22:24:00
Неговите популярни песни „ Разтегни, Андрей, акордеона!”, „Напиши писмо на граничаря”, „Свири, хармонико, свири”, обработката на народната песен „Откак се е, мила моя майно льо, зора зазорила...”, „Ой, Дене ле”, „Заплакала е Рила планина” и много други и днес се пеят с много обич и ентусиазъм. Няма българска хорова формация, която да не е включила в репертоара си песни от композитора Тодор Попов, а негови творби и сега звучат в целия свят. Маестро Попов написа чудесни и популярни песни за детския хор „Бодра смяна”, който разнасяше авторитета и славата на нашата певческа школа по земята.
Тодор Попов си отиде от света в началото на февруари 2000 г.,
като по негово лично желание е погребан в Дряново, в близост до родната му къща, която днес не съществува.
Запознах се с маестрото през лятото на далечната 1981 г. благодарение на неговия приятел, дряновеца Русчо Зимпаров. Именно той беше причината да се свържа с бай Тодор, с когото разговаряхме надълго и широко близо 2 часа.
Уговорихме да запиша на магнетофон поредица от интервюта с него, които трябваше да бъдат отпечатани в окръжния вестник “Балканско знаме” и местния вестник “Дряновска искра”. Тази моя идея бе осъществена едва през есента на следващата 1982 г., по време на фестивала на мъжките хорове в Габрово, на който жури беше и Тодор Попов. Във фоайето на хотел “Балкан” в Габрово той ме срещна и запозна с един от най-известните в света хорови диригенти – проф. Васил Арнаудов. Това “светило” в музикалната ни култура беше обещал на маестрото да дойде в Дряново и да чуе една-две репетиции на тогавашния дряновски смесен хор за школувано пеене под диригентството на покойния вече Любен Бондоков. Иначе уговорената ми среща с композитора Тодор Попов се осъществи в студиото на Окръжния радиоцентър в Габрово, където по това време работех като редактор. Поредицата от интервюта видяха бял свят във вестниците. Част от тях по-късно, в зората на демократичните промени, бяха отпечатани във всекидневника “Дума”.
Истинското приятелство между мен и маестрото се зароди през януари 1991 г., когато Съюзът на българските композитори и Министерството на културата отбелязаха по тържествен начин 70-годишния юбилей на Тодор Попов в зала “България” в столицата. Тогава беше наваляло много сняг в цяла България и София беше почти непроходима. Метеорологичните тежки условия са тревожили организаторите на юбилейната вечер, дали столичани ще дойдат при това лошо време на вечерта. От Дряново бяхме дошли да уважим маестрото тогавашният секретар на Временната общинска управа Стефка Шипкалиева и моя милост. Като разбрал, че сме пристигнали чак от родния му град за тържеството, мигом бай Тодор дойде при нас и беше много щастлив, че дряновци в наше лице са го уважили за юбилея. А той беше перфектно организиран от Съюза на българските композитори. В него взеха участие детският хор “Бодра смяна”, ръководен от Лиляна Бочева, смесеният хор при Комитета за телевизия и радио под диригентството на проф. Михаил Милков и Дамският камерен хор – София, дирижиран от проф. Васил Арнаудов. Софиянци по безспорен начин доказаха, че уважават известният наш композитор, след като
при тежкото снежно време дойдоха в зала “България” и я напълниха до последно
Бяха изпети почти всички популярни и по-малко известни песни на Тодор Попов, а в антракта имах щастливата възможност да запиша пожеланията към юбиляря от Лиляна Бочева, от маестро Милков и проф. Васил Арнаудов. Последният накара една служителка на залата да помоли диригента на хор “Кавал” да спре репетицията, провеждаща се в съседство със зала “България”. “Това е едно неуважение към големия български творец – каза Арнаудов, но тези, които ценят Тодор Попов, тази вечер са тук на юбилейната му среща и това е достатъчно”, заключи проф. Васил Арнаудов.
Сред многото поздравителни адреси бе и този на Дряновската община. Когато маестро Попов благодари на всички за участието във вечерта, той с насълзени очи заяви, че се прекланя пред своите земляци дряновци, че са го уважили и че никога няма да забрави своя роден град Дряново. От този момент започнахме с големия композитор да се чуваме по телефона в седмицата по два-три пъти. И сега пазя в архива си няколкото писма от него до мен, които имат не само библиографска стойност, но те са написани много искрено и лично и показват истинския характер на твореца. Той беше не само известен композитор, но и много умен човек.
Никога не съм му давал предварително въпросите, на които трябва да отговори
Сядахме и започвахме на ”прима виста”. Не се запъваше нито за момент, а мисълта му течеше точна и ясна.
Че Тодор Попов е уважаван и почитан от много негови колеги и музиканти по света, говори и един интересен случай, разказан ми от проф. Васил Арнаудов. На един от международните хорови фестивали във Варна преди повече от 30 г. Тодор Попов бил член на международното жури. Когато след приключването на форума членовете на журито правили пълни анализи на представянето на отличените смесени и еднородни хорови формации от света, известният сред музикалните среди хоров диригент от Холандия Йос Вранеген става и заявява, че сред членовете на журито е и световноизвестният композитор-песенник, българинът Тодор Попов. Всички в знак на уважение стават на крака и аплодират дълго маестрото. После Вранеген се покланя на Попов и му казва, че неговият прадядо познавал навремето великия композитор Йоханес Брамс, а той сега е радостен, че познава такъв талант като маестро Попов. Нашият именит съгражданин много се притеснил от тази висока оценка и смутено станал, за да поблагодари на холандския специалист.
Тодор Попов бе приятел и на хористите от тогавашния смесен хор за школувано пеене при читалище “Развитие”. Спомням си, че той дойде на една репетиция на хора и изслуша не само неговите песни, но и почти целия репертоар. Известният музикант беше впечатлен от изпълненията на самодейците и истински ни похвали за усилията ни. За съжаление,
Тодор Попов беше много болен и трудно идваше в родния си град
Здравословното му състояние не му позволяваше да си ходи в Дряново и само телефонът бе връзката ми с него. Той се интересуваше какво става в града и беше натъжен, че някои среди в българската музикална култура са го изолирали нарочно и безвъзвратно. Дори имаше негови колеги, които едва ли не го обвиняваха, че е написал песни като “Свири, хармонико, свири!” и “Разтегни, Андрей, акордеона!”. Бай Тодор не им обръщаше внимание, но беше твърде огорчен от тях. Тези негови колеги и “специалисти” не ще могат да изтрият от българската музикална съкровищница песните на Тодор Попов, защото те и днес се изпълняват от много световноизвестни хорове. Те са истински и вечни!
Любомир ДИМИТРОВ (Бахчеванов) /БЛИЦ/
0 comments:
Публикуване на коментар