0:13:00
Тя забременява, макар по-късно да твърди, че изобщо не е знаела, че чака дете. Шест месеца по-късно, докато работи, на Ан прилошава и малко след това разбира, че е изгубила детето. По онова време е съществувал закон, според който всяка жена, която скрива бременността си или роди мъртво дете, е можела да бъде обвинена в убийство. В своя страх обаче, Ан скрива трупа на бебето сред калта в най-отдалечения край на двора на дома на Рийд. Скоро обаче всичко излиза наяве и г-н Рийд узнава за случилото се.
През декември 1650 година Ан е изправена пред съда в Оксфорд по обвинения в убийство. Осъдена е на смърт чрез обесване, въпреки липсата на каквито и да било доказателства. Последното желание на Ан било нейните близки да издърпат тялото ?, за да ускорят смъртта ?. Както много екзекуции по онова време обаче, тази на Ан също не минала добре. Тя висяла на бесилката в продължение на половин час.
Приятелите направили всичко възможно, за да изпълнят желанието и когато станало ясно, че е мъртва, отнесли тялото на Уилям Пети – хирург в медицинско училище в Оксфорд, за да му бъде направена дисекция. Когато ковчегът бил отворен обаче, Пети забелязал, че Ан все още диша. Забравили първоначалното си намерение, лекарите започват да правят опити да спасят живота на Ан, която имала силно кръвотечение и дишала изключително трудно. Въпреки това, тя оцелява и след няколко дни била толкова добре, че можела да се храни нормално. Обществото приема оцеляването на Ан като знак от самия Бог и тя бива помилвана. Това е лесно постигнато, най-вече поради факта, че бившият ? работодател и главен прокурор, сър Томас Рийд умира три дни след „обесването“ на Ан. Успявайки да вземе своя ковчег като сувенир, който да и напомня за всичко, през което е преминала, Ан се премества в друг град, омъжва се и ражда три деца. Смята се, че е загинала на 37-годишна възраст (през 1665 година) при раждане.
Източник: iskamdaznam.com
0 comments:
Публикуване на коментар