В кабинета на психиатъра, пълзейки на четири крака, влиза човек, захапал някакъв шнур. Докторът го гледа с лека усмивка и му говори като на идиот:
- Я да видим сега кой е дошъл при нас - костенурчица ли си, гущерче или жабка, може би...
- Не бе, докторе, аз съм сис админът, прекарвам ти мрежа.
...............................................................................................
Бях онзи ден на зъболекар. Чакам си часа в чакалнята и виждам изписано цялото име на зъболекаря на вратата на кабинета. Съвпада с името на един висок и снажен, неземно красив младеж, в който бях безумно влюбена в гимназията. Възможно ли това да е той? Дойде и моя час, и пред мен се изправи един пригърбен чичка, с шкембе, оплешивял. Не е възможно да е той.
След края на процедурата го попитах:
- Вие слуайно да сте учили в Пета гимназия?
- Да! Випуск '92. Защо?
Стига, бе! Тоя спаружен дъртак е моята бивша любов.
- Ами били сме в едно училище с Вас!
- Сериозно ли? Вие по какво преподавахте?
- Я да видим сега кой е дошъл при нас - костенурчица ли си, гущерче или жабка, може би...
- Не бе, докторе, аз съм сис админът, прекарвам ти мрежа.
...............................................................................................
Бях онзи ден на зъболекар. Чакам си часа в чакалнята и виждам изписано цялото име на зъболекаря на вратата на кабинета. Съвпада с името на един висок и снажен, неземно красив младеж, в който бях безумно влюбена в гимназията. Възможно ли това да е той? Дойде и моя час, и пред мен се изправи един пригърбен чичка, с шкембе, оплешивял. Не е възможно да е той.
След края на процедурата го попитах:
- Вие слуайно да сте учили в Пета гимназия?
- Да! Випуск '92. Защо?
Стига, бе! Тоя спаружен дъртак е моята бивша любов.
- Ами били сме в едно училище с Вас!
- Сериозно ли? Вие по какво преподавахте?
0 comments:
Публикуване на коментар