия век, Германия, Франция и други страни намаляват дяла на изгражданите сгради с ЕПЖС. В гр.София характерната линия за развитие на ЕПЖС и жилищните комплекси е решаването на острата жилищна криза породена, от политическите и икономически условия. В периода между 1948-60г, София е нараснала няколко пъти. Породена от тези обстоятелства жилищна криза, карат държавата да търси бърз начин за изграждане на жилища. Строителството на сгради с панели се превръща в основен гръбнак на жилищната политика. Жилищата са минимизирани, като основно се явява едностайно и двустайно жилище.

Първите ЕПЖС в България са построени през 1958 година, като експериментални, по проекти на НИСИ и Нипро „Итис“ и са четири етажни безскелетни панелни жилищни сгради.

Първи експеримент с малки надлъжни междуосия на 3.00м и 3.60м и с напречно междуосие 2х5.10м.

Втори експеримент с малки надлъжни междуосия на 3.30м и 4.80м и с напречно междуосие 2х4.80м.

Сградата се намира на ул. Найчо Цанов (бивша ул. Нишка) и на базата на опита от него е съставен каталог от типови проекти за масово прилагане в гр.София – ж.к. Лев Толстой, ж.к. Красна поляна, ж.к. Ботунец, ж.к. Надежда 4 (бивш ж.к. Момкова махала).

След натрупания опит от първите ЕПЖС през 1962 година се възлага на Нипро „Итис“, „Главпроект“ и „Софтпроект“ изработването на обединена номенклатура 2-63 от 4 до 6 етажа за сеизмични и не сеизмични райони с надлъжни междуосия на 3.60м. и с напречно междуосие 2х5.10м. По нея е строена ж.к. Свобода, ж.к. Надежда 4, ж.к. Сухата река.

На базата 2-63 от „Софтпроект“ е разработена БС-VIII-СФ на 8 етажа за сеизмични райони. По нея е строено в жк. Свобода, жк. Надежда, жк. Младост, жк. Дружба -1 и др.

През 1964 година започва производството на 8 етажни ЕПЖС по номенклатура БС-2-64 НРПО „ИТИС“ , характерното за нея е , че асансьора е на междинната площадка.

През 1968 година се възлага на Главпроект да разработи номенклатури за Студентски общежития и Детски градини.

През 1969 година Софтпроект започва разработка на номенклатура за ЕПЖС БС-69-СФ, а от 1972 година започва и масовото и прилагане. Това е най-разпространената номенклатура по която е строено в гр.София,. Характерното за тази номенклатура е появата на лоджии (вътршни балкони) и етажност от 5 до 9 етажа.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Драмата край Поморие е неописуема! Предсмъртното писмо на изгорялата Назифе разплака дори разследващите

В последните си думи тя се обръща към най-голямата си любов - сина й, и моли близките си да се погрижат за него и да му кажат, че "мама го обича много"

Драмата на к-г Европа край Поморие, при която 29-годишната Назифе от село Гълъбец издъхна по ужасяващ начин, е много голяма, способна да разплаче и най-коравите сърца. Това коментираха пред Флагман.бг източници, близки до разследването.

Тази нощ, малко след 3 ч., младата жена изгоря жива в колата си Голф 4. Отишлите на място полицаи и пожарникари намериха тялото й – на шофьорската седалка, съвсем сама. А днес малко след 9 ч. започна огледът в светлата част на денонощието, видя репортер на Флагман.бг.

Първоначално се смяташе, че се касае за нелеп инцидент или престъпление. Мястото е предпочитано за усамотени срещи между влюбени двойки. Подозираше се, че Назифе е била там с някой, който е успял да се измъкне от горящата и избягал. Не беше изключена и версията за самоубийство. А няколко часа по-късно тя категорично е потвърдена. Назифе решила да сложи край на живота си по брутален начин, измъчвайки се в пламъците.

„Установено е, че се касае за самоубийство и няма никакво съмнение в това. Тя е оставила предсмъртно писмо, след което се е качила в колата си и отишла край Поморие, за да я запали“, коментира пред Флагман.бг полицай, който е запознат с разследването.

29-годишната жена, родом от Белодол, по документи е омъжена, има 5-годишен син. Преди близо година напуснала мъжа си и в момента двамата били пред развод. А отскоро е имала и друг приятел от село Бата. Тя се преместила да живее в Слънчев бряг, където работела като касиерка в хипермаркет.

Красавицата, изгоряла жива във фаталния Голф край Поморие, била пред развод, а отскоро си имала ново гадже

Предсмъртното писмо е намерено именно в жилището в курорта. Оставила го е там и тръгнала с ясното съзнание, че повече никога няма да се върне. Минала е през бензиностанция, купила е две туби бензин, отишла до к-г „Европа“, заляла целия автомобил отвън и отвътре. Спокойно се качила и след секунди драснала клечката.

"Беше много усмихнато и лъчезарно момиче, но през последните месеци преминаваше през тежък личен период", коментират нейни познати.

„Умряла е в адски мъки, за нас това е немислимо, какво я е подтикнало да си го причини това, най-вече – защо по този ужасяващ начин“, недоумяват разследващи.

Сигнал до тел. 112 са подали шофьори, които са минавали по пътя и са забелязали пламъците. На място веднага са пристигнали пожарна и полицаи, но за Назифе вече било късно.

Флагман.бг успя да разбере и съдържанието на предсмъртното писмо. В него Назифе споменава най-голямата си любов – сина си, който след месец ще навърши 5 години. Младата майка го е обожавала, именно затова близките й не могат да повярват, че го е оставила самичък.

В краткото писмо, написано на турски език, Назифе разкрива, че ще сложи край на живота си, защото не издържа на напрежението на живота. Тя моли близките си да се погрижат за малкия и да му предадат „че го обича“.

„В него тя нито за секунда не споменава бившия или настоящия си. Очевидно с някой е имала проблеми и взима фаталното решение. В бележката обаче пише само за сина си. Няколко смислени, разтърсващи реда за любовта й към него и че го обича безусловно. Прочитайки тези редове дори и очите на разследващите се насълзиха“, разкрива още наш източник.

Източник:flagman.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Личната драма на един прославен футболист

Лятото на 2007 година вече е започнало, а на 13 юни жегата в София е тежка – особено за човек като Георги Велинов, който едва наскоро е преживял една от най-сложните трансплантации. На 49 години, отслабнал и без сили, той с мъка стига до входа на мола до „Хемус“. Има една единствена цел – да си купи нов костюм за сватбата на по-големия си син след два дни. Изкачва едва един етаж и рухва на пейка. Няма сили дори да пробва дрехи. С последни усилия вади пари и моли да му вземат най-хубавия, най-скъпия костюм. За него е важно да изглежда достоен – като баща и като човек, който е устоял на тежките удари на съдбата.

А тези удари започват години по-рано и един от най-тежките е свързан със съпругата му Даниела – жена, с която прекарва 22 години в брак, белязан от любов, но и от постоянни изпитания. Още в началото на съвместния им живот се проявяват здравословните й проблеми, които с времето се задълбочават. Тя страда от тежко и коварно заболяване, съпроводено с чести депресивни състояния. С годините тези периоди стават все по-дълбоки и продължителни – изпада в летаргия, прекарва нощите будна, а дните – в сън и отпадналост.

Проблемите й не се изчерпват само с това. Появяват се и смущения във възприятията – чува и вижда неща различно от реалността, обърква звуци и образи, което още повече усложнява ежедневието им. Никога не работи, а грижите за дома и децата често остават върху Георги. Въпреки това, когато състоянието й позволява, тя се опитва да бъде част от семейството и да помага с отглеждането на двамата им синове – Мартин и Венци.

Животът им преминава между периоди на относително спокойствие и внезапни изблици на напрежение. Сцените, в които Даниела се ядосва, вдига скандали и напуска дома, не са рядкост. Георги свиква с тези моменти и с времето започва да ги приема като част от ежедневието. Допълнително напрежение внася и професионалният му път – честите отсъствия покрай футбола донякъде го откъсват от тежката домашна реалност, но не я премахват.

В началото на 2002 година съдбата му нанася нов тежък удар – баща му умира след масивен инсулт. Загубата го разтърсва дълбоко. Само два месеца по-късно, все още непрежалил тази смърт, той се събира с приятели по повод годишнина от паметния мач срещу „Ливърпул“. Вечерта преминава сравнително спокойно, но след завръщането у дома напрежението избухва. Даниела се ядосва, започва да вика, да чупи, вдига цялата къща. Накрая заявява, че си тръгва и отива при баща си. Това не е нещо ново – и друг път е напускала дома по този начин. Георги не я спира.

Това се оказва последният път, в който я вижда жива.

В ранната сутрин на 23 март 2002 година Даниела тръгва без ясна посока. Според следователите движението й е било произволно, но най-вероятно в себе си вече е носела решение, оформено от дългогодишната й болест и психическо изтощение. Стига до моста между кварталите „Изток“ и „Изгрев“ и спира там. Само секунди по-късно пада през перилата от височина над 20 метра – падане, което не оставя никакъв шанс за оцеляване.

Съдебномедицинската експертиза установява, че непосредствено преди падането тя е получила микроинфаркт. Георги Велинов приема именно тази версия и вярва в нея – че не става дума за съзнателен акт, а за трагично стечение на обстоятелствата. Според него е напълно възможно да й е прилошало, да е спряла за глътка въздух, да е загубила равновесие и така да се е стигнало до фаталния край.

Въпреки това, в онези години жълтата преса налага друга версия – самоубийство. Тя бързо се разпространява и остава като основен спомен за трагедията, въпреки категоричното несъгласие на Георги. Той не приема това обяснение и дълги години по-късно продължава да задава същия въпрос към всички, които го повдигат: кой би скочил от мост с гръб напред?

Каквато и да е била истината в последните секунди от живота й, едно остава безспорно – дългогодишното й заболяване, психическите сривове и тежкото й състояние са неразделна част от тази трагедия. А за Георги Велинов това е загуба, която променя живота му завинаги – тиха, дълбока и непреодолима.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Родена е точно преди 72 години, името й обаче не е това с което я познаваме

Силвия Кацарова е родена на 26 април 1954 в Добрич (тогава Толбухин) под името Силвер Нури. Произходът й е част от личната история, която тя по-късно трансформира, за да се впише в реалностите на музикалната и обществената среда на онези години.

Детството й преминава в Добрич, но в тийнейджърските й години семейството й се премества в Хасково, където тя завършва икономически техникум. Още през ученическите си години Силвия проявява силен интерес към музиката — пее, експериментира с различни жанрове и подготвя кандидатстване в академично музикално училище.

В този град започва истинската й близост с музиката — пее в ученически формации, изявява се на местни сцени и развива силния глас, който по-късно ще я превърне в една от емблематичните фигури в българската поп музика.

Под ръководството на преподавателите Лили Ненкова и Ирина Чмихова тя се подготвя за приемните изпити в Естрадния отдел на Консерваторията. След успешно преминати изпити, тя е приета и става студентка, като учи в класа на Евгений Комаров. В периода на студентските си години Силвия гради вокалната си техника, развива стил, който съчетава соул, ритъм и блус влияния, и изгражда увереност, че музиката е нейният път.

След завършване на академичното си образование Силвия започва професионалната си кариера, работейки в различни музикални жанрове — от романси до джаз-рок.

Съдбата я среща с музиканта и композитора Милчо Кацаров, който в онзи период вече е активно свързан с професионалната сцена. Започват да работят заедно, а музикалното партньорство скоро прераства и в лична връзка, след което двамата сключват брак.

Бракът с Милчо въвежда Силвия в едновременно подкрепящ, но и сложен семеен свят. Бащата на съпруга й — влиятелен номенклатурен кадър от столичния квартал Лозенец настоява тя да смени турското си име, за да бъде по-приемлива за тогавашните институции и за да има реален шанс да пробие професионално. В епохата на строги идеологически правила промяната на името е не само личен избор, но и социална необходимост. Така Силвер Нури става Силвия Кацарова — име, което скоро започва да се свързва с новото модерно звучене в българската естрада. Въпреки това отношенията й със семейството на съпруга й никога не са напълно безоблачни. Тя така и не успява да се сближи истински с роднините на Милчо, а напрежението остава част от общия им семеен пейзаж.

С Милчо Кацаров тя основава групата LZ, която през 70-те и 80-те става една от най-популярните формации в България. Силвия е фронтмен и вокалистка, а нейният глас дава на LZ характерно звучене, което комбинира поп, соул и модерни аранжименти. Групата издава няколко албума, печели фенове, организира концерти и турнета, включително в чужбина.

През същите години Силвия участва в редица концертни турнета, включително и в Скандинавия, където нейните изпълнения се приемат с интерес. Международните ? изяви носят нови срещи, вдъхновения и професионално самочувствие, а гласът ? намира своята публика и извън България. Със съпруга си имат дъщеря — Теди Кацарова, която по-късно също става певица и преследва собствен музикален път.

Паралелно с музиката, Силвия получава възможност да се появи и на големия екран. В началото на 80-те участва във филма на Иванка Гръбчева „Златната река“ (1983), където е записана със своето рождено име Силвер Нури. Присъствието и  във филма е любопитен щрих към артистичния й образ, а участието в киното показва, че тя не се страхува да излезе извън границите на сцената. „Златната река“ разказва история за противостоянието между хора с трудни съдби, търсещи ново начало, и установеното общество в един малък град — сюжет, който се вписва добре във времето и контекста на българското кино от 80-те.

След политическите промени в края на 80-те и началото на 90-те, Силвия успява да запази активна музикална кариера. Tя продължава да записва, да пее на концерти и да издава музика, адаптирайки се към новите социални и културни условия в страната.

Личният й живот също преживява бурни моменти — бракът и с Милчо продължава дълго, но в крайна сметка двамата се развеждат през 2010 г. След развода тя остава независима фигура на сцената. С годините Силвия се бори и за правата върху своя репертоар: през 2025 г. тя възвръща авторските права върху ключови песни след шестгодишна съдебна битка.

До днес Силвия Кацарова е една от най-емблематичните български естрадни изпълнителки — гласът и остава запазена марка, а нейната история е пример за талант, решителност и преодоляване на социални и лични препятствия.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ