За едно разрушено село, за погубени човешки животи, за една красива мечта.Село Гита

Дълги години преминавахме покрай паметника на партизанката Гита с респект и страхопочитание - младото момиче, зверски убита от фашистката машина за репресии. След 1949 родното й село се кръщава Гита, в нейна чест.  Девойката стоеше, облегната на своя автомат и пазеше пътя за родното място.

Село Гита цъфтеше, пълно с живот и хора, цветна градина, пълна с млади и щастливи хора. Изминаха години.

Днес партизанката Гита съвсем не изглежда уверена и смела. Веднъж издяланият камък не може да се промени лесно, но времето е успяло. Четете ли тъгата в очите й?
За разрушеното село, за погубените човешки животи, за една красива мечта, която бе стъпкана така, както фашистки ботуш не беше мачкал. При това, уж в името на по-доброто и на свободата.

Прочетете това, в името на изчезващите села на България. Светлина, която бавно гасне и повече никога няма да свети. Прозорец, който никога няма да бъде отворен и врата, която няма никога да изскърца. Столовете, които стоят пред празните къщи. Помните ли?

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇