0:13:00
Остават ми спомените от времето на социализма, когато почивахме на морето с евтини карти от по 40 лв. за човек. При това – цели 14 дни спане и ядене, както сега му казват – ол инклузив. Вярно – беше мизерно, но поне бе достъпно.
Веднъж летувахме в станцията на Министерството на леката промишленост в местността Трифон Зарезан до Златни пясъци. Мъжът ми се добра до карти за нея с невероятни връзки и хвърчахме от щастие, когато ги взехме. Как иначе – нали за първи път щяхме да заведем 2-годишната ни дъщеричка на море!
Добрахме се с тежките куфари с влак и автобус до станцията, настаниха ни в нещо като едноетажно бунгало (всичките бяха залепени едно до друго и с общ двор пред тях). Вътре – пълна мизерия: радиоточка виси над вратата, вехти полубели чаршафи, крушките на лампите – изгорели, вратата не се затваря, комарникът скъсан, одеялата – войнишки. Но си имаше собствена тоалетна.Животът в станцията протичаше по строг социалистически ред. Спи ти се, не спи ти се – в 7:30 ч. на закуска. Още в 11:30 ч. от плажа потегляха по стръмните стълби към столовата нагоре първите групи от деца и родители, мъкнещи на гръб чадъри и пояси. Те трябваше точно в 12:00 ч. вече да ядат. Втората група, към която бяхме причислени, ги чакахме да свършат с обяда по пейките навън, за да влезем и ние да хапнем.
Масите – без покривки, вилиците и лъжиците не стигаха, чакаш да ти измият. Гозбите – типично заводски – чорба от нещо си, почти вода, манджите – тлъсти сослийки (късче мръвка с бол запръжка, да топиш на воля залъците) и 2 неугледни ябълки от двора на станцията.
Вечерята – точно в 6:30 ч., защото персоналът искал рано да си ходи. Най-често яхния от зелен фасул и купичка от алпака с воднисто кисело мляко.
Хляб и туршия от люти чушки – кой колкото му душа иска. Ама някой огладнее пак до вечерта, а магазин наблизо няма, негов си проблем. Всеки да се спасява поединично.
След обедната дрямка почиващите изпълзяваха от бунгалата. Жените изваждаха кълбетата от куфарите и почваха да плетат.
Клюкарствайки зад гърба на всяка, която мине край тях. А пък половинките им от силния пол, боси, брадясали и неугледни, с часове удряха карти и табла по пейките и се наливаха с бира.
Точно като плажните сцени във филма „Оркестър без име”. Наоколо обикаляха тумби от деца и крещяха, а от време на време някое отнасяше по един шамар.
Източник:kakata.info
Тука сега ви разказват хубави легенди за соца, но аз нямам спомени моите родители да са ходили толкова често на почивка и на море. Картите не са били чак толкова много, уреждали са се предимно по-важните клечки, партийци и т. н.
ОтговорИзтриванеВижте няколко много интересни цитата по темата и то от много надежден източник: „Посочват се някои заводи, в които има голямо текучество (на кадрите). В заводите с по-добра организация на труда и социални придобивки, които се използват правилно, текучеството е много по-малко. Например във фабрика „Септември“ -Търговище през деветмесечието на 1978 г. са постъпили на работа 148 души, а са напуснали 172. ...
Констатирано е също, че почти всички ръководства на проверените заводи поставят въпроса, че получават малко карти за почивка за работниците. ... профсъюзите трябва да подобрят системата за разпределение на картите“
„Не решен въпросът и с профилакториумите и почивните станции (на предприятието „Осми март“?). Много от тях бяха иззети от други органи, които ги стопанисват непълноценно, а работническите колективи се лишиха от тази придобивка. ... “
Такива твърдения като имаше почивка за всеки и всяка година са голяма измислица : https://kiselec1.blogspot.com/2019/07/9-31.html
Разбираше, че имаше..И не бяха само картите за почивка имаше и други начини...Ходеше се на квартири, които бяха безумно евтини, ходеше се на къмпинзи, още по-евтини, ходеше се при роднини, колеги, приятели, живеещи на морето...Въпос беше на организация..Докато сега много малко хора могат да си позволят почивка на море за 10 дни, неговорим 15 или за децата и младежие 20 дни...Ако нямаше от твоята работа винаги можеше да се отиде с приятел в неговата почивна станция, даже на пенсионерите даваха карти от бившите предприятия..Не говорим за минералните бани и профилакториуми, които сега на практика не съществуват..Още аз тренирах и ходехем от дружеството на море или без пари или симчолични 5 лв за 20 дни всичко вкл..като пишете неща не издребнявайте и не забравяйте, че има много хора, които също са живели по това време, а и са живели, живят и по света и знаят и там как се организрат хмм летните почивки....
ОтговорИзтриване