4:22:00
Кой беше Иво Карамански?
Пиянска оргия или нещо друго доведе до убийството му?
Ето впрочем хронологията на пътя към смъртта така, както е описана в книгата на Ана Заркова “Големите убийства”. През 1963 г. майката на 4-годишния Иво загива в катастрофа. През 1986 г. изгоненият от националния отбор по гребане бивш републикански шампион Иво Карамански е осъден за пръв и последен път в живота си - 2 години затвор за валутни измами, фалшифициране на долари и кражба на старинни предмети. Осъден е, но не помирисва решетки. Говори се, че тогава бил “под чадър”, защото донасял на милицията информация от ъндърграунда. Следовател, запознат с досието му, го характеризира като “изключително интелигентен мъж, със средно образование, но превъзхождащ няколко висшисти, хитър и комбинативен…” През 1990 г. името му вече е хит в европейската преса.
Лежи в чешки затвор заради организиране на мрежа за крадени коли от Запад към Изток. Докаран е под стража в България със 7 тома доказателствен материал, но у нас е освободен срещу 2000 лв. гаранция. В началото на 90-те години следите му се губят. Говори се, че Карамански е оползотворил времето, за да се свърже в Колумбия с наркобарона Пабло Ескобар. Сигурното е само, че се жени за колумбийка, която отказва да го последва в България. Вместо жена през 1992 г. Карамански се връща в родината с негъра Кингсли, който го придружава предано почти до края на живота му.
През 1993 г. оглавява своя “борческа” бригада. Скоро двама от първите му съратници - Муто и Кудев, заминават за оня свят, а в следващите години Карамански застава сам срещу всички известни силови групировки. Знае се, че през цялото време го охраняват действащи полицаи от сектор”Издирване” на СДВР. Иво Карамански става шеф на охраната на баровското казино ”Севастопол”, което държат бившият шеф на полицията Христо Величков и Иван Иванов, бивши началник на софийските полицейски издирвачи. Именно пред витрините на най-модерното по онова време софийско заведение избухва престрелка, в която е леко ранен Младен Михалев - Маджо. По онова време гангстерската война е в разгара си. Стрелбата пред “Севастопол” е само епизод от нея след взрива в офиса на ”ВИС” и сраженията в къпалнята “Мария Луиза”.
Настъпва времето на най-голямата популярност на Карамански. От първия си брак с Галя Лукановска той има три дъщери. Бившата европейска шампионка по художествена гимнастика Нели Атанасова пък му ражда син. “Заредил съм бомба в България, защото има втори Карамански”, хвали се тогава Иво Карамански. Елитът и бохемата в София пък с учудване откриват, че Кръстника говори няколко езика и цитира наизуст цели пасажи от шедьоврите на световната литературната класика. Научил ги в движение, докато бил библиотекар в затвора. Най-обаятелният и романтичен бандит на България вижда за пръв бъдещия си убиец в началото на декември 1998 г. в София. Запознава ги Георги Чочов - Лестъра. Тримата се виждат след още 4 пъти, като разговарят за бизнес. Карамански им предлага да наемат дискотека “Нептун” или да открият погребално бюро в София, обещавайки им пълно съдействие. Въжарски и Чочов отказват.
На 19 декември 1998 г. Лестъра и Въжарски отиват на гости на Карамански във вилата му в Бояна. Въжарски пие вино и си говори приятелски с домакина. Понапива се и постепенно започва да се заяжда с останалитке от компанията. Успява да се сбие с неколцина. “Той има много лошо пийянство” , предупреждава Чочов останалите. Това е самата истина, защото от патологичното пиянство на Въжарски са патили преди това много негови познати. Жена му също е избягала, понеже я пребивал до осакатявяване. Около осем вечерта във вилата пристига една позната на Карамански - Надя Недялкова. Тя се оплаква на Кръстника, че е притеснявана от негов човек - Александър Манолов. Карамански нарежда и Манолов е намерен, доведен и пребит във вилата за назидание. Бият го гардът на Кръсника Марин Маринов и Въжарски. При наказателното мероприятие Въжарски проявява особена жестокост - гори панталоните и краката на клетника с електрическа печка. Чочов се опитва да го обуздае и двамата се сбиват, лее се кръв. Веселието обаче продължава. Въжарски предлага на Карамански да играят на канадска борба. Кръстника отказва, после се съгласява и сваля ръката му.
Стефан Въжарски се укротява за известно време, но после започва да навива Карамански да го води на студенстки купон в кв. “Симеоново”, където във вила на ул. “Горска ела” 27 тумба студенти празнуват рождения ден на един от групата - Борис Хитев. По настояване на Въжарски компанията на Карамански тръгва за “Симеоново” около полунощ с 4 бутилки от по литър и половина вино и една китара. Килърът на Кръстника вече е доста пиян и забранява на Лестъра да идва с тях на купона. Двамата пак се сбиват. Във въргала из снега Въжарски си загубва мобилния телефон. Карамански го успокоява и обещава да го намерят или да му купи нов на другия ден. Тук има един любопитен епизод. Докато търсят телефона, Въжарски посяга към кръста на Карамански и вади ножа от калъфа на колана му. Оръжието пада на земята, а бодигардът Драгомир Драганов се нахвърля, сваля Стефан на земята и започва да го рита. Един от бодигардовете също опитва да се намеси, но Карамански го спира. Обяснява, че Въжарски е просто нервен.
Към 1,30 ч. на декември всички най-после потеглят към Симеоново с две коли. В “Шевролет”-а комби на Кармански пътуват той, Въжарски и Драгнев, който кара. В червената “ Форд Сиера” е Чочов с другите бодигардове. Колата на Въжарски остава пред вилата на Карамански. Когато компанията пристига на “Горска ела” 27, Драгнев, Карамански и Въжарски влизат във вилата. Другите се връщат за колата на Въжарски по негово настояване. На купона Карамански и екзекуторът му сядат в една люлка със сенник. Кръстника пие водка, а вторият - вино. Карамански и Въжарски чукат чаши и си говорят на ухо. Цялото поведение на Карамански издава прекрасно разположение на духа. По едно време обаче Въжарски започва да се държи странно. Спира да разговаря с останалите и постоянно се оглежда. В един момент се приближава до двама от купонясващите и ги моли да извикат полиция. Младежите звънят на тел. 166, обясняват, че “някакви мутри са отишли на студентски купон и ги притесняват”. От МВР им обещават да изпратят патрул.
Купонът продължава да се вихри с пълна сила. По едно време Въжарски излиза навън. Автомобилът му вече е докаран от гардовете на Карамански. Влиза вътре и взема незаконния си пистолет “Валтер”, в чийто пълнител има 8 патрона. След това се връща във вилата, приближава седящия на стол до рожденика Карамански, вдига пистолета, доближава го на 30 см до главата му и стреля два пъти. После се обръща към другите, размахва оръжието и с крясъци “Кой, кой?” излиза от стаята. Напуска през входната врата и се спуска към шевролета на улицата, в който все още са Драгнев, Маринов и Чочов. Чука на прозореца на предната дясна врата. Драгнев му отваря прозореца, Въжарски си мушка ръката с пистолета вътре и започва да нарежда: “Ето ти и на тебе!” Стреля веднъж в главата на Драгнев. После дръпва задната плъзгаща се врата: “Ето ви и на вас!” И започва да стреля в колата по Маринов и Чочов.
Три куршума пронизват Маринов, два - Чочов. Въжарски се качва в колата си и дава газ. Рано сутринта между 4,10 и и 4,20 убиецът на Иво Карамански отива във вилата на приятеля си Йордан Андреев. Разказва му, че Карамански го бил пребил от бой във вилата си, че 15 човека го ритали и тормозили. Че Карамански извадил пистолет и поискал да го намушка в устата му. Че при борбата Въжарски успял да вземе оръжието и го застрелял. След като представил версията си, Стефан Въжарски помолил приятеля си да се обади в 6-то РПУ. Легнал и заспал дълбоко. Към 10 часа сутринта е арестуван, без да окаже никаква съпротива. Тръгва мълвата за пиянски оргии и наркотици. Истината е, че в кръвта и урината на Карамански и Въжарски има алкохол, но не са открити никакви наркотични вещества. “Ако тоя човек е бандит № 1, значи в България няма бандити”, казваше навремето очарованата Грета Ганчева в един глас с още доста елитни българи, които познаваха и другата страна на Иво Карамански.
Милчо СТАВРЕВ /БЛИЦ/
0 comments:
Публикуване на коментар