Българските емигранти са инвеститор номер едно в държавата ни

Българи берат нарциси и рози в Холандия и Великобритания, разнасят пици в Италия, поправят коли в Германия и гледат старци в Гърция. Вместо да се грижат за децата и родителите си, те са принудени да живеят на стотици и хиляди километри от дома и родината си, за да изкарват парите, необходими за прехраната на близките си, останали тук, в България. Едва ли някой знае колко точно българи живеят и работят в чужбина. Според различните статистики те са между 1 и 1,1 милиона. А според някои числото им е доста по-голямо и надхвърля 1,5 милиона. За 7-милионна България това число е смазващо голямо. Още повече като се има предвид, че това са хора в трудоспособна възраст и младежи – настоящето и бъдещето на родината ни.Много хора са склонни да охулват и обиждат родните емигранти, като ги обвиняват, че са дезертирали от родината си, вместо да останат тук и да се опитат да й помогнат да се измъкне от кризата. Срещу работещите в чужбина често се използва и думата „национални предатели”. При това квалификацията най-често се използва от тези „патриоти”, които не работят от години, мотаят се безцелно по улиците и изнудват работещата си съпруга всеки ден да им дава по десетачка за цигари, кафенце и биричка. Самите емигранти признават, че не от хубаво са напуснали родината си.

„Вече повече от 10 години съм в чужбина. Имам две деца, които бяха на 7 и 9 години тогава, когато си стегнах куфарите, целунах ги и тръгнах. Десет години съм майка по скайпа. Не бях до тях, когато имаха нужда от мене. Сега от 2 години съм в България, но вече е късно. Голямата ми дъщеря живее с приятеля си отделно от мен. А синът ми ме гледа, все едно съм чужд човек. След година-две като завърши и той ще си тръгне и аз ще си остана самичка. И за какво беше всичкото това?! За едните пусти пари, без които обаче не можем”, призна моя позната. Жената е завършила испанска филология, но тъй като не можа да си намери работа по специалността, й се наложи да напусне България и да работи в Испания. Но не като преводач, а като миячка на чинии в кухня и чистачка на богаташки домове.

Да, тежък е животът на мнозина от българите, работещи в чужбина. И само онзи, който е минал по техния път, може да ги разбере. Останалите просто нямаме думата. И още нещо, над което всички хулители и ругатели могат да се замислят, макар и поне за мъничко. А то е, че именно тези „национални предатели” внасят в България голяма част от парите, с които се изплащат пенсиите на нашите възрастни родители. Тези „дезертьори” крепят българската икономика и социалната ни система.

Според официални данни на БНБ за 2016 г. родните емигранти са внесли в България над 1,667 млрд. лв. Което ги превръща в инвеститор №1. Само за сравнение – преките инвестиции в страната ни за същата 2016 г. са 1,331 млрд. лв., което е с има няма около 330 милиона по-малко от парите, внесени от емигрантите. Според доклада на БНБ „емигрантските преводи намаляват бедността, имат положителен ефект върху спестяванията и инвестициите и силно стабилизиращо влияние върху макроикономиката и домакинските бюджети”.

Така че нека всеки, преди да отвори устата си, за да заклейми и хвърли поредната шепа кал и помия по адрес на емигрантите, ясно да си даде сметка, че това са хората, на чиито плещи и напукани от работа ръце се крепи до голяма степен финансовата стабилност в страната. Нека всеки, преди да започне да ругае търсещите спасение навън, напусне топлия си офис, да поработи поне месец-два по 15-16 часа на ден, в студ и пек, под дъжда и снега. И тогава, ако все още има желание, да отправи поредните критики към емигрантите. Защото от мекото кресло пред компютъра в топлия кабинет всеки може да критикува. А ние, българите, отдавна сме доказали, че сме царе да плюем, злобеем и завиждаме.

Източник: Монитор

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇