Как един завод давал работа на хиляди е обезкостен и изравнен със земята за нула време

Списъкът на водещите индустриални предприятия създадени през социализма и прекратили своето съществуване след него е много дълъг. Повечето от тях бяха затворени под предлог, че прилагат остаряла технология на производство и съответната липса на пазари за продукцията им след краха на СИВ. Друг е въпросът, че почти никой от стопанските ръководители след 1989 г. не си мръдна пръста, за да ги запази, като се намерят подходящите инвеститори, а предпочетоха да ги унищожат в замяна на тлъсти комисионни.
Едно от тези предприятия започва да се строи през 70-те години на миналия век в землището на с. Варвара, общ. Септември, обл. Пазарджик, върху площ от над 500 000 кв.м. Изградено е с безкористната помощ на тогавашния голям брат Съветския Съюз и е пуснато в експлоатация през 1978 година.

Както може би се досетихте, става въпрос за завода за спиралошевни тръби край град Септември, с чиято продукция бе изградена 70% от газовата мрежа на страната до 1990г. Листовата стомана за тръбите се е произвеждала от „Кремиковци” (друго унищожено предприятие) по оригинална технология, създадена от научноизследователските институти на БАН и на завода.

Заводът е произвеждал спирално заварени стоманени тръби, които са използвани при строителството на газопроводи.

Заводът за стоманени тръби е най-големият на Балканите и дава хляб на над 1500 трудови хора от региона.Любопитен факт е, че на наша територия са положени 70 хил. т. газопроводни тръби. От тях 50 хил. т. са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хил. т. са вносни правошевни тръби. От 13-те аварии с газови тръби у нас до 1990 г. всички са при вносните тръби и нито една от нашите. Няма нито една авария с наша тръба! Тръбите, произведени в Завода за стоманени тръби в гр. Септември, показват якостни свойства, надвишаващи изискванията на БДС 4880-79, респективно на американския Х 52 на API.  Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология.

Предприятието натрупва дългове, които не може за покрие и е затворено. Обявено е за продажба от НАП няколко пъти, но купувач не е намерен.
Социалистическата гордост днес е разграден двор.
Заводът е закрит окончателно през 2012 г. Орди от роми го обезкостяват за нула време и го изравняват със земята.

През 2013 г. медиите информират, че халетата, сградите и оградите са разграбени. За броени дни стотици тонове метани конструкции и кабели са нарязани и изнесени от циганите, без да им е потърсена никаква отговорност. За голяма част от бившите служители на завода остава притеснението, че когато дойде време да им дотрябват документи за пенсиониране, няма да има как да си докажат стажа там, защото всичко е попиляно и безвъзвратно унищожено.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇