Изповедта на един родител: Как се живее с мисълта, че любимата ви дъщеря е наркоманка ? (Част 2)

Наложи се да отпишем дъщеря ни от училище и да я затворим у дома. Няколко пъти посетихме и психиатър. Опитвахме се да я откажем от дрогата, но безуспешно. Един ден тя отново избяга и се прибра чак след 20 дни. Но този път лекарите не й даваха шанс. Дъщеря ми имаше възпаление на белите дробове, гнойна ангина, и инфекция на бъбреците и пикочните пътища. Тогава й казах, че има само две възможности. Първата е да остане в къщата, но да се лекува, а втората е да излезе през вратата и никога повече да не се завърне. Достатъчно се борих за нея, все пак имам и друго дете, за което трябваше да се погрижа. Дъщеря ми отговори, че не иска да се лекува. Тогава й отворих вратата и я помолих да напусне дома ни. С много мъка дъщеря ми заяви, че ще се лекува, само ако бъде заключена и изолирана от хората.



Седем месеца стояхме заедно заключени. Тя премина през жестоки кризи. Молеше се на Бог да умре. В гневът си веднъж й казах: " Много ме измъчи, сега аз теб ще измъча. Има прозорец, можеш свободно да скочиш от него и да се спасиш и себе си, и мен." Месец и половина дъщеря ми се гърчеше, припадаше, но един ден останала без сили, тихо промълви: " Мамо, може ли да ми направиш чаша кафе?"



Точно си мислех, че всичко ще се оправи, когато намерих спринцовка и марихуана в банята. Изведнъж изпитах желание и аз да опитам какво е усещането да си дрогиран. По-късно се запознах с една жена, която е преживяла подобно изпитание и се е изкушила да опита марихуана. Веднъж видях на прозореца дъщеря ми да стои с въдица. Помислих, че полудява. Когато обаче погледнах надолу, видях един човек да окачва пакетче за куката. Понякога проверявах дори и книгите й. Уж чете, а очите й широко отворени. Наркоманите не се срамуват от нищо!



От 11 месеца дъщеря ми се лекува в център за лечение на наркомани. Преди 9 месеца получихме писмо от нея, което страшно ме зарадва, защото не говори повече за наркотици. Това писмо ме върна към живота и ми даде сили да помагам и на други хора. Не сме се чували, нито виждали, откакто я настанихме за лечение. Тя все още не е готова да се върне у дома, но аз съм търпелива. Три години се борех със зъби и нокти, ще чакам още щом се налага.



Надявам се, че след като се стабилизира и пребори с дрогата, да успее да завърши и гимназия. Да си намери работа и нови приятели. Като нейни родители ние винаги ще живеем със страх, че тя може отново да посегне към дрогата. Но ще се научим да живеем и с това.

Източник:fakulteti.mk В статията е използвана илюстративна снимка от интернет.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇