Живописната река Марица и подробности за нея (Статия)

Река Марица извира от живописните Маричини езера. Преди да напусне Рила, при село Радуил, в нея се влива река Ибър, която носи древното име на Марица - Хеброс (или Еброс).В горното си течение тя е бистра и пенлива рекичка с много бързеи и водопади. Тече на север в една от най-добре изразените рилски трогови долини, със стръмни отвесни склонове, обрасли с гъсти иглолистни гори. Тук Марица приема многобройни буйни потоци и рекички.На Стара (Костенецка) река, един от рилските притоци на Марица, е красивият Костенецки водопад, възпят от народния поет Иван Вазов.

Марица пресича китната Долнобанска котловина, при гара Костенец завива на югоизток и навлиза в дълбокия живописен пролом Момина клисура (дълъг 16 км), който разделя Източна Рила от Ихтиманска Средна гора. В края на пролома, при град Белово, в Марица се влива река Яденица, по която минава границата между Рила и Родопите. Оттук Марица навлиза в обширната Горнотракийска низина.

Тук тя е спокойна равнинна река. Леглото й е широко (до 300 м), дъното - плитко, песъчливо, на много места са образувани малки наносни острови, обрасли с върби и храсти. В Пазарджишко-Пловдивското поле Марица образува гъста асиметрична речна мрежа с типична переста структура. Десните й родопски притоци са сравнително по-къси, но по-пълноводни (Чепинска, Стара река, Въча, Чепеларска), а левите (старопланинската река Стряма и средногорските реки Тополница, Луда Яна, Сазлийка и др.) са по-дълги, но по-маловодни.

Южно от Симеоновград Марица навлиза в широкия Харманлийски пролом, а при Капитан Андреево напуска България. В Одринското поле, в Турция, тя приема двата си най-големи български притока - Тунджа и Арда. Край град Енос с широка правилна делта Марица се влива в Егейско море.

Любопитно: Марица е най-дългата река на Балканския полупостров (524,6 км). Дължината й в България е 321,6 км - на трето място след Искър и Тунджа. Марица има най-големият водосборен басейн у нас, а с Тунджа и Арда тя отводнява почти 1/3 от българските земи. В нея се влива около 100 значими български реки. Но голямото й пълноводие се дължи най-вече на реките, които приема в средното си течение. При село Радуил, в Долнобанската котловина, средният й годишен отток е едва 3 куб.м/сек., а при Свилендград - 111 куб.м./сек. До средата на 19 в. Марица е била плавателна. Със салове по не се превозвали различни стоки от днешния град Пазарджик до устието й.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇