7:57:00
Рекордът на Вера Петрунова по национални титли в тениса не е подобрен и до днес....
През 1951 г. една от най-големите ни тенисистки е изпратена в концлагер лично от тогавашния посланик на русиа ( Михаил Бодров ) в 16 та руска република - Задунайска Губерния по времето на руското робство в България. Причината - не искала да играе тенис с него ( не искала да си губи времето с него ).
Вера Петрунова (1910–2002) е ненадмината българска спортистка. Ненадмината, защото някои от рекордите не са догонени и до наши дни, а спортистка, защото човек се затруднява да прецени в кой от различните спортове, които е практикувала, успехите са най-големи.
Тя е истински мултиспортист, така наричат хората с върхови постижения в няколко вида спорт, и има направо универсален талант. Поставя рекорди в най-различни дисциплини – тенис, лека атлетика - бягане на 50 и 100 м, хвърляне на копие, хвърляне на диск, висок и дълъг скок, баскетбол, хандбал, плуване, ски... изобщо тя е нещо като български Джони Вайсмюлер, но в дамски екип.
Родена през 1910 г. в независимо и свободно Царство България ( 1 ва на Балканския и 6 та в Европа ) в семейство на изявени военни, Вера е израснала в центъра на София. Тя е дъщеря на майора от артилерията Асен Николов Петрунов – един от тримата братя на началника на Шести пехотен полк полковник Петър Петрунов. Командирован в Германия да закупи оръжие за българската войска, майорът среща там бъдещата си съпруга – красивата Елизабете (танте Елзе, както впоследствие я наричали роднините), която отвежда в София. Тя му ражда три деца – Кирил, Борис и Вера.
С баскетболния отбор на “Левски” Петрунова (горе в средата)
Рано се запалила по спорта. А и не е могло да бъде другояче – по-големият брат Кирил, известен лекоатлет, е първият български знаменосец на българска спортна делегация на олимпийските игри в Париж през 1924 г.
Първоначално кариерата на изявената спортистка стартира в баскетбола.
На първенството на София в дамската група “А” през 1924 г. вече обновеният състав на “Левски” е отново първенец – от 6 мача без загуба спечелва 6 точки. В отбора, запазил се до 1930 г., са Вера Петрунова – добра лекоатлетка, плувкиня и тенисистка, Вяра Николова, Елисавета Групчева-Доспевска – капитан на отбора, д-р Мария Димитрова-Соколова, Николина Николова, Мария Димитрова, Соня Батанджиева, Сузана Стоичкова, Теофана Димитрова-Георгиева и Невена Димитрова. Същевременно Вера играе и хандбал, също в отбора на “Левски”.
Многозначителни са резултатите на Петрунова и в леката атлетика.
Дълги години, чак до края на Втората световна война, са нейни националните рекорди при жените в дисциплини като дълъг скок, висок скок, хвърляне на диск и хвърляне на копие. С години оцелява и нейният национален рекорд от 4,66 м на скок дължина при жените.
Вера Петрунова е и шампион по плуване – дълго време рекордът на 100 м бруст при жените е неин.
Същевременно е и отлична скиорка – национален шампион по ски за 1936 г.
За олимпиадата в Берлин и Гармиш-Партенкирхен в проектоолимпийския състав са включени Марта Калчева и Вера Петрунова - с универсални умения в леката атлетика, тениса, плуването и ските, но този проект е спрян.
В последния момент обаче най-вероятно поради финансови причини тя и другата българска участничка не са изпратени в Германия. Най-удивителни са обаче успехите в тениса. Цяла една епоха, в периода 1934-1950 г., тя е пълновластен господар на корта. Печели общо 11 национални титли поединично..., което я прави абсолютна шампионка при жените за всички времена!
Заслужено обявена за спортист на Царство България още през далечната 1933 г., Вера Петрунова се радва на изключително спортно дълголетие. Дори през 1950 г., когато е вече 40-годишна, тя отново безапелационно оглавява националното първенство по тенис при жените – също ненадминат рекорд При това става дума само за индивидуалните призове, а с тези на двойки и смесени двойки титлите стават 18.
Вера Петрунова зрез 1942 г. държи рекорда на дълъг скок. Съвършена атлетка доминира тениса от 1934 до 1950 г. Разностранна спортистка, тя има постижения в няколко спорта. През 1936 г. печели първи места в няколко алпийски дисциплини. Печели през 1934-та, 1935-та, 1936-та, 1937-ма, 1941-ва, 1942-ра, 1943-та, 1945-та, 1946-та, 1948-а и 1950-та година.
През 1948-ма и 1950-та е шампионка на двойки, през 1945-та и 1948-ма и на смесени двойки. Като се прибавят и трите титли преди 1944 г. тя е носителка на 18 шампионски титли в трите дисциплини.
След триумфа от 1950 през 1951 г. като съосновател тя се включва в отбора на “Академик” и заедно с останалите състезатели от новосъздадения младежки клуб през 1951 г. стават вицешампиони в отборното класиране.
С построяването на модерната тенис база “Академик” (10 корта, от които един централен с 2000 седящи места) в Парка на свободата (сега Борисовата градина) Вера Петрунова като най-известна тенисистка я очаква и бляскава кариера на треньор.
В наши дни обаче учудващо малко хора си спомнят за талантливата българска спортна звезда. Освен неизбежните споменавания за множеството постижения в различни издания, посветени на развитието на спорта в Царство България и в поробена България - 16 та руска незаконна република - Задунайска Губерния ( или както в документ от 1892 озаглавен ,, Окупационнен фонд - Руско - Дунавска област )...
За нея не се знае почти нищо. Това се дължи на поставените лица от русиа ( назначени за ,,демократи" , десни , антлантици , националисти и цялата руска пасмина ) да управляват все още незаконната република - Задунайска Губерния в , която все още няма Декомунизация и Лустрация. Като се почне от 1989 г. когато уж се освободихме от руското робство, та до ден днешен.
Вера Петрунова преживява разтърсваща житейска драма, която започва с една нейна честна и безкомпромисна професионална преценка и завършва с... въдворяване в концентрационния лагер “Белене” за повече от година!
В същото време руското робство тече с пълна сила, и руските поробители / окупатори избиват велите и нормални българи ( интелигенцията ) бяз съд и присъда. А 1 милион и половина нормални българи са натикани по концлагери, където много умират от глад и побой. А малкото , които ги преживяват умират след това поради това , че не успяват да се излекуват физически и психически....
На 5 август 1948 г. за руски посланик в незаконната република - Задунайска Губерния е назначен Михаил Фьодорович Бодров (1903-1988).
Неофициален генерал-губернатор на руска република - Задунайска Губерния. С неизменна усмивка той е винаги до назначения от ръсиа министър-председател и масов убиец ( терорист ) на българи Вълко Червенков. Михаил Бодров живеел като бохем, минавал дори за веселяк и ходел от банкет на банкет. Развличал се и със спорт. По височайша заповед точно с него имала нещастието да играе тенис и Вера Петрунова.
Вера Петрунова си позволява открито да критикува тенис уменията
на руската въшлива пияница назначен за посланик и с присъщата си честност му заявява, че не желае повече да си губи времето с него! В същото време руската пияница дипломат - Михаил Бодров, е свикнал да третира българите като животни. Той се разпорежда светкавично и най-ярката звезда на националния спорт се озовава в “Белене”...
Тя е подложена на робски труд, системен глад и липса на елементарни хигиенни условия, а в резултат до края на живота си страда от тежък невродермит. Оцелява единствено поради отличното си физическо здраве, изключително силен дух и борчески характер, закалени в дългогодишните спортни битки. Говори се, че както често ставало в онези години, дори скалъпили и фантастично абсурдно обвинение - чрез ударите си по топката с тенис ракетата, когато играела "с дипломати на вражески държави", предавала по морзовата азбука шифровани съобщения...
Вера Петрунова за съжаление умира през 2002 г. , и неуспява да види България свободна и независима.
Вечна слава и благодарност към Вера Петрунова........... Нейните мъки и постижения не ще бъдат забравени !
Източник:www.168chasa.bg
0 comments:
Публикуване на коментар