22:11:00
Преди 12 години е донесен тук с военна лодка, обяснява барманката. Каква ли е била тази надземна, космическа лодка, донесла като птица този тежък вагон. Вагонът е взет от Дряново, където е щял да отиде за скрап, разказва жената. Спасен по своебразен начин, за да събира сега клиенти, уютно, като в утробата на кит,пише сайтът e-vestnik.bg
Вратите на входната врата се отварят с плъзгане настрани. Това са си автентични врати на влак - плъзгащи се, подобно на тези на съдбата, която като че ли малко е почнала да позаобикаля този вагон, след като веднъж го е стоварила тук. Пред входа на вагона малко кученце се разтреперва от радост, че вижда хора и се търкулва тромаво по стъпалата. Този влак е заседнал не само между епохите, а и някъде измежду многото кривини и красоти на село Рибарица.
„Днес няма клиенти и аз взех, че излязох, нагазих в ливадата“, приказва барманката, която е и сервитьорка. Вече се е разбъбрила и гледа с доверие на клиенти, които идват за втори път.
Не иска да й цитират името, „за да не говорят хората в селото“. И други хора, споделили мнения за Рибарица, не искат да им споменават името. Не заради нещо друго, а понеже „тук много говорят, ще почнат да обсъждат, да спорят”, казва жена с малка вила наблизо.
„Седя отпред един път. И гледам, млади момче и момиче идват, въртят се. „Тука е много убито“, отсича момичето, и двамата се врътнаха, тръгнаха си. А аз стоя и се чудя, умувам какво значи това убито, за думата се чудя и защо смятат, че е убито“, разказва барманката. Стои и нарежда почти като жената от „Антимовския хан“. С тази разлика, че всички знаем, че онзи Йовков хан е бил пълен, дори пренаселен от човешки стъпки. Е, този тук пустее, та кънти. От селото ли е, от хората ли е, няма кой да разбере…
„Не знам защо не идват. Може би хората обичат да им е по-шик, обичат натруфеното“, вдига рамене жената.
„Че тук е много шик“, възразявам. Вагонът има перденца като истински влак. Хубави, кокетно пристегнати в средата, като малко поостарели моми, очакващи гости. Преди време бях в такъв влак, превърнат в ресторант, в Сърбия, Ниш. Беше изобилно пълен с хора и храна. В Рибарица няма как да е пълен. Но е обезпокоително празен. Недалеч в ресторанта на един най-обикновен хотел в същата Рибарица все пак имаше хора. А тамошният интериор е от най-обикновените, хотел като хотел, маси като маси и т.н. Не им ли се иска на хората да отидат ей така, един път, на малко по-различно място, да се озоват в едно по-различно пространство от обикновеното, пак си мисля? Да го подкрепят с едно кафе?
„Тук влизат някой път, снимат само и мълчаливо си излизат”.
И картините, някои духовити илюстрации, по стените, в стил от 30-те, говорят за вкус. Заведението рязко се отличава от всички други места за хапване или пийване в Рибарица, и където и да е. И въпреки това, като затлачен кораб на времето, влакът почти незабележимо тъгува за това, че е едва-едва посещаван. Тук се отбиват от време на време само няколко души, може би приятели на собственика или просто ценители на различното. Виждам ги едната вечер. Играят карти, пушат отпред, говорят си нещо за реката, за преживелиците си и цъкат с език и карти. Умълчават се, щом ни видят. Затова пък собственикът притичва усмихнат до една от масите с карирани покривки. Карирани ли бяха? Вечерята в неподвижния във времето и пространството влак дава хляб за въображението.
Всяка сутрин, около шест сутринта, няколко души идват да си вземат кафе, преди да отпътуват с други превозни средства за работата си в други градове, разказва барманката. А тази месторабота е „далечна”, понеже в селото към днешна дата почти няма поминък. В околността почти всички предприятия са закрити. Ако нещо работи, то едва мърда, на минимални обороти. Някога в Рибарица е имало цехове, сега няма, останали са все пак 1400 жители, предимно пенсионери. Заради туризма. Според различните източници туристите, прииждащи в селото, варират между 10 хил. и 50 хил. годишно. От 20-те години на миналия век Рибарица, с чистия си въздух и природа, е известен туристически кът, но официални данни за оборотите от туризъм няма. За развитието на туризма мнения различни – според собствениците на малки вили или на по-големи и по-малки хотели.
„Възрастните хора не правят реклама на къщите си, следователно при тях не идват много туристи, а най-много идват в хотелите. Малките къщи основно са на загуба, но те и не инвестират толкова. Ако има негативни отзиви за нивото на туризма, те идват най-вече от тях. Но ако ти не си инвестирал достатъчно, как ще идват хора?”, Разсъждава собственик на голяма вила. Той същевременно е съгласен с мнението на други хора от селото, че инвестиции в последните години в Рибарица от страна на община Тетевен, няма или дори и да има, „не се усещат” и туристите идват въпреки липсата им.
Той все пак се чуди откъде печелят хотелите на база на големите отстъпки, които правят. „Може би имат друг бизнес”, заключава.
„Тук обаче вече няма млади хора, никакви! Всички се разпръснаха по чужбина, в Англия, или из страната. Безработица при младите поне няма, защото млади хора няма!”, добавя около 50-годишният собственик. „В училището, което е с паралелки до осми клас, има страшно малко деца, вече сливат класове”.
Собственичка на малка вила заявява, че според нея туристите „намаляват много” в последните години. В нейната къща има самостоятелен санитарен възел, механа и кухня, непрекъснато я поддържа топла и чиста, бизнесът е легален, но посетителите „страшно намаляват”. Тя същевременно не успява отстъпва в крак с промоциите, правени от хотелите.
„Съседните си направиха тротоари, поддържат сметоизвозване, ние в Рибарица – не”, добавя тя. „Най-много 20 души да са заети покрай дърводобива“, казва барманката от „Експрес Рибарица”.
Тук едва успяват да осигурят продукти за сервиране. Оборотът трудно покрива режийните. „Нямаме салати в момента, защото никой не идва и продуктите се развалят“, казва собственикът и се усмихва. Собственикът си е оттук, от Рибарица. Преди време създава вагон-ресторанта заедно със софиянец, двамата са съдружници, но сега е сам, другият се е оттеглил. Но рибаришкият собственик е изненадващо упорит. Не затваря. Скарата се оказва много вкусна, както и картофите. Прелест. А реката навън шуми.
В този влак няма капучино, няма интернет, салати. Но те пак не му отнемат нищо. Кацнал на реката, той чака да бъде оценен. А междувременно има нужда от ремонт. Но като се развалят дори зеленчуците, защото няма кой да ги поръча, как ще има ремонт… И кога?
Източник:e-vestnik.bg
0 comments:
Публикуване на коментар