Петър Попйорданов умира в „Пирогов“, около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна“ Поклонението му се състои в Народен театър „Иван Вазов“. Попйорданов е погребан близо до неговата починала майка в Боянските гробища.
През 2016 година е удостоен посмъртно с награда „Икар“ от Съюза на българските артисти за чест и достойнство.
Роден е в София на 11 юни 1964 г. Син е на Иван Попйорданов (р. 1938) – дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна“ и генерален директор на БНТ през 1998 г., и лекарката Катя Попйорданова (? – 2013).Родът по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония. Прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери – войводата Миле и по-малкият му брат Йордан Попйорданов – Орце, водачът на солунските атентатори.
През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия 1 година.
Играе в трупите на театър „София“ (1988), Малък градски театър „Зад канала“ (до 1994), а от 1994 г. – и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.
Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).
Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци.
През 2016 година е удостоен посмъртно с награда „Икар“ от Съюза на българските артисти за чест и достойнство.
Роден е в София на 11 юни 1964 г. Син е на Иван Попйорданов (р. 1938) – дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна“ и генерален директор на БНТ през 1998 г., и лекарката Катя Попйорданова (? – 2013).Родът по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония. Прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери – войводата Миле и по-малкият му брат Йордан Попйорданов – Орце, водачът на солунските атентатори.
През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия 1 година.
Играе в трупите на театър „София“ (1988), Малък градски театър „Зад канала“ (до 1994), а от 1994 г. – и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.
Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).
Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци.
0 comments:
Публикуване на коментар