22:11:00
Всичките й приятелки били с гаджетата си, само Зоя седяла съвсем сама настрана – Коля закъснявал. Когато започнали танците, тя казала: „Ако Николай не дойде скоро, ще танцувам със Свети Николай!“ И отишла в ъгъла, където висели иконите. Приятелите й се ужасили: „Зоя, това е грях!“ Но тя им казала: „Ако има Бог, нека ме накаже“. След това взела иконата и я притиснала към гърдите си. Отишла в кръга на танцуващите двойки и изведнъж замръзнала, сякаш се врастнала в пода. Не можела нито да помръдне, нито да пусне иконата от ръцете си – тя сякаш била залепнала за тях. Момичето не издавало външни признаци на живот. Но в гърдите й се чували едва доловими удари на сърцето.
Лекарят от „Бърза помощ“ – Ана Калашникова, се опитала да я съживи. Сестрата на Ана, Нина Павловна Kaлашникова, все още е жива и разказва какво се е случило тогава. „Сестра ми се прибра вкъщи много развълнувана. Въпреки че полицията я беше накарала да подпише, че няма да разкрива информацията, всичко ни разказа. И за това, как се опитала да направи инжекция на момичето, но това се оказало невъзможно. Тялото й било толкова твърдо, че иглата на спринцовката не можела да пробие кожата й – чупила се ...” За инцидента веднага били информирани правоприлагащите органи в Самара. Тъй като случаят е бил свързан с религията, на делото е даден статут на извънредно положение, а в къщата били изпратени милиционери, за да не позволят на никой да влиза вътре. И имало защо да се тревожат – на третия ден от вкаменяването на Зоя всички улици в близост до къщата били пълни с хора. Момичето било наречено „Каменната Зоя“.
„Случаят на улица „Чкалов” е дивашки, скандален случай. Той служи като укор към активистите на партията от градския и областния комитет на КПСС. Нека грозната гримаса на стария начин на живот, която много от нас видяха през тези дни, да ни е като урок и предупреждение.” Това е цитат от публикация в градския в. „Волжска комуна“ от 24 януари, 1956 г. Фейлетонът „Дивашки случай“ е публикуван с решение на 13-ата регионална партийна конференция в Куйбишев, свикана спешно във връзка с религиозните безредици в града. Първият секретар на ОК на КПСС – другарят Ефремов, изнася пред делегатите гневна реч.
На конференцията е взето решение за драстично увеличаване на антирелигиозната пропаганда в региона. През първите осем месеца на 1956 г. са били прочетени над 2000 научни и атеистични лекции – това е 2,5 пъти повече, отколкото през цялата предходна година. Но тяхната ефективност се оказва много ниска. Затова по улиците на града започват да обикалят комсомолци-пропагандатори, които твърдели, че са били в къщата и не са видели нищо там. Но, според местните доклади, тези действия само добавят масло в огъня, така че дори и тези, които не вярват в чудеса, започнали да се съмняват: може би наистина е имало нещо...
В къщата на „Каменната Зоя“ все пак е трябвало да допуснат свещеници, тъй като милиционерите се страхували да я доближат. Но нито един от свещениците не успял да промени нещата, докато не пристигнал йеромонах Серафим. Казват, че той е бил с толкова светла и добра душа, че дори имал пророческа дарба. Той успял да вземе иконата от замръзналите ръце на Зоя, след което предрекъл, че „състоянието“ й ще приключи на Великден. И така се случило. Казват, че след това властите го помолили да се откаже от случая на Зоя, но той отхвърлил предложението им.
След това му изфабрикуват статия, обвинявайки го в содомия и бил изпратен в затвора да излежи присъдата си. След освобождаването си, не се връща в Самара ... Тялото на Зоя оживява, но разсъдъкът й вече не бил същият. В първите дни тя само крещяла: „Земята загива в греховете си! Молете се, вярвайте!“ От научна и медицинска гледна точка е трудно да си представим как тялото на едно младо момиче може да оцелее 128 дни без храна и вода. Учени от столицата, които са идвали тогава в Самара, заинтригувани от свръхестествения случай, така и не успяват да поставят „диагноза“ – в началото се усъмнили за вид тетанус.
След инцидента със Зоя, както свидетелстват съвременниците й, хората масово започнали да ходят в църкви и храмове, купували си кръстове, свещи, икони. Който не бил кръстен в църква, се покръствал ... Случаят не е Божие наказание През 2009 г. епархията се обръща към градските власти с искане за създаването на мемориален знак в чест на Самарското чудо. През 2012 г. на улица „Чкалов” е поставен паметник на Свети Николай. Паметникът е издигнат малко встрани от дом №84 поради проблеми със собствеността на земята.
На 22 май в деня на предаването на мощите на светеца, паметникът е осветен. Самарският митрополит и отец Сергий, след Божествената литургия в катедралата на Свети Петър и Свети Павел, с официално шествие отива пред дом номер 84. В своята проповед, епископът казва: „Днешното събитие - освещаването на паметника на Свети Николай на мястото, където той показа силата си, е напомняне, че Бог посещава всеки човек и се грижи за него. Понякога човек, в безумието си, стига толкова далеч, че не може да се спре и е нужна сила, която да го спре. Случилото се не е Божие наказание, а израз на божията любов за спасението на душите ни. На 12 май 2014 г. къщата изгаря. В някои медии се появиха непотвърдени версии за умишлен палеж. Милена ВАСИЛЕВА
Милена ВАСИЛЕВА
/БЛИЦ/
0 comments:
Публикуване на коментар