8:27:00
Гаражът на ЦК на БКП е една от онези сгради, които не просто обслужват властта, а я символизират. Построен срещу Подуяне в средата на 70-те години на ХХ век, той е създаден изцяло за нуждите на централния партиен апарат – затворен, строго охраняван комплекс, в който се помещават автомобилите на партийния елит. Пететажният покрит гараж, административната сграда, работилниците, бензиностанцията и внушителният автопарк от лади, волги, чайки, западни автомобили, микробуси и автобуси са част от инфраструктурата на една система, за която удобството и сигурността на върхушката са приоритет.
След 10 ноември 1989 г. съдбата на гаража следва познатия сценарий на прехода – бавно източване, приватизация при съмнителни условия и в крайна сметка разруха.
На 29 юни 1998 г. тогавашният транспортен министър Вилхелм Краус обявява конкурс за приватизация на „Автотранссервиз“ – дружеството, стопанисващо бившия гараж на ЦК на БКП. Обектът е изключително апетитен: 9580 кв. м терен на ключова локация в София, масивен гараж на пет нива, административна част и напълно функциониращ автопарк.
Сделката се оказва „удар в десетката“ за Камен Михайлов – тогавашен съпруг на външния министър в правителството на Иван Костов Надежда Михайлова. Стартирал бизнеса си в началото на 90-те години с пицария, Михайлов придобива 67% от дружеството срещу 1 497 491 лева – сума, платима частично с банков кредит и компенсаторки. Инвестиционната програма по договора е на стойност едва 140 хил. лева.
Както при много от приватизационните сделки на прехода, поетите ангажименти се спазват формално и кратко. В първата година са внесени 40 хил. лева, след което държавата престава да бъде настоятелна. Неустойките набъбват до 810 782 лева, но реални последици няма. През 2004 г. дружеството е препродадено на панамската компания „Стилекс Корп“, а гаражът окончателно изчезва от полезрението на държавата.
По-късно самият Иван Костов публично заявява, че никога не е одобрявал покупката на гаража и припомня, че още през 1997 г. е настоявал членовете на тогавашния Национален изпълнителен съвет на СДС да се оттеглят от частния бизнес – призив, с който единствено семейството на Надежда Михайлова не се съобразява.
От днешна гледна точка стойността на имота изглежда още по-фрапираща. В условията на хроничен недостиг на паркоместа в центъра на София, гараж на пет нива би бил златна мина. През 2008 г. австрийската компания ОМV отправя оферта от 30 млн. евро за терена, но и тя не води до обществено полезно решение. Интересът е друг – освобождаване на терена и ново строителство.
През годините в сградата се настаняват различни наематели. Най-известният от тях е ЗПАД „Алианц България“, която през 2005 г. открива в бившия гараж модерен автоцентър и офис за автомобилно застраховане с разгърната площ 5400 кв. м. Сградата е изградена по най-високите корпоративни стандарти и се счита за една от най-модерните на компанията в Централна и Източна Европа. За откриването в България пристига дори пилотът от Формула 1 Ник Хайдфелд. Алианц обаче е само наемател. След изтичане на договора компанията се премества, а собственикът на имота има други планове.
Днес бившият гараж на ЦК на БКП вече не съществува. Преди около пет години сградата беше срината до основи, теренът разчистен, а на мястото му започна реализацията на мащабен инвестиционен проект. Бившият служебен обект на партийната номенклатура отстъпи място на жилищен комплекс и хотел, а в непосредствена близост бе планирано и изграждането на детска градина върху терена на някогашния Птичи пазар – още един знаков символ на безстопанствеността и прехода в столицата.
Проектът „Театрална Парк Резидънс“, чиято първа копка беше направена през 2022 г., вече е завършен, а апартаментите са почти изцяло разпродадени. Локацията е рекламирана като „артистичния ъгъл на центъра“ – до парк „Заимов“, Театър „София“, театър „Зад канала“ и метростанция „Театрална“.
Малко обаче си спомнят, че под лъскавите фасади лежи историята на една от най-скандалните приватизационни сделки на прехода.
Съдбата на гаража на ЦК на БКП не е изключение. Тя се вписва в мрачната поредица от изоставени и унищожени символи на социалистическата държава – резиденцията в Банкя, „Перла“ в Приморско, Партийния дом, спасен по чудо след пожара. Някои от тях изгарят, други се рушат, трети просто изчезват под багерите. Общото между всички е едно: преходът не просто смени собствеността, а изтри паметта.
И когато днес на мястото на гаража на ЦК на БКП се издигат луксозни жилища, въпросът не е само какво се строи, а какво безвъзвратно беше загубено – и кой спечели от това.
