22:13:00
Изпаднах в емоционален шок, защото прекрасно знаех какво се случва с отвлечените момичета. Мъжете ме отведоха в село на 40 км. от дома ми. Помня и днес всичко толкова ясно: опитвах се да обясня на похителите си, че съм само на 16 години и съм прекалено млада. През сълзи молих бъдещата си свекърва да ме върне обратно при мама, казвайки й, че нито познавам сина й, нито съм готова за любовта му. След като опитите ми да ги вразумя излязоха напразни, аз започнах да ги заплашвам, че ще подам жалба в полицията.
В резултат на думите ми, майка му скочи на крака, погледна ме с омраза и изрече следното: " Тръгвай си, това е твоя работа, но знай: тръгнеш ли - ще прокълна теб и целият ти род до седмо коляно. Никога няма да бъдеш щастлива, повярвай ми. Или ще си с моя син, или с никого!"
Мнозина ще кажат, че всичко това са глупости и безсмислени думи, но ефектът им върху мен беше потресаващ. Уплашена, взех решение да остана с тях, при натрапения ми съпруг, в семейство, което беше против образованието и бъдещата ми кариера, останах там, където най-доброто нещо беше да наливам вечер чай на свекърва си и роднините й, а нощем да плача, скрила лицето си във възглавницата, докато те спят.
Сега живея само заради моите прекрасни деца, които са ми нужни както въздуха, който дишам. Синът ми е смело и симпатично момче, на когото никога не бих позволила един ден да открадне момиче. Дъщеря ми прилича на мен като дете и минути прекарани с нея, ми напомнят за безгрижното ми детство. Готова съм на всичко за дъщеря си и тежко на онзи, който реши да я открадне. На никому не пожелавам моята съдба!
Източник и снимка: comode.kz
0 comments:
Публикуване на коментар