Във връзка с кризата бе обявено, че е взето правителствено решение за отпускане на безлихвени потребителски кредити до 1500 лева на хора, които са изпратени в принудителен неплатен отпуск. Условието е тези хора да не бъдат съкратени, за да могат след края на извънредното положение да върнат взетите заеми.
Това обещание на пръв поглед изглежда добро. Но само на пръв, защото, ако нещата се проточат до есента, работата ще стане много сложна. За няколко месеца най-вероятно доста хора ще се окажат с дългове от по 4-5000 лева. И отсъствието на лихви върху тях е някакъв минимален, почти незабележим бонус. Какво би станало например, ако един работник се възползва два поредни месеца от тази възможност, а на третия работодателят му обяви фалит и човекът остане без работа? А ако бизнесът рестартира след кризата и известен период от време се наложи корекции на заплатите в посока надолу, за да се оцелее? Като нищо взелият кредита години наред буквално ще отгладува парите, които трябва да връща.
Богатите страни раздават чекове на своите граждани, без да търсят възвръщаемост. Просто помагат на хората си да оцелеят. У нас това е невъзможно, но пък да се правят неща проформа, които да се отчитат като противокризисни мерки, без да има някакъв резултат, едва ли е нужно. Още е пресен споменът с т. нар. „царски кредити“ от по 5000 лева, които увлякоха хората за изборите преди петнайсетина години. А когато се стигна до тегленето на парите и обезпечаването на заемите с лично имущество, възторгът секна и, естественно, остана предизборна въдица за наивни шарани. Най-вероятно и този път българинът ще прояви здрав разум и ще игнорира тази „противокризисна мярка“.
Асен Цветков, София
Това обещание на пръв поглед изглежда добро. Но само на пръв, защото, ако нещата се проточат до есента, работата ще стане много сложна. За няколко месеца най-вероятно доста хора ще се окажат с дългове от по 4-5000 лева. И отсъствието на лихви върху тях е някакъв минимален, почти незабележим бонус. Какво би станало например, ако един работник се възползва два поредни месеца от тази възможност, а на третия работодателят му обяви фалит и човекът остане без работа? А ако бизнесът рестартира след кризата и известен период от време се наложи корекции на заплатите в посока надолу, за да се оцелее? Като нищо взелият кредита години наред буквално ще отгладува парите, които трябва да връща.
Богатите страни раздават чекове на своите граждани, без да търсят възвръщаемост. Просто помагат на хората си да оцелеят. У нас това е невъзможно, но пък да се правят неща проформа, които да се отчитат като противокризисни мерки, без да има някакъв резултат, едва ли е нужно. Още е пресен споменът с т. нар. „царски кредити“ от по 5000 лева, които увлякоха хората за изборите преди петнайсетина години. А когато се стигна до тегленето на парите и обезпечаването на заемите с лично имущество, възторгът секна и, естественно, остана предизборна въдица за наивни шарани. Най-вероятно и този път българинът ще прояви здрав разум и ще игнорира тази „противокризисна мярка“.
Асен Цветков, София
0 comments:
Публикуване на коментар