В друго време, в друг свят... отново заедно...

Събраха се в небесния театър и играят там, заедно с много други велики актьори за които винаги се сещаме само с добро и носталгия по онова време в което бързахме да се приберем в къщи, за да изгледаме поредната серия на любимия сериал...а те бяха много.

И няма значение колко са изпили или изпушили,защото оставят следа след себе си за която много от нас могат само да мечтаят!



Знаете ли  от кой филм е този текст  ? 

Наоколо беше пусто. Само някакъв пенсионер в бял панталон и риза, със сламена шапка в ръка, се припичаше на съседната пейка. Напук на всички слънчеви изригвания, които предизвикваха толкова много вестникарски статии и човешки страхове. Лекият полъх носеше откъм морето нестройните възгласи на къпещи се и миризмата на гниещи водорасли. На Евгени му миришеше и на бой, нo нямаше никакво намерение да споделя това с приятеля си. Васко щеше да му се присмее. Пенсионерът от съседната пейка се размърда, сложи сламената шапка на голата си глава и пое, подпирайки се на бастун. Васко, загледан в бронзовата плувкиня, не пропусна отдалечаването на стария човек. Озърна се насам-натам – сега двамата с Евгени бяха сами.

Милена Христова

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇