Според историческата справка Вида Димитрова е родена на 24 февруари 1910 г. в село Карасинан, сега Росеново. Семейството било доста заможно. Баща й бил кмет на селото. Щерката обаче поискала да учи плетачество и отишла в Добрич. По това време градът ни бил под румънска окупация. За да помогне за освобождаването на Южна Добруджа, Вида станала член на ДРО. От 1956-та до 1962-ра е председател на Градския общински народен съвет на Толбухин.
При нея нямаше неизпълнима задача, спомнят си възрастни добричии. Определят я като много енергична, много трудолюбива и голям родолюбец. Имала основно образование, но била природно интелигентна и действала с изключителен замах. Ходела по министерства, искала пари, била неуморна. За чепатия й и пиперлив език и неподправените й обноски се носят легенди. Хората и до днес разказват с обич куриозни случки от ежедневието на напористата управничка.
Веднъж, като отишла в София с поредното искане за средства за Добрич, завалял дъжд. Баба Вида си събула обувките, хванала ги с едната ръка, метнала ги през рамо, и, както си била боса, понечила да влезе при тогавашния председател на Президиума на Народното събрание Димитър Ганев. Охранителят на вратата се ужасил от вида й и не я пуснал. Ама може ли някой да спре Вида Димитрова? Тя отместила енергично пазача, нахлула при Димитър Ганев, посочила ядосано към охранителя и рекла: „Митьо, този да го уволниш!“
„До 56-та година градският ни парк представляваше просто една неголяма градина, която започваше от мястото, където е сега подлезът, и свършаваше малко след сградата на музея, спомня си 78-годишната добричлийка Димитричка Димитрова.
При нея нямаше неизпълнима задача, спомнят си възрастни добричии. Определят я като много енергична, много трудолюбива и голям родолюбец. Имала основно образование, но била природно интелигентна и действала с изключителен замах. Ходела по министерства, искала пари, била неуморна. За чепатия й и пиперлив език и неподправените й обноски се носят легенди. Хората и до днес разказват с обич куриозни случки от ежедневието на напористата управничка.
Веднъж, като отишла в София с поредното искане за средства за Добрич, завалял дъжд. Баба Вида си събула обувките, хванала ги с едната ръка, метнала ги през рамо, и, както си била боса, понечила да влезе при тогавашния председател на Президиума на Народното събрание Димитър Ганев. Охранителят на вратата се ужасил от вида й и не я пуснал. Ама може ли някой да спре Вида Димитрова? Тя отместила енергично пазача, нахлула при Димитър Ганев, посочила ядосано към охранителя и рекла: „Митьо, този да го уволниш!“
„До 56-та година градският ни парк представляваше просто една неголяма градина, която започваше от мястото, където е сега подлезът, и свършаваше малко след сградата на музея, спомня си 78-годишната добричлийка Димитричка Димитрова.
0 comments:
Публикуване на коментар