Богаташ решил вместо да изхвърли чантата с боклук в контейнера, да я хвърли в краката на намиращия се наблизо просяк

Беднякът се усмихнал и си тръгнал доволен с боклука. Спрял се до една локва, изхвърлил всичко от торбата и я напълнил с цветя. Върнал се при богаташа и му подал торбата в ръцете!
Богатият гледал изумено и заеквайки, продумал: "Защо ми даваш прекрасни цветя, след като аз ти дадох само боклуци !???... "
Беднякът простичко отвърнал : "Защото всеки човек дава онова, което носи в своето сърце "

Понякога се замислям, защо на дадена личност е толкова трудно да изрече: "Извинявай", "Прости ми", "Сгреших".Защо е толкова трудно да се зарадваме на чуждото щастие, на чуждите успехи и постижения, да признаем, че даден човек е по- добър от нас? Толкова ли е трудно да си позитивен и добронамерен?!

Като, че ли е по- лесно да завиждаме, да сме злобни и арогантни. Да злорадстваме при нечия несполука и нещастие! Защо добрината не е биологично заложена у всеки един от нас- толкова по- лесен би бил живота ни?! Много удобно е -да- оправдаваме се с лошият начин на живот, липсата на пари, не добрата реализация и какво ли още не, защото естествено така е много по- лесно-някой друг да е виновен. Защо да търсим вината в нас самите?

Ами , ако открием някой недостатък, някоя не до там добра черта на характера ни, а представяте ли си да трябва да се променяме-НЕ !

Хора, за да срещате добрина- давайте добрина. Винаги се поставяйте на мястото на срещуположният човек и не правете това, което не искате на вас да ви се случи!Това е "рецептата" - повярвайте ми, много е лесно, изпитано е и "работи"!

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇