22:39:00
Това се случило през октомври 1986 г. в Бристол.
Мъж в елегантен костюм старателно привързал края на връвта към дърво. Направил на другия й край примка, надянал я на шията си и рязко потеглил от място с колата си. Смъртта настъпила мигновено.
Пристигналата на място полиция намерила в бележника на загиналия документите на професор Аршад Шариф. Вестниците писали за самоубийство. И никой не се заинтересувал от странния факт, че професор Шариф, решил да сложи край на живота си, по някаква причина е пропътувал заради това 100 км. разстояние от своя дом в Лондон до Бристол.
След няколко дни още един лондонски професор – Вимал Дазибай изминал същия този път, за да се хвърли с главата надолу от Бристолския мост. Смущаващо съвпадение, особено ако се отчете, че тези учени работели над една и съща тема – разработвали електронно оръжие по английска правителствена програма, аналогична на „Звездните войни” на САЩ, пише "Hidden Truth". И още един любопитен детайл – и Шариф, и Дазибай се интересували от НЛО.
Известният американски писател Сидни Шелдън, решил да направи самостоятелно разследване, изяснил, че самоубийствата на Шариф и Дазибай не били единствените. Загадъчен мор нападнал английските специалисти, занимаващи се с проблемите на НЛО и звездното оръжие.
-Януари 1987 година: Авторът Синг-Гид изчезва безследно, обявен е за мъртъв.
-Февруари 1987 г.: Питър Пипел е задушен от газовете на колата си в гараж.
-Март 1987 г. Дейвид Сенс се самоубива като насочва колата си с голяма скорост в сградата на кафене.
-Април 1987 г. Марк Визнер се обесва.
-Април 1987 г. Стюарт Гудинг е убит.
-Април 1987 г. Дейвид Гринхалг паднал от мост.
-Април 1987 г. Шани Уорън се удавя.
-Май 1987 г. Макъл Бейкър загива в автомобилна катастрофа.
Общо по данни на Шелдън за кратко време 23 човека последвали в другия свят Шариф и Дазибай.
Може всичко това да се смята за просто съвпадение? Но ако не е случайност, то тогава – какво е? Най-невероятната хипотеза, съществуваща на тази тема, е извънземна агресия, опит на чужд разум да подчини човешката раса. Разбира се, тази версия лежи на границата на фантастиката. И въпреки това няма да бързаме да я отхвърляме. Както и всяка друга версия, тя има право на съществуване. Но и това не е всичко.
Съществува и руски „Списък на Шелдън”
На 20 април 2004 г. в Москва беше убит професорът от факултета по изчислителна техника и кибернетика при Московския държавен университет Вячеслав Фьодоров. Тялото на професора беше намерено в жилището му на улица „Столетов”. Оръжието на престъплението е обикновен кухненски нож.
Последва съобщение за убийството на 59-годишния професор от Академията за народно стопанство при руското правителство Николай Валягин. Тялото на професора бе намерено в неговия дом на ул. „Металурзи”. И той беше убит с кухненски нож.
През септември 2005 г. беше произнесена присъда по делото за убийството на 57-годишната Ирина Проскурякова, професор в Петербургския институт по минно дело. На процеса нямаше нито очевидци на престъплението, нито пръстови отпечатъци. В Санкт Петербург беше убит и старши научният сътрудник в Института по антропология и етнография, водещият руски експерт по проблемите на междунационалните отношения Николай Гиренко. Той беше учен със световно име. Книгата му „Социология на племето” се превърна в истинско откритие в науката за междуетническите отношения. Убийствата не са разкрити.
Загадъчната е и смъртта в Москва на 83-годишния професор Григорий Бондаренко – виден ориенталист, експерт по проблемите на Северен Кавказ.
В края на лятото на 2002 г. целият Красноярск говореше за загадъчното изчезване на професор Сергей Бахвалов, който излязъл от дома си и повече никога не се върнал. На 19 август 2006 г.изчезва член кореспондентът на Руската академия на науките , генетикът Леонид Корочкин. На 10 ноември 2006 г- – заместник директорът на Ермитажа Ричард Дунин. На 28 декември 2005 г. заместник-директорът по научната работа в Института по история, археология и етнография, доктор на историческите науки Александър Артьомов.
На 22 януари 2003 г. проректорът на Московската държавна академия за леки химични технологии Виктор Французов, на 12 март 2003 г. преподавателят от Финансово-юридическата академия Вадим Рябцев.
И още: на 3 юни 2003 г. академикът генерал-майор от авиацията Александър Красовски, който ръководел академията „Жуковски” – в нея са се подготвяли за полети в космоса Юрий Гагарин и Герман Титов.
На 25 септември 2002 професорът, завеждащ катедрата по патоанатомия във Владивостокския медицински университет Сергей Мелник, на 26 декември 2002 г. ректорът на Далекоизточният университет по рибна промишленост, бивш вицегубернатор на Приморския край Евгений Краснов. На 20 ноември 2001 г. професорът в Руския държавен медицински университет Борис Святски.
През юли 2000 г. на вила във Валентиновке ректорът на ГИТИС Сергей Исаев – загадъчната история в закрития град Железногорск в Красноярския край. В средата на октомври 2003 г. безследно изчезна ядреният учен, заместник-началник на централната заводска лаборатория на Минно-химическия комбинат 46-годишният Сергей Подойницин. В родния си град се върнал след половин година с напълно изтрита памет.
Миналата година при странни обстоятелства загина Александър Пикаев, завеждащ отдел по разоръжаване и урегулиране на конфликти в Центъра по международна безопасност. По информация на Times Оf Мalta по главата на загиналия имало следи от удар. Но правоохранителните органи не бързат с изводите: възможно е травмата да е получена при падането. В полицията отбелязали, че когато тялото на Пикаев било открито, неговият компютър все още работел, но всички данни в него били изтрити.
В Жуковск бе убит Генадий Павловц, изключителен аеродинамик, доктор на техническите науки, професор, награждаван с държавни отличия на Русия и Украйна. Работел над създаването на самолет от 5-то поколение. На 13 юли 2010 г. в крайградския му дом след гасенето на пожар било открито тялото на 70-годишния съветник при дирекцията на Централния аеро-хидродинамически инститтут Генадий Павловц с признаци за насилствена смърт.
През 2009 г. при неизяснени обстоятелства в центъра на Вашингтон беше застрелян професор Андрей Горобец – известен ядрен физик. Преди известно време Горобец беше заявил за желанието си да се върне в Русия, която напуснал в края на 90-те години. Научният институт рязко отказал да финансира неговите разработки, отнели лабораторията на професора и започнали всячески да заплашват жена му и по-голямата му дъщеря – и двете са американски гражданки. Андрей Горобец не мълчал и съобщил за натиска на вестниците.
Черната статистика показва, че при странни обстоятелства за десет години са загинали 40 световнопризнати руски учени. Замесени ли са в това извънземни? По-скоро – не. Но кой и защо е убивал тези хора?… / snaiper-bg. net
Американският писател Сидни Шелдън – 1917-2007 г., е известен като дълбоко порядъчен и честен човек. Написал блестящи произведения, сред които романът “Краят на света”, посветена на проблемите на НЛО. Шелдън проучил много информация от списания, вестници, научно-популярни книги, спомени на астронавти, които разказвали, че се сблъсквали с извънземни явления.
С. Шелдън е роден през 1917 г. в Чикаго в еврейско семейство. Баща му бил бижутер; родителите на майка му емигрирали в Америка от Одеса, спасявайки се от погромите. На десет години Сидни започнал да пише стихотворения. Кариерата му започнала през 1927 г. в Холивуд, където пишел сценарии за филми.
В първите години на Втората световна война Шелдън служил в авиацията. След войната започнал да пише мюзикъл за бродуейски постановки и сценарии за студии, които купували компаниите MGM и Paramount Pictures.
От 1963 г. Шелдън започнал да пише сценарии за телевизионни сериали и се прочул с тях.
Първия си роман той написал през 1970 г. – “Да свалим маските”, за който е награден с премията “Едгар Алън По”.
Името на Шелдън постепенно започнало да се асоциира с понятието “бестселър”.
Днес той е най-превежданият автор в света.
Други произведения: “Обратната страна на полунощ”, “Непознатият в огледалото”, “Възлите на кръвта”, “Гневът на ангелите”, “Интригантката”, “Ако настъпи утре”, “Нищо не е вечно”, “Разчупени сънища” и др.
През 1947 г. Шелдън получил “Оскар” за най-оригинален сценарий – за филма “Ергенът и девойката”.
През 1959 г. – премията “Тони” за сценария на мюзикъла “Рижата”.
През 1971 г. – премията “Едгар Алън По”, в категорията “най-добър първи роман”.
На 4 декември 1965 г. бил изстрелян в Космоса пилотируемият кораб “Джемини-7”, с екипаж от двама души. Две седмици астронавтите се намирали на 327 километра от Земята. Корабът извършил 206 кръга около планетата. Командирът на екипажа бил Франк Борман, роден през 1928 г. С него Сидни разговарял.
Борман твърдял, че дълго време кораба следил някакъв неизвестен обект. Астронавтите му направили снимки. След като се върнали на Земята, те ги предали на командването, но след това изчезнали. Нещо подобно разказал и астронавтът Нийл Армстронг, който стъпи на Луната на 20 юли 1969 г. Той видял два непознати обекта, които вторият астронавт Олдрин снимал.
На 15 май 1963 г. астронавтът Гордън Купър – 1927-2004 г. извършил полет по програмата “Меркурий”. Над Австралия той забелязал голям загадъчен обект. Купър дори записал гласове, които говорели на неизвестен и странен език. Специалисти заявили, че такъв език не се говори на планетата Земя. Гордън разказвал, че и други астронавти видели НЛО в Космоса, но ги предупредили да не разказват за тях.
Занимавайки се с космически загадки, Шелдън се сблъскал с поредица от странни смърти. Само за 6 години по непонятни причини починали 23 водещи английски специалисти, които работили над проекти, свързани с изучаването на загадъчни космически явления.
Списъкът с имената им станал известен като “Списъка на Шелдън”
Март 1982 г., Кейт Боудън катастрофира с автомобила си.
Юни 1982 г. Джек Вулфенден се убива с планер.
Декември 1982 г. Ернст Брокуей се обесва.
Март 1983 г. Стефан Дринкуотър – обесва се.
Април 1983 г. Антъни Годли изчезва без вест, тялото му не е открито.
Май 1984 г. Джордж Франки – обесва се.
Април 1985 г. Стивън Оук – обесва се.
Ноември 1985 г. Джонатан Олуш – скача от висока сграда.
Май 1986 г. Джон Бритни – отравя се.
Октомври 1986 г.Аршад Шариф – самоубийство чрез удавяне.
Ноември 1986 г. Вимал Дазибай – самоубива се чрез скок от мост.
Януари 1987 г. Автар Синг Гида – изчезва без вест.
Февруари 1987 г. Питър Пипъл – самоубива се.
Март 1987 г. Дейвид Сандерсън – самоубива се.
Април 1987 г. – Марк Визнер – обесва се.
Април 1987 г. Стюарт Гудини – убит по времето на пътуване в Кипър.
Април 1987 г. – Дейвид Гринхалг – скача от мост и се удавя.
Април 1987 г. Шан Уорън – удавя се.
Май 1987 г. Майкъл Бейкър загива в катастрофа.
Май 1988 г. – Тревор Найк – обесва се.
Август 1988 г. Блистър Бекъм – загива от токов удар.
Август 1988 г. Питър Фери – загива от токов удар.
Октомври 1988 г. Виктор Мор – обесва се.
Може би тези смърти са обикновени случайности, но може и да са закономерни. Хората от научни центрове, които се занимават с НЛО, загиват, в повечето случаи от самоубийство, а за такава работа подбират персонал със здрава психика.
Възможно е тайните служби да отстраняват своите сътрудници, за да скрият някаква тайна. Или убийствата и самоубийствата са извършени от извънземни същности?! Учените напреднаха много и може би са близо до разгадката. Нищо не остава на службите, освен да ликвидират носителите на опасна информация.
Отдавна има версия, че извънземните съществуват между нас. Те могат да приемат човешки образи, затова лесно се маскират. Може би те вече са проникнали в правителствата на различни страни и в секретните служби.
Издателство PACПEP
0 comments:
Публикуване на коментар