8:22:00
А трудности при осъществяването и поддържането на радиовръзката има не малко. Те се чувстват особено сега, когато яхтата се намира на противоположния край на точката, от която на 29 април тримата пътешественици тръгнаха на околосветско плаване. Нерядко „Тивия” попада в така наречените „мъртви зони”, а радиолюбителите добре знаят какво означава това: чуваш далечни страни, чуват те и теб, а радиовръзката с родината е невъзможно. В такива моменти Папазови се убедиха на какво е способна солидарността на радиолюбителите от цял свят. Те непрекъснато следяха движението им и при нужда препредаваха информацията от „Тивия” за родината и обратно.
Така нашите съотечественици нито за миг не останаха без връзка. Бихме могли да посочим много имена, но особено внимание заслужава съветският радиолюбител Валерий Агабеков от град Есентуки. Преди известно време с помощта на радиолюбителя от Казанлък Кольо Петров имах възможност да разговарям с него и се убедих, че интересът му към околосветското плаване на Папазови не е случаен, че той е резултат на дългогошен опит и на подчертано предпочитание към експедициите. -С радиолюбителска дейност се занимавам от 1963 година – разказва Валерий. – На нея посвещавам не само свободното си време, но често и нощите си. И не съжалявам за това.
Може и да не си доспивам понякога, но затова пък имам приятели в целия свят. Валерий е установил радиовръзки с повече от 300 страни. Особено внимание заслужават радиовръзките му с експедицията на известния норвежки пътешественик Тур Хейердал през 1977-78 година. Валерий включва приемника и съвсем случайно чува радиостанцията на „Тигрис” и безуспешните опити на радиста Норман Бейкър да установи радиовръзка с кореспондентите си в Ню Йорк, Лондон и Берлин. Явно е, че яхтата е попаднала в „мъртва” зона, че се нуждае от помощ. Тогава той го повиква и му предлага да ретранслира служебните съобщения. Връзката е осъществена и от този ден членовете на експедицията очакват с нетърпение появяването на Валерий в ефира. Когато лодката напуска Джибути, Тур Хейердал произнася вълнуваща реч към радиолюбителите от цял свят и сърдечно благодари на Валерий Агабеков. Освен с „Тигрис”, Валерий поддържа редовна радиовръзка и с експедицията до Северния полюс, организирана в чест на 60-годишнината от създаването на Ленинския комсомол.
Понятен е интересът му и към околосветското плаване на Папазови. -С Юлия и Дончо ме запозна българският радиолюбител инж. Васил Терзиев от София – сподели той. – Разбрах, че на борда те нямат резервна радиостанция и тъй като аз разполагах с портативна, им я предложих. Дончо дойде в Москва и там му я предадох. След като беше монтирана в дома им, аз няколко пъти се свързват с Юлия и й помагах да навлезе в радиолюбителството. Но тук е неоценима и помощта на Васил Терзиев. По-късно радиостанцията беше пренесена на борда на „Тивия” и ако основната радиостанция излезе от строя, тя веднага ще бъде включена и ще поеме нейните функции.
Попитах Валерий кога за първи път е установил радиовръзка с „Тивия” и често ли разговаря с Папазови.Първият ни сеанс се осъществи на 2 май 1979 година в 16 04 часа по Гринвич. Специфичното разпространение на радиовълните на 140мегахерцовия диапазон беше причина те да не могат да се свържат с родината, затова аз с удоволствие препредавах информацията от „Тивия” за България и обратно. И сега, когато предавателят на яхтата е в ефира, аз винаги съм до радиостанцията, радвам се, когато се свържа с тях – мисля, че и те се радват, а ако е необходимо, ретранслирам съобщенията им до родината. А там ги очаква радиовръзката – инженер Васил Терзиев. Очакват ги многобройните им приятели.
Йордан ГАЙДАРОВ
Вестник Септември 1980
0 comments:
Публикуване на коментар