0:54:00
Преди около десет години в нашия в гората до нашия град млада жена се обеси с колана на роклята си от отчаяние. Беше избрала място, където човешки крак не беше стъпвал дълго време, и въпреки упоритото търсене, измина доста време преди да я намерят. В града се шушукаше, че жената е загинала, но роднините й смятаха, че е жива. Заминала е някъде да си търси късмета, да започне живота си на чисто. Затова палеха свещи в църквата за нейно здраве и молеха Всевишния да я закриля и да й помага.
В същото време се появиха свидетели, които разказваха, че са я виждали да се движи и в центъра на града или край гробището. По някакъв начин образът й ги смущавал и затова бързали да се прекръстят, веднага след което видението изчезвало.
Годеникът на жената също я видял. Една нощ влязъл в банята, видял отражението й в огледалото, изпаднал в шок и след това вече не бил същия. Съседите му разказваха, че полудял.
И всичките тези странни събития можеха да продължат до безкрайност. Всичко необичайно, което се случваше на хора от града близо три месеца, беше свързвано с изчезналата жена. Но майката на девойката вярвала, че е още жива. И една вечер, обзета от безкрайна мъка, че не се обажда, избухнала в плач и започнала да се моли на глас дъщеря й да се прибере у дома. След това, съсипана и изтощена, заспала и сънувала пророчески сън. Дъщеря й се явила на сън, поискала прошка, задето напуснала дома си без да се сбогува, разплакала се и казала: „Мен вече ме няма, но скоро ще ме видиш”.
Веднага на следващия ден един мъж навлязъл в непроходими гъсталак да си нареже по-тънки дърва за печката във вилата и се натъкнал на останките на изчезналата. Самият той разказвал по-късно, че докато предната вечер, откъде може да нареже дърва, сънувал, че отива точно на мястото, където на другия ден открил момичето. Мястото било непроходимо. Дори да нарежеш дърва, извличането им от там щяло да отнеме време, и все пак той влязъл точно там, следвайки съня си.
…
През юли 2015 г. сънувах някакъв непознат, но не знам по каква причина той ми говореше на английски, и то доста бързо. Някак си знаех, че той знае руски и настоях да ми говори на родния език. Тогава той започна да говори много бавно, но пак на английски, и няколко пъти ми повтори: „Няма да се плашиш, ти можеш, ще се справиш”. Останах с чувството, че ми се дава знак да залегна отново над английския, но го намерих за глупаво, защото не ми се налагаше да го ползвам в ежедневната си работа.
Беше неделя и седнахме да обядваме на верандата. Майка ми хем яде, хем говори нещо.Чух, че телевизорът работи в стаята ми и отидох да го изключа. Минута след като бях напуснала масата чух врява от верандата, татко ревеше като звяр. Изтичах обратно и какво виждам: майка ми се гърчи на стола с изцъклени очи и отворена уста, държи се за гърлото, а татко я удря по гърба и крещи. Нямах време да се паникьосам, някаква сила ме тласна към нея, прегърнах я през гърба, натиснах я силно, като същевременно наведох главата й надолу. Тя се изкашля и парче хляб изпадна от устата й, след което шумно си пое дъх. Докато се чудех дали да я пощадя или да й припомня, че не се говори с пълна уста, си спомних фразата на английски от моя сън и разбрах, че ми беше даден знак за онова, което се случи на обяда. Непознатият ми подсказа, че ще се сблъскам със ситуация, която не ми е ежедневие също като говоренето на английски, но ще се справя.И да, аз не се уплаших, справих се, въпреки че и досега не знам откъде ми се яви това знание как точно да помогна на майка си.
…
През 2013- та почина вуйчо ми Сергей-роден брат на моята майка. Беше млад, нямаше и 40 години. Една седмица преди да си замине майка сънува починал свой съученик на име Миша. Миша се удави в селската река три години преди тя да го сънува. Явява се Миша в съня на мама с пръст в ръце във формата на саксия. А в пръстта млад зелен стрък. Подава пръстената саксия на майка ми и тя я взема, след което се събужда, обзета от силна тревога, заради вярването, че от мъртвец нищо не бива да се взема на сън.
Най-интересното е, че два дни преди трагедията с вуйчо, той се събудил и паникьосан отишъл при баба и започнал да й разказва, че когато отворил очи сутринта, видял в рамката на вратата покойната си баба и моя прабаба Альона, която бе починала 5 години по-рано. Толкова се стреснал, че не бил наясно дали е било сън или реално видение. Баба ми решила, че вуйчо просто е прекалил с алкохола предишната вечер. Успокоила го и забравили за баба Альона.
И тогава мама отново сънувала покойния си съученик, но този път с брат й Сергей. Стоят двамата в градината, а до тях моят прадядо и дядо – вече покойници. Стоят, усмихват се и мълчат. Мама се стреснала и се събудила. Не можела да разбере защо сънува живия си брат в компанията на покойници. И след седмица ни звънят – брат ти почина от инфаркт.
0 comments:
Публикуване на коментар