Култовото заведение е сред най-посещаваните по онова време, спомнят си варненци


Снимка на варненски ресторант от миналото развълнува старите жители на града, а те носталгично се впуснаха в спомени за мястото. Става дума за ресторант „Джанавара“, който е работил през 70-те и 80-те години. Емблематично заведение е сред най-посещаваните по онова време, спомнят си варненци.


„Беше прекрасно заведение „Джанавара“, имаше и дискотека. Младежите пеша отиваха на Джанавара и късно вечер се връщаха с много смях и песни!“ разказа жена в мрежата.



„Тука ни беше прощалната вечер“


„Вълшебно място! Един от най-посещаваните ресторанти преди около 40 години. С автобуси водеха и чужди туристи! Имаше и нощен бар/дискотека. Тези, които нямаха автомобили, вървяха пеша до там. Чудесна панорама! Славни времена!“


„Имаше програма, гостуваха певци, които само по някои Новогодишни програми може да видиш по БНТ.“


„Всяка масичка си имаше осветление и никой не Ви притеснява , прекрасни сервитьори и кухня , помня , че момента в който си извадиш цигара , а тогава беше разрешено пушенето , но пък там не се усещаше въобще явно си имаше добра вентилационна система, та на думата ми , като извадиш цигара и докато я вдигнеш идва сервитьор и ти поднася огънче….от нищото…. Сервитьорите не се виждаха и забелязваха въобще , но следяха клиентите….“


„Беше елитен Ресторант Дискотека обслужване СУПЕР ама се разруши ползват го някакви селяндури за склад жалко спомени спомени в Аспарухово имаше мн заведения ресторанти сега само капани Боровец Телевизора Стабилизатора Шатрата Каваците Джанавара Ловния „Карантината“ и този в руските блоков сега е Спиди забравих как се казваше и мн други жалко… „, споделят други.



Заведението в наши дни

В момента емблематичното заведение е напълно забравено, а младите варненци дори не знаят за съществуването му. Мястото тъне в пълна разруха.


 


Една от седемте държави основателки на „ Евровизия “ — Белгия — може да бойкотира следващото издание на конкурса, което се очаква да се проведе в България. Причината обаче не е свързана с нашата страна или с победата на DARA , а с напрежението около участието на Израел и позицията на Европейския съюз за радио и телевизия.


Фламандската обществена телевизия VRT обяви, че на този етап е малко вероятно Белгия да изпрати свой представител на конкурса догодина, ако EBU не предприеме конкретни действия и не излезе с ясна позиция.


От телевизията настояват Европейският съюз за радио и телевизия да реагира по-категорично на обвиненията в двойни стандарти и липса на последователност по темата за войната, насилието и човешките права.



Говорителката на VRT Ясмин ван дер Борхт заяви, че медията очаква EBU да заеме „ясна позиция срещу войната и насилието и в подкрепа на човешките права“.


Важно е да се подчертае, че евентуалният бойкот не е насочен срещу България като домакин, нито срещу DARA. Спорът е свързан изцяло с политиката на организаторите и начина, по който EBU третира участието на Израел в конкурса.


Темата вече предизвиква сериозно напрежение сред част от обществените телевизии в Европа. Ако Белгия действително реши да се оттегли, това би било силен сигнал към организаторите и може да отвори още по-широк дебат за бъдещето на „Евровизия“ и политическите решения около участието на отделни държави.


Източник:zajenata.bg



На 18 май 1993 г. са убити Адмира Исмич и Бошко Бркич, наречени Сараевските Ромео и Жулиета, обезсмъртени от Георги Бърдаров в затрогващия му роман ,,Аз още броя дните,,.

И двамата са родени през 1968 г. Адмира е бошнячка, а Бошко – сърбин. Завършват заедно гимназия, заедно следват химия. Гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 г. ги заварва сгодени. Те остават в обсадения град, където е много трудно смесени двойки да оцелеят. Затова, след 14 месеца Адмира и Бошко решават да избягат от Сараево и да заминат за Сърбия.

Влиятелен босненец се съгласява срещу 18 000 марки да осигури на двамата влюбени безпрепятствено излизане от града. С тези пари той трябвало да подкупи снайперистите да пропуснат Адмира и Бошко да претичат през моста Връбаня на река Миляцка, която разделя мюсюлманските от сръбските позиции.



На 18 май през нощта годениците тръгват..След като стигат средата на моста обаче, снайперисти откриват огън по тях. Бошко е убит на място. Адмира, ранена смъртоносно, успява да се добере до него и да го прегърне, след което издъхва.

Множество чужди репортери правят достояние на цел свят трагичната им участ. Пред тях, двете страни си прехвърлят вината за убийството. Адмира и Бошко остават да лежат непогребани на моста цели шест дни – до 24 май. Никой не може да се добере до телата им, за да ги прибере.


Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и не могат да направят нищо. На шестата нощ сърбите принуждават босненски военнопленници да издърпат двамата мъртви към сръбската страна и да ги погребат на гробището в Лукавица в общ гроб. По-късно, през април 1996 г. те са ексхумирани и погребани в Сараево, отново заедно…

През есента бях в Сараево. След това прочетох и книгата на Георги Бърдаров. Представях си ясно мястото на действията… И признавам честно, ако не бях ходила в Босна и не бях слушала какво са преживели хората, никога нямаше да довърша книгата…



ИВАН ПЕЕВ Шивачев – беше млад перспективен състезател по-борба, за когото много рядко някой ще се сети !

Рано, много рано си отиде от този свят !Искам с няколко реда да ви напомня за него!


Иван Пеев Шивачев е род.на 14.05.1962г.в гр Грудово /днешно Средец/ обл. Бургас. Борческата си кариера започва в гр. Грудово, а от V клас до завършването си е в спортно училище „Юрий Гагарин“ гр. Бургас, се състезава за „Черноморие“ – Бургас в категориите 52 и 57кг.

Носител е на 8 златни,8 сребърни и 3 бронзови медала и купи от републикански и международни първенства. През 1981 година участва на първенството на военноморските сили в категорият 52 килограма.

Били за заедно с ХИНКО Илиев. ХИНКО става шампион на 48 кг. класически стил, а Иван Шивачев шампион на 52 кг свободен стил.

През 1984г. постъпва във ВИФ и една година се състезава за Академик.

На 06.01.1985г.загива при инцидент с оръжие в общежитието на ВИФ.

Треньор в Бургас му е бил Юсуф Азисов.

Тези които го познават и си спомнят за него могат да допълнят нещо.Да почива в мир.

(Благодаря на Иван ДУКОВ за оказаната помощ ,без него нямаше да мога да напиша нищо за Шивача)

Автор: Anguel Anguelov



Животът на Нора Нова прилича на роман, в който съдбата непрекъснато сменя посоката – от блясъка на европейските сцени до тежките удари на съдбата, които бележат младостта й и я превръщат в силна и непримирима личност.

Родена като Ахинора Куманова на 8 май 1928 г. в София, тя идва на бял свят в семейство на интелектуалци, в което културата и изкуството са част от ежедневието. Баща й е дипломат, а майка й – оперна певица, което предопределя и ранния й досег със света на музиката и сцената. Детството й преминава не само в България, но и в Германия, където семейството й пребивава по служебни причини. Именно там тя попива европейски дух, език и култура, които по-късно ще й помогнат да се реализира извън пределите на родината.

След 9 септември 1944 г. съдбата на семейството й се преобръща драматично. Като част от стария елит, те стават неудобни за новата власт. Близки на Нора Нова са репресирани, а баща й е изпратен в лагер. Тези събития оставят дълбока следа в съзнанието й и оформят характера й– свободолюбив, горд и категорично антикомунистически настроен. Тя отказва да се примири с ограниченията и постепенно започва да търси начин да напусне страната.

В края на 50-те години предприема смела и рискована стъпка – сключва фиктивен брак с германски гражданин, който й дава възможност да напусне България и да се установи в Западна Германия. Там започва новият й живот – този на Нора Нова. Името й е избрано неслучайно – звучи модерно, запомнящо се и носи духа на новото начало.

В Германия тя бързо намира място в музикалните среди. Притежава чар, сценично присъствие и глас, които й отварят врати. Печели конкурси, записва песни и започва да се появява по телевизията – нещо, което за онова време е огромен успех, особено за жена, дошла от Източния блок. Нора Нова не просто пее – тя излъчва стил, самоувереност и космополитност, които я отличават от останалите.



През 1964 г. идва един от най-знаковите моменти в живота й – участието й в Евровизия 1964, където тя представя Западна Германия. Така Нора Нова става първата българка, стъпила на сцената на този престижен международен конкурс. Макар класирането й да не е сред челните, самото участие има огромно символично значение – жена, родена в България, успява да пробие и да се представи пред милионна аудитория в свободния свят.

Кариерата й през следващите години я отвежда в елитни среди, където се среща и общува със световни звезди. Тя става част от нощния живот и културния елит на Европа – свят на блясък, партита, музика и известни личности. Общува с имена като Том Джоунс и Хулио Иглесиас, а чарът й и екзотичното й излъчване я правят запомняща се фигура навсякъде, където се появи.

Въпреки успехите, животът й не е лишен от трудности. Налага й се да се бори сама в чужда страна, да доказва себе си и да изгражда кариера без подкрепата на родината си. Тя плаща цената на свободата – далеч от България, далеч от близките си, но вярна на убежденията си.

След промените през 1989 г. Нора Нова се завръща в България – вече като жена с богат житейски опит и изградено име. Завръщането й е своеобразно затваряне на кръга. Тя се включва активно в обществения живот, занимава се с бизнес, а по-късно и с политика, като открито подкрепя Симеон Сакскобургготски. Остава вярна на убежденията си до края – директна, често провокативна, но винаги автентична.

В личния си живот Нора Нова преживява както любов, така и разочарования. Никога не се вписва в традиционните рамки и винаги следва собствените си правила. За нея свободата е над всичко – както в личен, така и в професионален план.

До последните си години тя запазва своята ярка индивидуалност и остър език, като често коментира обществените процеси без страх и задръжки. Животът й остава пример за човек, който не се подчинява на обстоятелствата, а ги променя според собствената си воля.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации