1. Всички имаха работни места.
Тогава за всеки имаше работа. Излизаш от университета висшист и веднага ти се намира работа по специалността. Все пак по онова време бяхме първи в Европа по висшисти, като 30% от населението бяха такива. Такова нещо, като безработица или извратени интервюта за работа е нямало. За всеки е имало работа и мотото е било „Трудът краси човека“.
2. Въпреки че всички имаха работни места — никой не работеше.
Най-хубавата черта на социализма беше липсата на експлоатация. Всеки имаше работа, която най-много му отнемаше осем часа на ден да присъства на нея. От никой не се е изисквало да полага усилия и да изпълнява ежечасови или ежедневни норми.
Просто отиваш на работа и работиш, колкото искаш, а производителността на труда е била, като тази в повечето западноевропейски страни.
3. Въпреки че никой не работеше — планът се изпълняваше 100%.
Това е едно от големите чудеса на социализма, понеже всеки се е скатавал и не е уж работил, както трябва, но направеният план се е изпълнявал на 100%. Имало е голяма организация и качествен контрол, въпреки че никой не е работил, както трябва.
4. Въпреки че планът се изпълняваше 100% — в магазините нямаше нищо.
В магазините имаше от всеки вид колбас или млечен продукт по една марка, но те бяха качествени. Сиренето беше сирене, колбасът беше колбас и млякото беше мляко. Стандартът на качеството на храните ни беше по-висок от този на Западна Европа. Нямахме изобилие от марки на пазара, но малкото, които бяха, имаха голямо качество.
5. Въпреки че в магазините нямаше нищо — всички имаха всичко.
Българите по онова време бяха сити. Във всеки дом хладилниците им бяха пълни с качествени продукти, а всеки апартамент беше обзаведен, макар и еднотипно. В тези времена гладен българин нямаше, храната и облеклото бяха качествени, евтини и в голямо изобилие.
6. Въпреки че всички имаха всичко — всички крадяха.
Българите тогава имаха всичко, но бяха ненаситни и крадяха всичко, което можеха да скатаят
7. Въпреки че всички крадяха — имаше за всички.
Най-голямото чудо на социализма беше, че всички крадяха от държавата, а тя се развиваше все по-добре и всички бяха щастливи.
Източник:Марица
Тогава за всеки имаше работа. Излизаш от университета висшист и веднага ти се намира работа по специалността. Все пак по онова време бяхме първи в Европа по висшисти, като 30% от населението бяха такива. Такова нещо, като безработица или извратени интервюта за работа е нямало. За всеки е имало работа и мотото е било „Трудът краси човека“.
2. Въпреки че всички имаха работни места — никой не работеше.
Най-хубавата черта на социализма беше липсата на експлоатация. Всеки имаше работа, която най-много му отнемаше осем часа на ден да присъства на нея. От никой не се е изисквало да полага усилия и да изпълнява ежечасови или ежедневни норми.
Просто отиваш на работа и работиш, колкото искаш, а производителността на труда е била, като тази в повечето западноевропейски страни.
3. Въпреки че никой не работеше — планът се изпълняваше 100%.
Това е едно от големите чудеса на социализма, понеже всеки се е скатавал и не е уж работил, както трябва, но направеният план се е изпълнявал на 100%. Имало е голяма организация и качествен контрол, въпреки че никой не е работил, както трябва.
4. Въпреки че планът се изпълняваше 100% — в магазините нямаше нищо.
В магазините имаше от всеки вид колбас или млечен продукт по една марка, но те бяха качествени. Сиренето беше сирене, колбасът беше колбас и млякото беше мляко. Стандартът на качеството на храните ни беше по-висок от този на Западна Европа. Нямахме изобилие от марки на пазара, но малкото, които бяха, имаха голямо качество.
5. Въпреки че в магазините нямаше нищо — всички имаха всичко.
Българите по онова време бяха сити. Във всеки дом хладилниците им бяха пълни с качествени продукти, а всеки апартамент беше обзаведен, макар и еднотипно. В тези времена гладен българин нямаше, храната и облеклото бяха качествени, евтини и в голямо изобилие.
6. Въпреки че всички имаха всичко — всички крадяха.
Българите тогава имаха всичко, но бяха ненаситни и крадяха всичко, което можеха да скатаят
7. Въпреки че всички крадяха — имаше за всички.
Най-голямото чудо на социализма беше, че всички крадяха от държавата, а тя се развиваше все по-добре и всички бяха щастливи.
Източник:Марица
0 comments:
Публикуване на коментар