5:19:00
Първите няколко години след падането на комунизма (1989-1992 г.) бяха много трудни, тъй като държавите изпитваха затруднения да направят прехода към капиталистическата икономика на свободния пазар, което много от тях постигнаха до 1995 г.
Иронията е, че САЩ биха могли да научат някои уроци от успеха на бившите комунистически страни. Неотдавна Джеймс Гуартни, високо ценен икономист и учен (както и дългогодишен водещ автор на годишния доклад за Икономическата свобода в света), представи обширно изследване на успехите и провалите на 25 от бившите страни с планова икономика от Централна и Източна Европа и Съветския съюз. Резултатите от него, както и от много други изследвания, показаха, че икономическите политики, които водят до повече икономическа свобода и по-малко присъствие на правителството, подпомагат държавите във всички етапи на развитие. Съпровождащата таблица показа промяната в икономическата свобода и Брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението за избрани пет страни – във всички, от които аз съм пътувал редица пъти, и които са пример за по-успешни държави. Всички те сега имат реални доходи на глава от населението, които са два до три пъти по-големи от тези отпреди 20 години. Приходите са и много по-високи (ако се измерят правилно), отколкото по времето на комунизма.
Балтийските страни – Естония, Литва и Латвия, разказват трите най-големи истории на успеха, като всички те сега са в световния топ 10 за икономическа свобода. Това е забележително, тъй като те на практика нямаха никаква икономическа свобода по времето, когато бяха под съветски контрол. През 1995 г. Естония например имаше приход на глава от населението, който средно беше едва 33% от този на първите 21 страни с най-големи доходи. Тази цифра сега се е увеличила до 62%. Подобно увеличение има и в Литва и Латвия. Търговията и чуждестранните инвестиции се увеличиха, а бедността и корупцията бяха значително намалени. Паралелно с растежа на икономическата свобода, гражданските свободи и политически права вече са на най-високо ниво в Естония и Литва, според годишната класация на „Фрийдъм хаус“. Отново, само преди почти 30 години тези държави едва имаха граждански свободи и никакви политически права.
Румъния започна със слаб старт на икономическата реформа, но направи изключителен прогрес през последните 15 години и сега се нарежда на 20-то място (от 159 държави) по икономическа свобода. Държавата въведе 16-процентов плосък данък през 2005 г. и значително намали митническите тарифи (средно с 5%) и други търговски ограничения. Румъния ограничи корупцията, която въпреки това все още е прекалено висока. И макар политическите права и гражданските свободи да са се подобрили, все още не са на топ ниво. България беше в застой до 1997 г., когато въведе валутен борд, който да спре хиперинфлацията и да ускори икономическата реформа. През 2008 г. страната прие 10-процентов фиксиран данък върху доходите – както лични, така и корпоративни. Митническите тарифи бяха значително намалени, когато страната се присъедини към Европейския съюз през 2007 г. БВП на глава от населението нарастваше средно с 4,36% в периода от 2000 до 2015 г. отчасти заради огромното подобрение на икономическата свобода. В момента България е близо до най-високото ниво както на гражданските свободи, така и на политическите права. Основните проблеми на България са корупцията, както и слабостите в правната структура и защитата на частната собственост.
Полша в момента е страна със средни доходи в резултат на средния растеж от 4,11% от БВП на глава от населението в периода от 1995 г. до 2015 г. и постоянното покачване на икономическата свобода (придвижвайки се от долната третина). Страната стана член на ЕС през 2004 г. и сега е неговата пета най-голяма икономика. Полша също така е в най-високата категория по отношение на граждански свободи и политически парва. Въпреки това обаче все още има проблеми със своята правна система и върховенството на закона, включително и с правата за собственост на недвижимо имущество. Повече от две столетия САЩ са пример за голям световен успех. Но докато страната преди беше в челната тройка по икономическа свобода, сега тя падна до номер 11, най-вече в резултат на прекомерни регулации и упадък на върховенството на закона. Нарастването на регулациите и присъствието на правителството задушиха икономиката, което доведе до много по-бавен икономически растеж и почти застой при средния реален доход.
Въпросът е: могат ли САЩ да се реформират, както направиха някогашните страни с централно планиране? Няма съмнение какво трябва да бъде направено – да се намалят правителствените разходи и данъци като процент от БВП, да се премахнат регулациите, които повече вредят, отколкото помагат, и да се разчистят съдилищата. Досега новата администрация получава „Отличен“ в съдебните назначения, „Много добър“ за регулациите и предложените данъчни изменения, но изостава по отношение на намаляването на разходите, осигурявайки частично върховенство на закона (министерството на правосъдието все още е част от блатото) и откровено бърка с някои свои търговски предложения.
Източник: www.blitz.bg
0 comments:
Публикуване на коментар