23:22:00
Днес последната българска теснолинейка носи славата си по цял свят. От 2004 година по линията се провеждат атракционни пътувания за организирани групи с ретро подвижен състав от наследството на БДЖ, включващ парен локомотив и три ретро вагона от царско време. Пътниците на Алпийската железница на Балканите, както е известна Родопската теснолинейка по света, се радват на уникалната българска природа през прозореца на малкото влакче.Единствената, от 2002 г. насам, теснолинейка в България е определена като най-сложния и гениален инженерно-технически проект на Балканите. Освен това на жп линията Септември – Добринище е поставена титлата „Най-романтична железница в България“, а и на целия Балкански полуостров, и на една от най-красивите жп линии в Европа и по света.
Пътуването с теснолинейката е изключетелна атракция и ни среща с уникалното скалисто дефиле на Чепинска река, трите най-красивата планина у нас и с най-високите на Балканите – Родопи, Рила и Пирин, СПА столицата на Балканите – Велинград, най-високата жп гара на полуострова – Аврамово, романтичната долина на река Места, ски столицата на Балканите –
Гара "Аврамово"
Банско, най-сложните у нас развития на железопътно трасе – две шестици и една осморка, и още много други. Безкрайни са тайнствата на тесния родопски железен път.Теснопътната жп линия, свързваща градовете Септември, Велинград, Якоруда, Белица, Разлог, Банско и Добринище е с дължина 125 километра, като цялото трасе се изминава за около 5 часа, поради тежкия високопланински релеф и острите завои, които прави тесният път, катерейки из сърцето на Родопа и Рила планина. Всичко това само за 6,50 лв., като влаковете заминаващи от Септември за Добринище и обратно са три на ден.
Гара Аврамово- ВИДЕО:
Единствено и само тук можете да видите машинистите да слизат на всяка гара, за да си налеят студена планинска вода от някоя чешма, кондуктор и началник-влак да си вземат баничка от някое гарово павилионче по време на поредния 10-минутен престой на влака,чуждестранни туристи които снимат дори типичния български гаров перон, нашарен през плочка с бяла боя, или пък да срещнете дядо, който носи със себе си кашон с гълъби и кокошка под мишница, които носи на пазара в някой планински град. Често пъти тук можете да се натъкнете на група пенсионери с приповдигнат дух, които изпълняват задушевни стари градски песни под звуците на акордеон, репетирайки за някое свое участие в полите на Пирин планина. Само тук можете да се натъкнете на ромска фамилия, която изнася концерт по вагоните на теснолинейката, а млади хора снимат и се радват на това невиждано шоу. Уникален за теснолинейката е и преходът между вагоните, който е открит и се нарича “мостче”. Мостчето е голяма атракция за всички пътници на теснопътната железница.
Преминаването не е опасно, а да стоиш там по време на път – страхотно, макар и забранено. На всяка гара влакчето прави поне 3-минутен престой, което позволява на всеки пътник да слезе, да се поразтъпче, да се напие с прохладна вода от планината, да си купи кафе или пък кебапче с хлебче и бира от велинградската гара, да си направи снимка за спомен с приятели, служители или със самата композиция, да изпуши цигара, и отново да поеме напред и нагоре през поредната доза тунелчета.Мнозина споделят, че това не е пътуване, а уникално приключение, емоционално зареждане и идеален начин да избягаш от сивото и забързано ежедневие, да почувстваш истинските неща от живота. Българи и чужденци остават смаяни след като слязат от малкото родопско влакче. Неведнъж хора от страните под Алпите дават хиляди левове, за да се возят на нашата железница, но не защото няма къде другаде да похарчат парите си, а защото смятат, че именно със своята девственост нашите планини, покрай които се вие теснолинейката, са несравнимо красиви и уникални, в пъти повече от Алпите.
0 comments:
Публикуване на коментар