Учениците у нас са намалели с над 260 000 във всички випуски, а заради демографската криза през последните 17 години закритите школа са 1084. През учебната 2000/2001 година образователните институции са били 3497, докато през 2017/2018 г. те вече са 2413.
Това означава, че близо една трета от школа са затворили завинаги врати, а класните им стаи тънат в разруха.
Повечето от тях са основни, най-малък е броят на закритите гимназии. Въпреки негативната тенденция през последните 17 г. се наблюдава лек ръст на средните училища. Те са се увеличили с 20. Пик в закриването на училища бележи 2008 г.
Тогава през юни 325 школа изпращат последните си ученици, а коридорите им никога повече няма да чуят детски глас. Най-много закрити учебни заведения у нас има в Южна Централна България, където попадат областите Пловдив, Кърджали, Пазарджик, Смолян и Хасково.
През 1946 г. в България има 10 500 държавни и частни училища при 7 029 349 население.
През 80-те години на ХХ век за едно студентско място се борят до 5 кандидати, а през 2016 г. за един студент са борят две места. МОН признава, че държавата има нужда само от половината от сега учещите студенти.
През 1989 г. в класните стаи влизат около 1 350 000 ученици, от които 120 000 първолаци. В страната врати отварят близо 5000 училища, а броят на учителите в тях е над 150 000.
През 2000 г. българските училища са намалени на 3491, а днес те са останали само 2456, 27 са закрити за последната учебна година.
Равносметката не буди гордост. През годините на комунистическия режим са забранени частните училища и са закрити общо 5500 училища. През годините на прехода са закрити общо 2600 училища.
Трябва ли с лека ръка, с действие или бездействие днес да продължим да гледаме закриването на българските училища? Тази година закриваме помощните училища, ще ги последват и редица професионални училища, които вече са стопанисани от общините.
Това означава, че близо една трета от школа са затворили завинаги врати, а класните им стаи тънат в разруха.
Повечето от тях са основни, най-малък е броят на закритите гимназии. Въпреки негативната тенденция през последните 17 г. се наблюдава лек ръст на средните училища. Те са се увеличили с 20. Пик в закриването на училища бележи 2008 г.
Тогава през юни 325 школа изпращат последните си ученици, а коридорите им никога повече няма да чуят детски глас. Най-много закрити учебни заведения у нас има в Южна Централна България, където попадат областите Пловдив, Кърджали, Пазарджик, Смолян и Хасково.
През 1946 г. в България има 10 500 държавни и частни училища при 7 029 349 население.
През 80-те години на ХХ век за едно студентско място се борят до 5 кандидати, а през 2016 г. за един студент са борят две места. МОН признава, че държавата има нужда само от половината от сега учещите студенти.
През 1989 г. в класните стаи влизат около 1 350 000 ученици, от които 120 000 първолаци. В страната врати отварят близо 5000 училища, а броят на учителите в тях е над 150 000.
През 2000 г. българските училища са намалени на 3491, а днес те са останали само 2456, 27 са закрити за последната учебна година.
Равносметката не буди гордост. През годините на комунистическия режим са забранени частните училища и са закрити общо 5500 училища. През годините на прехода са закрити общо 2600 училища.
Трябва ли с лека ръка, с действие или бездействие днес да продължим да гледаме закриването на българските училища? Тази година закриваме помощните училища, ще ги последват и редица професионални училища, които вече са стопанисани от общините.
Много деца (роми) не ходят на училище. Държавата трябва да промени мерките за подпомагане на тези семейства. Социалните разходи трябва да са основно за децата, а не за техните родители. Това означава, че децата трябва да са в седмични детски ясли, седмични детски градини. В училищата трябва да получават безплатно хранене, облекла и всичко необходимо за тяхното образование. Ако това не се направи, държавата ни ще достигне до дъното на своето развитие.
ОтговорИзтриване