Историята на Цар Киро- соцмилионерът oт Катуница Амнистиран през 1990 г. с указ на президента Желю Желев

Още първите ми наблюдения върху това дело създадоха впечатление, че то е наистина необикновено и се отличава от хилядите наказателни дела гледани в Софийския районен съд през последните години. То вероятно печели всички печални рекорди през тоя период и по броя на подсъдимите — 45 души, и по количеството на изписаните съдебни протоколи, събрани в десетина тома, и по особено големия размер на престъпната дейност — само предметът на валутното престъпление на основния подсъдим е на стойност 2 517 092 лв. Сумата, както виждате е повече от шокираща. Като свидетели бяха призовани и някои обитатели на затворите от цялата страна. Докато се гледаше делото, в съда беше винаги оживено, а по време на едно от заседанията стана следният любопитен инцидент. Докато давала показания, една свидетелка оставила детето си навън без надзор. И то изчезнало. По-късно било открито в разпределителя за непълнолетни, защото извършило… кражба, докато било само…

В един кратък очерк е трудно да се вместят съдбите на всичките подсъдими, но не и невъзможно, защото всички те са свързани с Кирил Рашков, човека, който ловко е дърпал конците на престъпните групи и е прибирал хиляди левове печалба.


Години на „съзряване“

Неговите родители, а и цялата фамилия Рашкови е известна отдавна не само на милицията, но още преди Девети септември е създавала много главоболия на царската полиция. Баща му е прочутият Г. Парашков, известен под прозвището „Цар Гого“. Търговец на злато, който явно заедно със солидните златни запаси, спечелени по съмнителен начин, е предал на сина си любовта кьм жълтия метал, пък и към среброто, платината и всички скъпоценности. Кирил Рашков не е единственият потомък на „циганския цар”, но се утвърждава като „престолонаследник“, тъй като в най-силна степен  е наследил комбинативния ум на баща си, предприемчивостта му и широкия размах в… престъпленията. Всъщност на последното той е бил последователно възпитаван и е израсъл в „професията“ след  дълго лутане по рецидивистките пътища на джебчийските кражби, спекулативната търговия с благородни метали и др. През всичките тези години на „съзряване“ нито Рашков, нито някой от неговото семейство е полагал общественополезен труд, но за това пък се редят едно след друго наказанията и принудителните заселвания — без никакъв възпитателен сфект. Ефектът е друг. Рашков трупа опит и създава в затвора ценни връзки с други рецидивисти, които впоследствие ще използува най-рационално.


Килограмите сребро

Годината е 1981. Рашков за пореден път излиза от затвора, вече разбрал, че трябва да се захване с голяма „игра“.

К. Рашков: „Веднага след като излязох от затвора, нямах оборотни пари, за да работя, и затова поисках от Христо и Гергина (бъдещите му сватове) да ми дадат пари на заем. Христо се съгласи и ми даде 180 000 лв. Аз оставих в залог 4 кг злаго и монети, златни турски лири, пендари и лири стерлинги. Бях уговорил с Христо да му заплащам по 2000 лв. лихва на месечно.“



Той се запознава с югославски и турски граждани, чрез които изгражда много добре функциониращ канал за контрабанда. Системата е многостепенна. У нас търсенето на златни бижута – пръстени, обици, синджири, както и електронни часовници е голямо и Рашков поръчва на своите чуждестранни партньори именно такава стока. В замяна те търсят от него стратегическата за страната икономическа суровина – сребро и платина. Откъде може да бъде набавена тя? В електроапаратурните заводи в Пловдив и Асеновград се използуват контакторни пластини, които съдържат сребърна част, а в Комбината за цветни метали в Пловдив се добива сребро. Тези предприятия се намират в близост до с. Катуница, където живее Рашков. От друга страна, има още едно благоприятно обстоятелство – на 4 км от селото минава трансконтиненталният път за Западна Европа. С други думи, условиятa са били налице – оставало е само да се действува.

И Рашков създава групи в заводите, които го снабдяват с крадено сребро. Той манипулира някои слабограмотни и взимащи ниски заплати работници, като влизат в ход крупни обещания за забогатяване, демонстрация на сила и пари, които имат непреодолима сила. Ловкият търговец намира начини да спечели или да принуди хората да му служат.

Ленче Иванова — снаха на Рашков: „Имаше си собствена мрежа от хора в заводите, в които се работи със сребро. Караше ги да крадат.“


Васко Асенов, работник в ЕАЗ — Пловдив: „К. Рашков лично ме е карал да взимам сребро и дори казваше от кои видове и в кои контакторни пластини имал най-много сметка. Всяка вечер минаваше наред из квартала, проверяваше кой какво е изнесъл през деня от завода и го купуваше.“

Когато някой напускал заводите, главата на престъпните групи веднага бързал да намери заместници, а други насочвал да работят там, за да крадат за него. Съучастниците на Рашков до срещата си с него се ползували с добро име на честни, трудови хора. Те получавали само дребни огризки от печалбите на техния шеф. Действията им били улеснени от много слабия контрол в заводите — криели контакторните пластини със сребърни пъпки в боклука и след това ги изнасяли вечерта през оградата, слагали ги под ризите си или в джобовете на престилките и ги пренасяли директно през портала.

К. Рашков подбудил 19 работници в заводите да извършат кражба на сребро на стойност 114 251 лв. А това е стратегическа суровина за електронната и електротехническата промишленост, за космическата техника и всяко друго модерно производство. Ръководствата на тези предприятия са проявили престъпна безстопанственост и дори след като случайно или по сигнал са залавяли някои от крадците, те са се задоволявали само да ги уволнят, без да информират органите на прокуратурата.



През 1983 г. били заловени на местопрестъплението трима работници от ЕАЗ — Пловдив. Това бил неприятен удар върху организацията, но не и фатален, защото Рашков още при вербуването на съучастниците си им внушавал, че трябва да го пазят в сянка срещу обещание за щедро възнаграждение и помощ. За по-голяма сигурност с някои работници Рашков не се познавал лично и контактувал чрез доверени лица. Наистина този метод не претендира за оригиналност, но пък е изпитан и многократно ползуван с успех от други престъпници.

Васко Асенов: „Казвал ни е, че ако се случи да ни заловят, да не говорим нищо за него, а той чрез своите големи хора щял да ни помогне. Това и го доказа по-късно, когато бяха заловени Илия и Райчо. За благодарност, че никой не е говорил за него, Рашков ангажирал своите адвокати и заплатил всички разноски по делото. Знам, че до задържането му Рашков всеки месец е давал по 200— 300 лв. на жените на тримата задържани.”

Под влиянието на катунския милионер попаднали и образовани, интелигентни хора. Макар и само с основно образование, Рашков притежавал усет да намери слабото място на човека, да го подчини и използва за свои цели.


Иван Амбарев, бижутер с висше образование: „Запознанството ми Рашков стана по странен начин. Той дойде при мен, свали от ръцете си два или три пръстена и ме помоли да ги изправя. Заплати по ценоразписа и остави 5—6 лв. повече, като ми каза, че трябва да го запомня. С известно самочувствие и гордост заяви, че е от фамилията на Рашковите, която е известна в Пловдив. Подчертаваше, че има желание за добри контакти с мен.“

И тези контакти впоследствие се задълбочават. Амбарев е използуван като експерт да проверява златното съдържание на монети и други изделия, сребърни пъпки, платина…



Иван Амбарев: „Този човек започна да ме управлява както той си искаше. Боравенето с много пари му даваше възможност да купува и продава и на загуба, с цел да увлече някой човек. Той е в състояние да вербува всеки за своята кауза.“

Фамилията

Големият замах, с който Рашков върти черния бизнес, изисква помощници. Следвайки примера на италианските мафиози (ако е знаел за тях) или е стигнал сам до тази идея, той впрегнал първо членовете на семейството. Така те хем се учели на „занаят“, хем поемали мръсната работа. Откраднатите големи количества контакторни пластини трябвало да се обработят — да се отделят с бензинова лампа сребърните пъпки. Но това е вредно, а главата на фамилията пазел драгоценното си здраве.

К. Рашков: „Отлепването на сребърните пъпки се извършваше от сина ми Ангел, Димитър Илиев и Гошо и Борис Лазарови. Те го правиха у нас в една от таванските стаи на къщата ми. След това пластините изхвърляхме в Кашова вада или в р. Чая от моста.“

Българските левове и килограмите сребро били разменната монета за чуждестранните му партньори – Зиедин Метуш, Рамиз, Шабан, Сахит, Латиф, които внасяли златни монети и бижута, електронни часовници на обща стойност 2 354 548 лв. Срещите с тях ставали понякога и в къщата на Рашков, но по-често в най-представителните хотели в София и Пловдив.

Първородният син Ангел, пък и други от семейството понякога също присъствували не за друго, а с учебна цел. Нали бащата трябвало да остави богатствата си в надеждни ръце…

Ангел Рашков: „Той ни държеше изкъсо и предаваше своя и на дедите ни занаят. Показваше ни и ни свързваше с чужденците търговци и с всички, от които е купувал стока, а през годините на детството ми е внушавал, че само този е начинът да се печелят милиони. През тези години сме живеели под непрекъснат страх, винаги извън законите.“



Част от стоката, получена от чужденците, се заделяла за продан, а другата се укривала — обикновено се закопавала в курника, в землището на с. Катуница и др.

Ангел Рашков: „Парите заравяхме до някое дърво в двора или при комшията до оградите. Увивахме ги в найлон. Банкнотите бяха по 10 и 20 лв.“

Известността на Рашков била толкова голяма, че пласирането на златните изделия и часовниците не било никаква трудност. Пред къщата им често имало спрели коли от цяла България. Ставали дори големи опашки.

Ленче Иванова: „Идваха много и различни хора. Всички вкъщи продавахме от стоката, но най-вече жената на Киро — Костадинка. Продаваха също и Ангел, Иван, та дори и малката дъщеря Събка. Никой не можеше да откаже да се подчини на Киро.“

Така че Рашков прави пълно разделение на ролите в семейството. Като истински бос той си наема дори и телохранител. Тази „длъжност“ станала твърде необходима с разрастването на сделките му до размери, при които вече била реална опасността от измама и остри, даже въоръжени сблъсъци с търговските партньори.

Димитьр Илиев, братовчед на Рашков: „Рашков ми даде пистолет и ми каза да го нося в себе си, когато отиваме някъде. Не ми е казвал да стрелям, но винаги го взимах, когато отивахме някъде заедно.“

Въоръжението на семейството не се изчерпвало само с този пистолет. При обиска били намерени автомат „Стен“, 7 пистолета и един револвер „Колт Арми“. Това оръжие трябвало да внася страх и заплаха за наказание на непослушните.

Иван Амбарев: „Веднъж казах на Рашков: какво би могло да стане, ако отида и го предам в милицията. Тогава той отговори, че може да ми се случи нещо лошо. Попитах го какво има предвид — да ме убие ли? Отговорът беше: „Дори и това. Не забравяй, че имаш деца, стават катастрофи.“ Просто изрази един американски начин на отношение и заплаха. Дори съм се интересувал как би могъл да осъществи моето ликвидиране. Той каза: „За всяка работа си има хора.“ Като имам предвид замаха, с който работи, никак не е под съмнение една такава реакция. В момента продължавам да се страхувам.“

И Амбарев действително е имал право да изпитва страх и несигурност. Още през 1981 г. Рашков става жертва на измама. Той купил за 50 000 лв. голямо количество розово масло от Иван Костов. Малко по-късно установил, че запечатаните бутилки съдържат олио и само малка част розово масло. Той се показал злопаметен към подобни посегателства върху капитала му и след време замислил отмъщение.

Иордан Георгиев — Бранко: „През лятото на 1982 г. случайно се срещнах в Новотел „Европа“ в Пловдив с Рашков. Той ми съобщи, че ще ми ладе 20 000 лв. и пистолет, за да ликвидирам един човек. Още от времето, когато с Киро бяхме в затвора, той ме познава що за човек съм и че може да разчита на мен.“



Подготвяло се убийството на Иван Костов. След време сумата се увеличила на 30 000 лв. — при положение, че Бранко се съгласи да ликвидира и Станчо — шурея на Костов.

Йордан Георгиев: „Казах на Киро, че съм съгласен да даде парите на трето лице и да се прекъсне връзката ми с него. Ако се стигне до разследване, трудно да ме намери милицията. След това не му се обадих повече.“

Благодарение на този отказ не били отнети два човешки живота.

Престъпленията, извършени от Рашков и другите подсъдими, са описани в 186 листа обвинителен акт. Престъпления, които е наивно да се смята, че ще останат неразкрити и ненаказани. Дори когато са били ръководени и осъществени от толкова опитен и ловък рецидивист като К. Рашков, създал около себе си ореола на безнаказаност и всесилие, на човек, стоящ извън закона благодарение на големите си финансови възможности. И най-тревожното е, че мнозина са приели тази измамна привидност, че години наред е било ерозирано сьзнанието не само на най-близките му хора, но и на десетки други, повярвали, че един нагъл престъпник може да купи всичко и всеки. Ето защо недопустимо е било да бъде оставен дълго един човек, не дал нищо на обществото, да развива спокойно забранена търговия и да спечели голямо състояние, да събужда страх сред гражданите, дори да вреди в известна стелен на родната ни икономика и валутна система.

Възмездието все пак идва неотменимо. Кирил Рашков е осъден на 15 години лишаване от свобода, конфискация на предмета на престъплението и на половината от собственото му имущество. Останалите подсъдими съшо получиха заслужено наказание.

Статията е препечатана от сп. „Общество и право“, 9/1987 г.

Автор: Веселин Радев

Оригинално заглавие: Милионерът

Кирил Рашков е ромски бос, нашумял със своя сенчест бизнес. Роден е през 1942 г. в гевгелийското село Миравци. Той е най-малкото от 8-те деца на циганския Цар Гого.

Киро още 8-годишен срещнал бъдещата си съпруга Костадинка. Тя е от Северна България. В рода й момичетата са обучавани специално за джебчийки. Двамата започнали да се задяват 12-годишни.

Цар Киро натрупва първите си милиони от пластмасата, чрез производството и пласмента на кичозни ширпотребни артикули, които се радвали  на повишен интерес от страна на населението. Занимава се с джебчийство, иманярство и незаконна търговия с валута и злато.

Преди 10 ноември 1989 г. Кирил Рашков има 7 издадени присъди. Последното му наказание в социалистическа България е от средата на 80-те.



През 1984 г. e арестуван за притежание на злато и валута, за създаване на група за кражби, контрабанда, и организиране на убийство. Иззети са му над 2,5 милиона лева. Две години чака присъдата си в Старозагорския затвор. Осъден е на 15 години зад решетките. Излежава присъдата си в Белене.

Преди ареста си основа фабрика за балони и тя изхранва семейството. Иззад решетките циганският монарх диктувал на децата си как да въртят алъш-вериш.

Амнистиран е през 1990 г. с указ на президента Желю Желев.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇