0:13:00
Около Тодор Живков изкарах над 10 години, бях негов готвач в годините
1969-1979. Бях свидетел на някои от най-силните моменти на българската
държава, както и с очите си видях как другарят Живков празнуваше Коледа.
Не е вярно, че през социализма тя е била забранен празник. Не беше рядко
самият Живков да се шегува с това, че щом той празнува, всички трябва да
могат да празнуват. Нека да ви разкажа как минаваше Коледа и Бъдни вечер
в резиденцията на държавния глава.
В първите години (1969-1970) в кухнята оставаха Мара Малеева и други
близки роднини, а нас ни пускаха в отпуск. Първата коледа на другаря
Тодор Живков видях чак през 1973, когато той беше приключил с почти
едногодишния си период на траур. Бяхме помолени да останем и да сготвим
нещо постно. Ясно беше, Коледа е.
Спомням си ястията на трапезата, сякаш беше вчера! Голяма топла питка, с
подправки. Голям смях, ходихме по пазарите да търсим истинска чубрица. В
резиденцията нямаше. Зелеви сарми с ориз и маслини, голяма тенджера.
Пълнени с боб червени чушки. Няколко вида салати, но нищо извънредно или
натруфено. Направихме и зелник, защото киселото зеле беше страхотно,
носеха му го директно от някакво ТКЗС в Плевенско, хрупкаво и не
прекалено солено, защото другарят Живков бореше още тогава високото си
кръвно. Като ходи УБО с нас да търси чубрица (изкарахме акъла на хората
по пазарите), купихме и ошаф. Направихме тенджера с дъхав компот. За
половин ден направихме трапеза за чудо и приказ, въпреки, че не
вярвахме. Как така в резиденцията ще се празнува Коледа? Ние не смеехме
да я споменем у дома, а най-главният човек я празнува.
На Бъдни вечер се събра цялото семейство на другаря Тодор Живков, заедно
с близки роднини. Напълниха една от трапезариите, а обслужващият
персонал внасяше и изнасяше пълните тави, за да ги изнесе празни, с
личната похвала на Първия човек на България.
Той беше много учтив, но всяка от тези похвали в онази вечер на 1973
година си тежеше на мястото. Сами не можехме да повярваме, че той
толкова е харесал простите ястия, които му бяхме приготвили. Около 9
часа той излезе, видя ни наредени пред залата и престорено се стросна -
"Абе, вие какво правите тука, защо не си ходите при семействата, те не
ви ли чакат?" УБО ни разкараха по домовете с коли за минути, тогавашна
София бе почти празна вечер, особено в такива дни. Всеки от нас имаше в
джоба по парче питка и 20 лева, личен дар от Живков, огромна сума пари
за тогава. На другия ден в 9 часа отново бяхме на работа, а тогава за
първи път видяхме целия състав на ЦК на БКП, да се изреди да посети
резиденцията, всеки с по нещичко от своята трапеза. Цола Драгойчева бе
донесла зелник, Живков дълго я разпитва за рецептата, много му беше
харесал, помоли ни да го запишем как го прави и да му направим пак по
нейния начин.
Празникът беше събрал елита на България, всички бяха усмихнати, радостни.
Към 11 часа дойдоха и коледарчетата, с пожелания за мир, любов, щастие.
Отупаха хубаво другарите със сурвакниците, похапнаха на отрупаната
трапеза, дадоха им по една торбичка със сладки неща и така завърши
коледният празник.
Следващите години никой дори не говореше, че Коледа е забранена, щом
Живков я празнува, то във всеки български дом заставаха около трапезата,
най-старият чупеше погачата, похапваха постно и скромно, но в атмосфера
на любов и признателност един към друг. в НРБ това беше семеен празник,
лишен от всякаква религиозност, ден на семейството. Такъв беше и той в
резиденцията на Живков, няколко дни на топлина и усещане за мир и любов.
Дълги години пътувах с корабите, а сега като пенсионер се върнах в
България. На дни като този си готвя вкусна трапеза и като седна, гърлото
ми сякаш се свива. Съпругата ми остана в Швеция, в Финландия и в ЮАР са
двамата ми сина, дъщерята е в Англия, поставям снимките на масата,
техните, на внучетата, пък ме свива едно сърцето и тръгвам да търся кого
да поканя. В селото ми много от прозорците са празни, а къщите
полуразрушени. Намирам някой приятел от онези години, каня го, за да ми
стане отново вкусно всичко и си говорим за миналото. Бяхме млади и
вярвахме много, че всяко пожелание на Коледа се сбъдва. Жалко, минаха
тези години.
Илиан Желев, на 77 години, бивш готвач в резиденцията на Тодор Живков
(спомените са по материали от подготвяща се за издаване книга)
0 comments:
Публикуване на коментар