9:20:00
Операцията по задържането му е част от обща кампания за издирване на осъдени, които са на свобода – една от инициативите за създаване на имидж на новия главен секретар на МВР Бойко Борисов.
Акцията започнала към 7 сутринта на 10 декември 2003 година. Патрулна кола с двама сержанти и двама оперативни работници паркирала пред вилата на Димов. Те носели заповед за ареста му. Чакъра трябвало да излежи 2-годишна присъда за сводничество и кражба на добитък от Ивайловград. Към това се прибавяли и 3 г. за обир на обменно бюро в Харманли през 1994 г. Тогава Димов бил прострелян от полицаите, но успял да избяга от болницата.
Чакъра се бе примирил с влизането в затвора, твърдят негови близки. Знаейки, че в близко време полицията ще дойде да го прибере, той се подстригал и дори заколил прасе. Поканил на прощално събиране близките си.
Няколко дни след това обаче по неизвестни причини Димов се преобразил и започнал да изпитва панически ужас от мисълта за влизане зад решетките.
Чакъра посрещнал патрулката с изваден автомат "Калашников". Извикал на майка си да бяга и открил огън по колата. Полицаите успели да се скрият зад гумите на колата. Стрелбата обаче продължила и те успели да се измъкнат чак през нощта след бавно 12-часово отстъпление.
Били повикани още патрулки от Харманли. Те отцепили черния път към вилата на Чакъра.
В 13 ч. дошли и 7 коли с барети от София и Хасково. С тях били и шестима снайперисти. Според очевидци над 200 униформени са се струпали на мястото около вилата на Чакъра.
На мястото вече бил и тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов.
През целия ден сестрата и синът на Чакъра се опитвали да го убедят да се предаде, но без успех.
"Предай се, Тошо! За толкова малка присъда не си струва", се чувало по мегафона.
С Чакъра преговаряли и психолози от МВР, но той останал непреклонен.
В 20,30 ч. полицаите изстреляли няколко димки, които трябвало да изкарат Чакъра от къщата. Идеята нямала успех, но лумнал пожар на покрива в източната част на къщата.
Междувременно пристигнал и приятел на Чакъра, който споделил, че преди дни двамата минирали целия район на вилата.
"Пълно е с капани, не може да влезете", заявил мъжът.
Тогава Борисов разпорежда да бъдат изстреляни 15 снаряда с гранатомети РПГ-7. Атаката започнала около два и половина през нощта и продължила няколко минути. Целта била от вибрациите да се активират взривните устройства в къщата. Операцията се оказала успешна - последвала серия от взривове във вилата
Към 4 сутринта обстановката около къщата вече била спокойна. Въпреки това чак часове по-късно полицаите се осмелили да се приближат.
Пред тях се разкрило истинско бойно поле. Цялата къща била обградена с импровизирана тухлена преграда. Чакъра се е придвижвал зад нея и в къщата и е стрелял от няколко поста.
В мазето му бил открит бетонен бункер, в който се предполага, че е съхранявал експлозиви.
"След като произведе над 100 изстрела от бойниците на къщата си по полицаите от Хасково, министър Георги Петканов разреши да използваме баретите. Започна се престрелка. Правихме опити да го убедим да се предаде чрез близки и психолози, но той отговаряше със стрелба.
Използвахме шоковите гранати, но последваха вторични детонации, което значеше, че е поставил взривове на много места в къщата, в която има тунели и шахти.
Тогава, за да не загиват хората ни, съгласувахме с министър Петканов и премиера Симеон Сакскобургготски действията си. Използвахме необходимите взривни материали, при което той е загинал.
Който стреля по полицаи, това ще му е съдбата", каза тогава пред медиите Борисов.
Убийството на Чакъра през декември 2003 г. предизвика голям публичен скандал и постави множество въпроси за стандартите в работата на МВР, които за съжаление и до днес не са намерили адекватен отговор – нито от политическата власт, нито от съдебната, която регистрира поредния си провал в този случай.Макар да е известно, че Чакъра е сам в къщата, в операцията по задържането му участва рекордно количество полиция – 39 полицаи от Регионална служба "Полиция" в Харманли, шестима полицаи от РДВР-Хасково, 16 души от РПУ-Свиленград, 30 души от Специалния отряд за борба с тероризма, 19 служители на гранична полиция, трима психолози от Института по психология на МВР и накрая – лично главният секретар на Министерството на вътрешните работи, който пристига триумфално да ръководи цялата тази полицейска армия за залавянето на един дребен престъпник.
"Това някаква инквизиция ли беше, или показно убийство ли беше? Да убиваш човек пред синовете и сестра му, които стоят отстрани и не могат да направят нищо. Той ли беше най-големият терорист, че трябваше да го взривят", са думите на сестра му Таня, когато погребват брат й Тодор.
Ето как са изложени фактите по участието на Бойко Борисов в решението на Страсбург:
"След това полицията прави опит да поднови преговорите. Група от полицаи и първият от жалбоподателите (един от синовете на Тодоров - Добромир, тогава на 22 години) се приближават на около десет или петнадесет метра от къщата и приканват Тодоров за преговори.
Тъй като той не отговаря, полицията дава мегафон на сина, който призова баща си да се предаде: "Татко, моля те, излез без оръжие и се предай, че да приключи всичко това", но отговор няма.
В този момент полицията вижда, че в резултат на предходната атака се е запалила стая на първия етаж, и всички се оттеглят.
Около 18:00 ръководителят на спецотряда за борба с тероризма наредил на хората си да пробият дупки в стените на къщата, използвайки гранати.
По-късно те свидетелстват, че това е довело до експлозии и кратка престрелка.
Според сина Добромир след 17:00 часа Чакъра не е отговарял, стрелял, нито е реагирал на атаките по друг начин.
След това шефът на СОБТ информира министъра на вътрешните работи за последното развитие на нещата, а министърът нарежда спиране на всички действия до пристигането на главния секретар на министерството генерал Б.Б.
Междувременно полицейските коли са били поставени пред къщата, за да осветяват сцената с фаровете си.
Главният секретар пристига между 20:30 и 21:00 и поема командването на операцията. Той нарежда на полицията да взриви дупка в стената на къщата.
Според по-късно дадените от главния секретар показания след първата експлозия е имало втора, идваща от по-горните нива. В резултат на това покривът се е запалил и бързо е опожарен.
Правени са няколко неуспешни опита за влизане в къщата, но не е ясно в какво точно са се състояли.
Междувременно в полицията отива човек, който преди е работил по къщата, а сега е чул за инцидента по радиото, и казва, че Чакъра го бил предупредил, че къщата е капан.
Около 22:00 по заповед на главния секретар на МВР е извикан отряд гранична полиция, за да наблюдава къщата и околностите й с устройства за нощно виждане. Наблюдението продължава до следващата сутрин.
По-късно, след обсъждане с други висши офицери, главният секретар нарежда на полицията да използва гранатомет, за да унищожи всякакви възможни капани и да се ускори претърсването на къщата. Командата се подава на отряда за борба с тероризма около 1:30 ч. през нощта на 11 декември 2003 г.
Между 2 и 2:30 часа са изстреляни петнадесет снаряда в по-ниските части на къщата и в стая на първия етаж, при което се прави голям пробив с стената. Взема се решение да се изчака дневната светлина, за да се атакува.
Около шест или седем часа сутринта полицейските части образуват плътен кордон около къщата, после влиза вътре и започва проверка на приземния и на първия етаж.
Когато с противопожарна стълба стигат до таванския етаж, виждат краката на овъгленото тялото на Чакъра. Операцията е прекратена, къщата е отцепена, а за случая е докладвано на военна прокуратура".
Борисов поименно е споменат – при това не просто като участник, а като ръководител и идеолог на гротескна полицейска операция, окачествена от Евросъда като нарушение на най-основното човешко право – правото на живот.
В мотивите на съдиите се казва, че Чакъра е бил лишен от правото на избор да живее, защото численото превъзходство на атакуващите го било едно към двеста. Арестът и привеждането му в затвора са можели да станат много по-професионално, като се избегне неравната битка и обсадата на къщата, която било срутена от снарядите и накрая запалена."Ако има прокуратура в България, след решението на Страсбург трябва веднага да започне разследване на Бойко Борисов. От гледна точка на мотивите на решението на Страсбург той би следвало да е отговорен, ако не в съпричастност към убийството на Тодор Димов, то в злоупотреба с власт и превишаване на правомощия", заяви един от адвокатите по делото - Михаил Екимджиев.
В жалбата пред Евросъда е цитирано интервю на Бойко Борисов пред в. "24 часа" от 19 май 2004 г., в което той заявява:
"Потвърдих, че аз съм дал заповедта за стрелбата. Според мен сме действали абсолютно правилно и ако отново се наложи такава ситуация, ще действаме по същия начин. Ако има някой виновен, това съм аз".
След решението на съда в Страсбург Борисов заяви:
"Това, което си спомням, е, че Тодор Димов стреля по полицаи. Той се самоуби, много добре знаете. Цял ден държа полицаи за заложници и стреля с калашник срещу тях. Като полицейски шеф никога не съм допускал да стрелят по полицаи".
На въпрос не се ли чувства отговорен, Борисов отговори: "Не".
Междувременно главният прокурор поиска от Върховния касационен съд да възобнови делото за смъртта на Димов.
Съдиите уважиха искането и така разследването започна от нулата.
През 2005 г. военните прокурори в Пловдив прекратиха предварителното производство с мотив, че употребената от полицията сила е била оправдана, както и че той не бил загинал от полицейско оръжие, а се е взривил сам с ръчна граната, тъй като на един от пръстите на дясната му ръка е намерена халка на предпазен щифт от ръчна граната, която била причинила смъртта му при самовзривяване.
Димов обаче не е бил левичар и следователно би трябвало да държи с дясната ръка гранатата, а с лявата да изтегли предпазния щифт.
Този факт е пренебрегнат от разследващите. Те са се задоволили с разказите на полицаите, които обаче странно съвпадали почти дума по дума.
Преди дни извършената ексхумация породи факти и съмнения около смъртта на Чакъра.
Той е бил взривен с граната и запален от полицията, за да бъдат заличени следите от унищожението му. Това сочат данните от началната експертиза след ексхумацията на тялото.
Граната е имало, но тя е взривена в задната лява част на тялото му. Шрапнели от нея са открити в лявата бедрена кост с вход отзаад. Чакъра е бил десняк и е невероятно човек да използва подобна изкълчена поза, за да се самоубие.
Логичните изводи на експертите, до които водят новите факти, очертават грозна стъкмистика, а именно, че граната е била пъхната под тялото му и после взривена. Не от Димов. А за заличаване на следите трупът е бил запален.
Какво води спецовете до подобни изводи?
Трупът на Чакъра е бил ужасяващо изгорял, но мебелите около него са били засегнати в много малка степен в сравнение със състоянието на тялото. Наоколо е имало фотьойли от изкуствена кожа, които е трябвало да изгорят като факли, но не са.
Затова логичен е изводът, че е горял само трупът, но не и помещението, в което се е намирал.
Именно това е насочило експертите към извода, че той е бил запален.
Друг ужасяващ факт е, че дясната ръка на Чакъра е била взета от съдебния лекар, който е правил първата експертиза, и той 10 години я е съхранявал в хладилник на съдебна медицина. На един от пръстите й е и халката от шплинта на гранатата.
Състоянието й потвърждава изводите за подмяната на фактите и логиката, че гранатата е била подпъхната под тялото на Тодор - обгарянето на тялото видимо не съответства на обгарянето на халката на гранатата.
Преди 10 години същият доктор е посочил, че халката е нахлузена на един пръст (който се оказва прострелян), а тя се намира на съвсем друг.
Главният прокурор Цацаров е потвърдил, че резследването тече активно, но и той и заместникът му Борислав Сарафов са отказали коментар до приключването му.
Източник:glasove.com
0 comments:
Публикуване на коментар