Почина легендата Бони Тайлър

 

Легендарната певица Бони Тайлър е починала на 75-годишна възраст, съобщи Би Би Си (BBC).

В изявление, публикувано на уебсайта на певицата, се казва: „Семейството и екипът на Бони са съкрушени да съобщят, че Бони неочаквано почина снощи в болница в Португалия в резултат на заболяването, за което беше лекувана.

„Скоро ще публикуваме допълнително изявление, но засега молим за поверителност, за да се справим с тази трагедия“.

Трагичната новина за смъртта на Бони Тайлър идва след седмици на интензивно медицинско наблюдение и драматични обрати, които държаха феновете й в напрежение. Пътят към фаталния край започна в началото на май, когато от официалния сайт на певицата беше разпространено съобщение за спешна чревна операция, претърпяна в болница във Фаро, Португалия. Първоначалната информация носеше нотка на оптимизъм, като се съобщаваше, че интервенцията е преминала успешно и звездата се възстановява.

Само ден по-късно, на 7 май, обаче стана ясно, че състоянието й се е влошило. Говорител на Тайлър потвърди, че лекарите са я поставили в медикаментозна кома, за да подпомогнат възстановяването й – ход, който подчерта сериозността на ситуацията. Кулминацията на кризата настъпи няколко дни след това, когато по време на опит да бъде изведена от комата, певицата получи сърдечен арест и се наложи спешна реанимация. Въпреки че лекарите успяха да я стабилизират, тя остана в интензивно отделение под постоянно наблюдение, борейки се с последиците от тежката инфекция до последния си дъх.

Коя е Бони Тайлър (Гейнър Хопкинс)

Гейнър Хопкинс, известна професионално като Бони Тайлър, е уелска певица, прочута със своя характерен, дрезгав глас. Тя придобива известност в края на 70-те години с албума си „The World Starts Tonight“ и сингли като „Lost in France“ и международния хит „It’s a Heartache“. Кариерата й достига своя връх през 80-те години чрез сътрудничеството й с композитора и продуцент Джим Стейнман.

Това партньорство създава някои от най-емблематичните й песни, включително мощната балада „Total Eclipse of the Heart“, която става хит номер едно във Великобритания, САЩ и няколко други страни, и е един от най-продаваните сингли на всички времена. Друг голям хит от този период е „Holding Out for a Hero“. Тайлър има множество номинации за награда „Грами“ и представлява Обединеното кралство на песенния конкурс „Евровизия“ през 2013 г.

Хит №1, който за малко да не се случи

Най-известната песен на Бони Тайлър безспорно е „Total Eclipse of the Heart“ – грандиозна рок опера, изпълнена с почти религиозен плам. Тя оглавява класациите в САЩ и Обединеното кралство, както и в Ирландия, Австралия и Зимбабве, а по-късно се сдобива с версии на испански („Eclipse Total del Amor“) и италиански („Eclissi del cuore“). Но всичко това е било напът да не се случи.

През 1983 г. Тайлър преминава през поредица от неуспешни сингли. Музикалната й компания настоява тя да се върне към кънтри-рок звученето на хита си „It’s a Heartache“. Тя обаче, след като вижда как Мийт Лоуф изпълнява „Bat Out Of Hell“ в предаването на BBC „Old Grey Whistle Test“, си поставя за цел да работи с автора на песента – Джим Стайнман.

Стайнман е скептичен, докато новият мениджър на Тайлър не му изпраща касета с нейни рок демо записи. Заинтригуван, той предлага среща в Ню Йорк и двамата веднага си допадат. „Сметнах, че тя притежава един от най-страстните гласове в рокендрола, които бях чувал след Джанис Джоплин“, казва Стайнман във видеоклип в YouTube от 1983 г. Още същата вечер той изсвирва „Total Eclipse of the Heart“ на пианото си пред Тайлър и й предлага песента.

Ето как Тайлър описва този момент в книгата на Фред Бронсън „Billboard Book of Number One Hits“: „Когато свири, той сякаш разбива пода с пианото. Невероятен е! Не ти дава песента на запис. Държи първо да ти разкаже голямата история зад нея и да ти я изсвири“.

Песента се превръща в петия най-продаван сингъл във Великобритания за 1983 г. и затвърждава мястото на Тайлър в историята на рока.

По-рано тази година песента достигна важен етап, като беше слушана (стриймвана) за милиарден път в Spotify. Певицата обаче сподели пред BBC News, че е получила съвсем малко пари от най-големия си хит. „О, това не е нищо, почти нищо“, каза тя пред BBC News.

От Spotify обаче твърдят, че през миналата година са изплатили 1,4 милиона долара под формата на авторски възнаграждения за досегашния каталог на Тайлър. Каква тогава е причината?

Част от проблема се крие във факта, че песента е написана изцяло от Джим Стайнман, така че всички възнаграждения за авторски права върху композицията са отишли при неговите наследници. Останалите средства отиват при собственика на оригиналния запис – понастоящем Sony Music – който от своя страна изплаща определен процент на Тайлър съгласно договора за запис, подписан от нея през 80-те години.

Обикновено обаче договорите, сключени преди масовото навлизане на интернет, предвиждат много ниско заплащане за дигитални изтегляния и стрийминг… което в крайна сметка оставя Тайлър с минимални приходи.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина гласът на Лило от анимацията „Лило и Стич"

 

Американската актриса почина на 35-годишна възраст

Американската актриса Дейви Чейс, позната като гласа на Лило в анимационния филм на Дисни „Лило и Стич“, почина във вторник в Лос Анджелис на 35-годишна възраст, съобщават американски медии. Според баща ѝ Джон Дейвид Шуолиър, цитиран от „Ню Йорк Таймс“, причината за смъртта са усложнения от бактериален менингит и кръвна инфекция.

Чейс бе на 11 години, когато „Лило и Стич“ стана касов хит през 2002 г., и продължи да озвучава героинята в телевизионни и видеоигрови проекти. Тя озвучи и главната героиня Чихиро в англоезичната версия на „Отнесени от духовете“ на студио „Гибли“ - филм, спечелил „Оскар“ за най-добър анимационен филм. Сред игралните ѝ роли се открояват злодейката Самара Морган в „Позвъняването“ (2002 г.), за която получи наградата за „Най-добър злодей“ на наградите на MTV за кино през 2003 г., както и ролята на по-малката сестра на Джейк Джиленхол в „Дони Дарко“.

Баща и разказа пред „Ню Йорк Таймс“, че Чейс е започнала да се бори с наркотици на 13-годишна възраст и е била бездомна в Лос Анджелис. Приятелят ѝ Рой Ернандес създаде страница за набиране на средства за медицинските ѝ грижи, в която написа, че след трудно детство и разрив със семейството си актрисата се е борила да намери сигурност и щастие.

Източник:nova.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Беше сред най-търсените артисти, а днес пее в подлез за жълти стотинки

Актьорът и бивш водещ на „Игри на волята“ Димо Алексиев тотално пропадна, научи ексклузивно Интриги бг от източници от театралните среди. След като бе осъден на година и половина затвор и отстранен окончателно от риалити формата, звездният артист бе забелязан да изкарва прехраната си като… уличен музикант. Това разказаха пред наш репортер очевидци, поразени от начина, по който изглежда бившият водещ.

„Отслабнал до неузнаваемост, с визия на тотален алкохолик, говори си сам на висок глас и едва пази равновесие“, разкриват потресени минувачи в подлеза на Софийски университет, където Димо често може да бъде забелязан да пее испански шлагери. „Хората го снимат с телефоните си, цъкат с език, някои му хвърлят стотинки за хубавия глас, който има. Но като цяло – жалка история“, разказват очевидци.

Колеги от актьорските среди потвърдиха пред Intrigi.bg, че Димо пак е посегнал към чашката, „ако изобщо някога я е оставял“. По думите им, жена му Анджела Медзикян отдавна го е напуснала заедно с дъщеричката им. Причината не била толкова заради делото за шофиране в нетрезво състояние, а заради порока. Димо неколкократно обещавал да спре алкохола, дори започнал да ходи на терапия, но безуспешно. В крайна сметка Анджела се изнесла, което още повече сринало психически Алексиев.

„То не е само до пиенето. Видимо Димо не изглежда добре. Плашещо слаб, съсухрен, ходи дрипав като клошар и изкарва жълти стотинки като уличен музикант пред НДК и в подлеза на СУ. Пропадна си момчето. Жалко за гениалния му талант“, клатят глава негови колеги.

Последно Димо бе нает на работа в Пазарджишкия театър, където хонорарът трудно би му стигнал за задоволяване на ежедневните алкохолни нужди, добавят запознати.

Производството по делото срещу Димо Алексиев все още не е приключило окончателно. /Източник: Интриги бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Разбиха групата на "калашниците".Десетки задържани при зрелищна спец акция в София срещу тях

Новината за успешния удар срещу престъпността беше съобщена лично от вътрешния министър Иван Демерджиев в профила му във Facebook.

Мащабна полицейска операция тече в столицата. Спецчастите на МВР са извършили десетки арести в софийския квартал „Ботунец“, а акциите продължават едновременно на множество адреси в различни части на града.

Новината за успешния удар срещу престъпността беше съобщена лично от вътрешния министър Иван Демерджиев в профила му във Facebook. В остър и категоричен тон той заяви, че времето на безнаказаността е приключило.

„Държавата си влиза във функциите. Недосегаеми няма. Анклави – също. Мръсните пари ще бъдат изкарани на светло. Това е само началото“, написа Демерджиев.

На брифинг главният секретар на МВР главен комисар Любомир Николов обясни, че са задържани 36 души, но предстоят и още арести. "Специализираната акция е по моя заповед и е свързана със задържането на лица от криминалния контингент, основно от така наречената група „Калашниците“, обясни той. 

В хода на операцията са установени множество адреси, на които в момента се извършват претърсвания и се откриват вещи, свързани с дейността на групата. "Работи се със задържаните лица по шест вече образувани досъдебни производства под надзора на Софийската градска и Софийската районна прокуратура. Основните престъпления, за които е възможно да бъдат повдигнати обвинения, са рекет, сводничество и изнудване", заяви Николов. 

Той отправи апел към гражданите. "Своевременно да подават сигнали, когато в техните райони установят лица, които безчинстват, арогантно управляват автомобили и нарушават обществения ред. Наясно сме, че не само в София, но и в други части на страната съществуват подобни групи, занимаващи се с различни видове престъпна дейност. МВР ще действа твърдо и безкомпромисно. Времето на тези групи ще приключи", категоричен е главният комисар на МВР. 

По думите на Николов при някои от претърсванията са открити оръжия, които ще бъдат обект на експертиза. "На други места са намерени списъци с имена на момичета, които по всяка вероятност са проституирали в полза на конкретни лица от задържаната група. Повечето от задържаните са криминално проявени", уточни той. 

Източник:www.vesti.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

10 софийски кооперации, в които би ни се искало да влезем

Кооперацията на Недков, бул. Витоша

Ако София беше Лондон и не беше толкова провинциално невъзможно да се организира ежегоден тур из най-забележителните частни домове, офиси и други обичайно затворени обекти, сигурно архитектурата в България щеше да стане с една идея по-забавна за всички. И по-полезна.

Обаче София не е Лондон. И както ви описахме в предишен пост, софийският частен дом се оказа далеч по-голяма крепост от английския.

Ние все пак решихме да си почешем езиците и да съберем десет от софийските кооперации, в които бихме искали да влезем.

Кооперацията на Недков, построена на мястото на къщата на Бояджиев през 1937 година, е един от най-хубавите блокове на Витошка. Класен предвоенен модернизъм с лентовидни прозорци, акцентни овални балкони и запомнящ се силует.

Помните ли края на филма “Източни пиеси”? Сутринта Ицо вървеше по празната Витошка и един (утопичен) старец-клошар го заведе в апартамента си там, на същата улица, където нашият намери толкова търсеното спокойствие на канапето под лентовидните прозорци. Е, подозираме, че става дума за същата кооперация. Поправете ни, ако грешим.

Домът на Гендович срещу Народния Театър

В началото на ХХ век домът на Гендович бил най-високата жилищна сграда в София. Проектиран е от прословутия арх. Никола Лазаров и това си личи. Ако трябва да въздишаме по нещо европейско от преди войната в центъра на София, може спокойно да се настаним пред кооперацията на семейство Гендович.

Включихме тази къща в списъка, защото е много добър представител на буржоазната жилищна архитектура, защото вероятно (е имала) има интересни класово разделени разпределения и защото все още в нея се живее (на последните етажи), а не е превърната изцяло в офис на банка, застрахователно дружество или агенция за недвижими имоти.

Надежди да влезем там нямаме, а и не искаме, защото се съмняваме след толкова години смени на предназначението в нея да е останало нещо от оригиналния жилищен дух. Ако семейство Гендович ни обори, ще бъдем най-щастливи.

Блокът до Френското посолство, ул. Оборище

Един приятел от Лондон, който обича градинарството, ми беше казвал, че истински старите и аристократични къщи се познават по… глициниите. Да, онези увивни растения, които цъфтят в лилаво напролет, миришат силно и растат супер бавно. Колкото по-голяма и стара е глицинията в двора, толкова по-стара е къщата и родът, който я обитава.

Е, тази кооперация на ул. Оборище се вписва идеално. Вероятно е строена през 30-те години на миналия век, в онзи сдържан, предвоенен софийски модернизъм с каменните облицовки, който няма равен, а глицинията, която пълзи по фасадата, изглежда на достойна възраст.

Кооперация на ул. Иван Вазов до ъгъла с ул. Шишман

Този блок изглежда западнал, невзрачен и като цяло трудно забележим. Тесните улици наоколо изобщо не му помагат.

Строен е вероятно през 70-те години и всъщност е супер актуален с тези бетонни кутии за балкони, с фугите и с металните парапети. Идеално щеше да стои и на доковете в Амстердам, и в Есен.

Единственото ни опасение е, че въпреки обещаващата фасада, вътре апартаментите вероятно са безинтересни. Но… затова и искаме да влезем в него.

“Онзи” блок на ъгъла на ул. Сан Стефано и ул. Велико Търново. И “онзи” блок на ул. Велико Търново 10

Има кооперации в София, за които се носят легенди (особено от брокерите за недвижими имоти). Е, с тези двете е същото. И няма как да е иначе, с Докторската градина на юг и фамилната кооперация на семейство Живкови за съсед.

Обединихме ги в една група, защото са строени по сходно време, предназначени са били за сходен тип хора, а и като архитектура демонстрират всички любими похвати от соца за сдържан лукс с национален, “български” привкус: каменни облицовки, дървени парапети и дограми, дървен сачак на лоджиите.

Тези блокове са интересни не заради имената на звънците, а заради използваните материали, добрият детайл, хитрите орнаменти (на кооперацията на ул. Велико Търново) и най-вероятно отлично балансираните помещения ден-нощ вътре спрямо посоките на света и ослънчаването — все банални неща, които тотално се пренебрегват напоследък.

Орнаментите? Да, не са самоцелни. Крият сервизни балкони към бани, тоалетни и кухни, които така няма нужда (а и няма как) да се остъклят. И са на север. Абе класика.

Дипломатическите блокове, ул. Жолио Кюри, кв. Изток

Тези три блока в квартал Изток са най-близкото до бг-версия на английския брутализъм в жилищната ни архитектура. Имат видим бетон, изявена конструкция и добър растер. Забележителни са като фасади и тотално безкомпромисни като излъчване.

Интересно какви са разпределенията вътре и дали в ъгловите стаи влиза някаква светлина.

Блокът до Немското посолство, кв. Изгрев

Този е класически номенклатурен блок в най-добрите традиции на соц жилищната архитектура. Въпреки че е относително голям и с няколко входа, не дразни като мащаб, добре стои с къщите наоколо и има отличен детайл на терасите.

В тези блокове винаги е интересно да се види как е решена връзката кухня-трапезария-дневна, която по правило е учебникарска.

Блокът с плъзгащите се бетони, ул. Атанас Далчев, кв. Изток

Е да, много ясно, че има и качествени нови кооперации, в които искаме да влезем. Нищо, че се броят на пръстите на едната ръка и обикновено са строени от Софбилд.

Тази в Изток не е строена от Софбилд и има най-експерименталната фасада, правена досега в София — плъзгащи се бетонни панели, механизмите за които били изчислени от многоброен екип инженерни професионалисти.

Разпределенията също изглеждат мислени — с преливащи се (правоъгълни!)пространства, частични прегради, логична функция. Интересно дали ще бъдат обживени също толкова логично.

Блокът на Добри Джуров, ул. Кораб планина, Лозенец

Отвън този блок впечатлява по-скоро с градската легенда, че е “на Добри Джуров” и със забележителните си огромни стъклени входове, отколкото с кой-знае колко интересна архитектура. Но пощенските кутии са най-дизайнерските в София изобщо.

А като разпределения, вярваме, няма равен. Едно време ходихме у една скулпторка, която беше участвала в правенето на скулптурните групи за Паметника на съветската армия и живееше на последния етаж. Апартаментът беше смело решен като ателие с няколко стаи, преградени само с шкафове и плъзгащи се врати. Единствено кухнята и банята имаха тухлени стени.

Експерименталните терасовидни блокове, жк Мотописта

Тези кооперации, точно зад BILLA на бул. България, са сред последните жилищни експерименти на 80-те години. Замислени са като терасовидни, вертикално насложени къщи-с-градини (предполагаме), намерение, което очевидно не се е осъществило, защото терасите им са или остъклени, или преградени, или празни.

Комплексът създава усещане за немска подреденост, помислено е за всичко (обърнете внимание на подземните гаражи, коридорите между които са осветени отгоре с оберлихт в настилката), но е обживян като типичен панелен софийски квартал. Какъвто категорично не е.

Източник: whata.org

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ