4:16:00
След като ледът се разтапя, оттокът на горните Големи езера се превръща в днешната река Ниагара, която няма възможност да следва старата си, вече запълнена, долина, така че намира най-ниския изход в трансформираната топография. С времето реката прорязва пролом през Ниагарската стена, обърната на север урва, образувана от ерозията на спускащата се на юг формация Локпорт между езерата Ери и Онтарио. Процесът на ерозия оголва океански скали, много по-стари от геологически новите ледникови наноси. Три основни формации са видими в пролома, изрязан от река Ниагара.
Водопадът Подковата в Канада, една от трите части на водопада Ниагара
Когато новоустановилата се река среща устойчивия на ерозия локпортски доломит, твърдият пласт ерозира много по-бавно от разположените под него по-меки скали. Въздушната снимка ясно показва твърдата горна скала, формацията Локпорт (среден силур), под бързеите над водопада, и приблизително на горната третина от стената на пролома. Тя е съставена от много плътен, твърд и много здрав варовик и доломит. Под този пласт, на около две трети от откоса, е по-слабата, мека и ронлива формация Рочестър (долен силур). Състои се главно от шисти, макар че има и тънки варовикови слоеве и съдържа големи количества вкаменелости. Тъй като този слой ерозира много по-лесно, реката е подкопала горната скала и е образувала водопада. Потопена под реката в по-ниската долина, скрита от погледа, е формацията Куинстън (горен ордовик), която е съставена от шисти и фин пясъчник. И трите формации са образувани в древното море и различията им произтичат от променящите се условия в морето.
Първоначалният Ниагарски водопад се е намирал близо до днешния Люистън, но ерозията на кората е довела до изместването на водопада няколко километра на юг. Точно над днешното място на водопада остров Гоут разделя течението на реката и отделя водопада Хорсшу на запад от Американския водопад и Бридъл Вейл на изток. Въпреки че през последното столетие ерозията и рецесията са забавени с инженерни мероприятия, в крайна сметка водопадът ще се измести достатъчно, за да пресуши по-голямата част от езерото Ери, чието дъно е по-високо от дъното на водопада. Инженерите се опитват да намалят скоростта на ерозията и да забавят това събитие, доколкото е възможно. Водопадът пада от около 52 m, макар че Американският водопад има чист пад от 21 m, преди да стигне до купища скали, паднали при огромно срутване през 1954. По-големият Канадски водопад е широк около 790 m, а Американският е широк около 320 m. Максималното количество вода, преминаващо през водопада през върховия сезон, е 5 700 m?/s. За сравнение количеството вода при известния водопад Виктория на река Замбези е едва 1 100 m?/s. През летните месеци, когато е максималното отклоняване на вода за производство на електричество, през водопада преминават около 2 800 m?/s, 90% от които през водопада Хорсшу. Този обем намалява наполовина през нощта, когато е най-голямото отклонение към водноелектрическите централи.
0 comments:
Публикуване на коментар