Неописума трагедия разтърси целият свят със своята тежка несправедливост към едно невинно дете

Ноелия Кастильо Рамос беше подложена на евтаназия вчера, 26 март около 18:00 ч. местно време в болницата „Резиденсия Сант Камил“ близо до Барселона.

През 2022 г. Ноелия беше настанена в държавна институция поради семейни трудности - тя бе отнета от родителите си от чиновници, преценили, че това ще е по-добре за детето.

Там тя беше подложена на групово изнасилване от група мигранти от Северна Африка.

Травмата съсипа Ноелия.

Месеци по-късно тя направи опит за самоубийство, като скочи от петия етаж на сграда. Тя оцеля след падането, но остана парализирана и в много тежко физическо състояние.

Вместо да предложат дългосрочна подкрепа, испанските власти предложиха асистирано самоубийство като решение - първото такова в историята на Испания.

Вчера, въпреки че нейният баща, християни, семейни приятели и съседи се събраха пред болницата, за да я подкрепят и разубедят от това решение, Ноелия за съжаление реши да сложи край на живота си.

Насилниците й никога не бяха арестувани и днес остават на свобода. Те не са евтаназирани, а жертвата им получи смъртна присъда.

Почивай в мир, Ноелия. Няма да те забравим.

Атанас Мавродиев

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Край на семейната история: Силвена Роу споделя за разрушаването на къщата им

Силвена Роу споделя за разрушаването на къщата в Хисаря

Днес се затваря една важна страница от семейната история на Силвена Роу. Семейният дом в Хисаря – построен с труд и любов от прадядо й и прабаба й, където майка й е прекарала детството си и където самата Силвена е израснала сред смокини, сливи и вековна лоза – вече не е в ръцете на семейството. Домът, който е съхранявал поколения спомени и традиции, е разрушен, а с него сякаш си отива и част от тяхната памет.

Това не е просто история за имот или за наследство. Това е история за връзките между хората, за разпадането на семейството около един дом и за цената на алчността, която понякога надделява над обичта и уважението. Загубата е болезнена не заради финансовата стойност на имота, а заради емоционалната нишка, която се прекъсва – нишката на спомени, детство и семейни връзки.

Силвена Роу споделя това с надежда и предупреждение към всички: истинското наследство не са стените на къщата, а хората и връзките между тях. Нека примерът на нейното семейство ни напомни да пазим семействата си, паметта си и домовете си – ако не като сгради, то поне като любов.

Ето какво сама пише Силвена Роу:

Днес са бутнали семейната къща на Силвена Роу в Хисаря. Построена от прадядо й. Може ли да ми напишеш статия в тази връзка. Ето какво казва тя. Накрая на статията ще публикувам нейния текст. Да е нещо като въведение

Днес затваряме една врата от нашата семейна история.

Домът в Хисаря – домът, в който моята майка е прекарала детството си, домът, построен с труд и любов от моята прабаба и прадядо – вече не е в нашите ръце. Не знаем какво ще бъде бъдещето му. Знаем само, че с него си отива една епоха, една традиция, една нишка от паметта на рода ни.

Една голяма част и от моето детство беше прекарана тук – под знойната сянка на смокинята, под тежките от сладост сливи, под онази невероятна стара лоза, вероятно на повече от 150 години. Лоза, която без съмнение скоро може да бъде изкоренена, за да се направи нещо друго. И това боли.

Този дом преживя повече спорове между наследници, отколкото време в грижа и съгласие. Продаде се за малко пари – но това не е важното. Истинската загуба не е финансовата. Истинската загуба е, когато семейството се разпада около един дом, вместо да се събере около него.

Да, това е краят на една ера. Майка ми плаче. И моите сълзи напират също. Но какво да се прави… понякога човешката алчност се оказва по-силна от паметта.

Пиша това не с обвинение, а с надежда.

Нека този наш пример бъде напомняне към всички: не позволявайте имоти да ви разделят. Не позволявайте наследства да разрушават отношения. Домовете се губят. Земята се продава. Но когато се загуби уважението помежду ни – тогава се губи много повече.

Толкова типично за нас, българите, е да се изпокараме за наследство… а истинското наследство винаги са хората.

Пазете семействата си. Пазете паметта си. Пазете домовете си – ако не като стени, то поне като любов.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Беше антифашист, но комунистите го убиха

Роден е на 27 юли 1912 г. В Бургас.

Живял е само 34 години, като 9 от тях е прекарал в следствия, затвори и лагери.

На 22 години влиза в затвора като моряк във Военно морското училище във Варна за четене на забранена литература. През това време умират майка му и сестра му.

Излиза от затвора след четири години, колкото да се ожени за майка ми и да ме създаде. Следват лагерите в Еникьой, Гиген и Белене. Вижда ме, когато съм вече 4 годишен.

Абсолютен идеалист. Писал е стихове. От него съм наследил любовта си към поезията.

Вместо да се кротне и да се отдаде на семейството си, става командир на нелегалния партизански щаб. Заловен и осъден на смърт на рождения си ден 27 юли 1944 година.

Не успяват да изпълнят смъртната присъда, излиза от затвора на 9 септември и първата заповед, която издава от името на Отечествения фронт гласи: „ Да се назначат в полицейските участъци адвокати, за да се спази законноста и се избегне саморазправата“. Това е едно от нещата, които са причина за ранната му смърт.

Беше сутринта на 27 март 1947 година. Баща ми беше настинал и за пръв път не беше отишъл на работа. Аз, седемгодишен, си играех с него на спалнята, толкова рядко имах това щастие, когато дойде партийният лекар и му сложи без обяснения една венозна инжекция. Баща ми почна да се гърчи, майка ми и баба ми ме изведоха да не гледам. След половин час ми казаха, че починал. Устроиха му грандиозно погребение и две години след това го обявиха за народен враг и предател.

А беше по чудо оживял след смъртната си присъда при фашистите на 27 юли 1944 г. – рождения си ден – като командир на бургаската партизанска зона. Спасиха го руските войски. Той беше широкомислещ човек, поет, сантиментален, потомствен гражданин на Бургас. На 9 септември 1944 година като председател на Отечествения фронт не разреши саморазправа с полицаите. Това му коства много след време.

Никаква сметка не поискаха от лекаря убиец. Напротив, той продължи да бъде партиен лекар. Целият град се стече на погребението му.

Три години след това го обявиха за народен враг. Не понесоха неговата следсмъртна популярност. Беше мъртъв и не можеше да се защити. Избиха с чук петолъчката от гроба му. Свикаха общоградско събрание, на което майка ми беше призована да се откаже от него, мъртвия. Тя категорично отказа и беше изключена от партията и уволнена от работа.

Майка ми – тогава 28 годишна с две деца – храбро защити името му и не се отказа от него.Остана му цял живот вярна – цели 52 години след неговата смърт, когато се събраха заедно горе.

Беше жестоко време. Сочеха ме с пръст като дете на врага. Обявиха пред строя в цялото училище, че съм свален от поста дружинен председател. Отнеха пионерската ми връзка.

Гладувахме. Братчето ми, което беше на три месеца , когато почина баща ми, боледуваше непрекъснато. Моята храбра бабичка пое всички несгоди на семейството. Оцеляхме.

Една нощ мама ни събуди с тригодишното ми братче и ни заведе на бургаския мост. Искаше да скочим заедно и да се удавим.

Успях да я свестя и да се опомни. Бях вече 10 годишен.

Реабилитираха баща ми през 1955 година, но тихомълком. После кръстиха кораб и улица на неговото име.

След 10 ноември 1989 година новите демократи отново смениха улицата, а корабът потъна от старост.

Майка ми почина на 80 години. Остана му вярна цял живот.

По-стар съм вече от нея и често си мисля дали ще се видим Там.

НА БАЩА МИ

Цъфтеше вишната на двора… Как цъфтеше…

И кой да знае… Този ден фатален беше…

Една инжекция във вената… И гърч последен…

На тридесет и пет е той… А аз на седем.

И след това… И след това… Ковчег огромен…

И хиляди вървят… Ужасен спомен.

И кървавите знамена… И все червени…

И аз със майка си вървя… И тя със мене…

Държи ме здраво… Да не плаче се опитва.

Другарите… И няма поп… Нито молитва.

И речи траурни… И някак си познати.

Цветя отгоре… след последните лопати.

И после вкъщи… Празно е… Ден първи.

И плаче братчето ми… тя да го накърми.

Гръдта ? бяла…И не дава да я гледам.

Вдовицата…. На двадесет и седем.

Баща ми спи… Облечен и притихнал.

За втори път му е… И той е свикнал.

Бесилката… Преди… Спасен по чудо.

И мислел – свърши това време лудо.

Но то не свършва… Става по-жестоко.

Нареждане отгоре… От високо…

И гробът… И портретът му избоден.

Посмъртно обявен за враг народен.

И сочат ме със пръст… Десетгодишен.

Не бива…Този спомен е излишен…

Години… И отново… По поръчка

изгрява пак на гроба петолъчка.

И улица… И кораб… Съжаляват…

На твойто име пак ги прекръщават.

И днеска пак… Премахват ги отново…

Табелките със чукове… Готово!

Сега говорите си горе с мама…

След толкова години пак сте двама.

И казвате ми: „Още си далечко!

Не бързай… Стой си там… Наш малък Дечко!

Търпение… Съвсем не си излишен

такъв осемдесет и шестгодишен…

Все още можеш… И все още важиш…

Живей… А после всичко ще ни кажеш!“

Източник: Фейсбук страница на Недялко Йорданов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Прокурорският син Васил Михайлов опитал да подпали къщата на полицай, имало е стрелба

 

Полицаят стрелял по колата на Михайлов

Прокурорският син Васил Михайлов е в България от няколко месеца, научи bTV. Опитал се е да направи палеж на дома на полицай в района на Перник.

Полицаят е произвел изстрел във въздуха, както и по колата на Михайлов, твърдят източници на bTV.

Преди да се върне в България, Михайлов е бил в Гърция. Издирван е от МВР повече от 7 месеца. Докато родните власти го търсят, юни месец качи видео, в което обяснява "за тенденциозното разследване срещу него – от страна на МВР и оперативните в Перник".

Васил Бисеров Михайлов, известен с прозвището си „прокурорският син“, е син на бившия заместник окръжен прокурор на град Перник, Бисер Михайлов. Васил Михайлов е бивш национален състезател на България по таекуондо. Бронзов медалист на Европейското първенство в Италия „Римини 2019“ и пет пъти национален шампион на България по кикбокс и таекуондо. Разследван е за причиняване на средни и тежки телесни повреди и лихварство.

На 11 април 2023 г., в Бургаския районен съд Васил Михайлов се признава за виновен в извършване на престъпление за това, че на 31 август 2021 г. в град Созопол, на алея между дискотека „Мистери“ и бар „Джак“, като нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, на П. К. Г. от град С., умишлено му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в деформация на носа с тотална реконструкция на носа, което причинило на пострадалия постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, с възстановителен период повече от тридесет дни при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс.

Източник:btvnovinite.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Украински младежи пребиха мъж в Бургас

Те са употребили алкохол и са задържани

Украинци пребиха мъж в Бургас след забележка, съобщиха от полицията.

На 25 март е подаден сигнал от 43 годишния мъж. Той е съобщил, че в дворно място между улиците "Лермонтов" и "Богориди" му е нанесен побой от трима непознати младежи.

Установени са извършителите - трима украински граждани на 16, 19 и 20 години, пребиваващи в България с временна закрила.

След употреба на алкохол, те са решили да се облекчат в района на дворното място, като бургазлията им направил забележка.

Те агресирали и са му нанесли побой, от който мъжа е с лека телесна повреда. Младежите са задържани.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ