Животът има цената, която ние искаме да му дадем

Ингмар Бергман е определян като един от най-великите творци в съвременното кино. Шведският театрален и филмов режисьор, сценарист и продуцент е смятан от критиците за един от най-добрите за всички времена. Бергман е роден на днешната дата през 1918 година в шведския град Упсала, баща му е лутерански свещеник, майка му е домакиня. Детството му хич не е леко, тъй като баща му държи на строгата дисциплина, а често го наказва сурово при провиненията му.  

През 1937 година Ингмар Бергман постъпва в Стокхолмския университет, за да учи изкуство и литература. Той прекарва повечето си време в работа в студентския театър и се превръща поклонник на киното. По това време любовна връзка довежда до разрив в отношенията с баща му, който продължава с години. Още през студентските си години Бергман пише няколко пиеси и една опера и работи като асистент-режисьор в театър. Дипломира се едва през 1944 година.

Първият му професионален досег с киното е през 1942 г., когато го наемат като помощник сценарист в Шведския филмов институт. Първият му самостоятелен сценарий е филмиран през 1944 г. от режисьора Алф Сьоберг и печели награда на фестивала в Кан. Постепенно Бергман започва сам да режисира филмите по своите сценарии. След успеха на “Седмият печат” той продължава да приковава вниманието на публиката с “Поляната с дивите ягоди”, “Лицето”, “Мълчанието”, “Персона”, “Шепот и викове”, “Вълшебната флейта”, “Есенна соната”, “Фани и Александър”, „Изворът на девственицата”, „Часът на вълка”, „Срамът”, „Една страст”, „Зимна светлина”, „Усмивки от една лятна нощ”, „Като в огледало”. Те му носят множество награди и признанието и на кинокритиците, и на зрителите. 

Въпреки че е известен най-вече с филмите си, Бергман е и изтъкнат театрален режисьор. От средата на 40-те години на 20-и век той работи в театри в родната си Швеция, а в периода 1963-1966 г. оглавява Кралския драматичен театър в Стокхолм. Там поставя пиеси на шведския писател Аугуст Стриндберг, за когото твърди, че е най-голямото му вдъхновение като творец. Влиянието на Стриндберг е ясно забележимо във филма “Сцени от един семеен живот”, който през 1973 г. донася на Бергман още по-голяма популярност по света. Завидна е неговата творческа продуктивност. Той режисира над 60 художествени и документални филма за киното и телевизията, повечето от тях по свой собствен сценарий. Той е режисьор и на повече от 170 театрални постановки. Сред актьорите, с които работи често, са Лив Улман, Биби Андершон, Макс фон Сюдов, Ерланд Юсефсон. Повечето му филми са заснети сред пейзажа на Швеция, а централни теми в тях са смъртта, болестта, измяната и лудостта. Великият режисьор и сценарист умира на 30 юли през 2007 година.

Ето някои вдъхновяващи мисли на Ингмар Бергман:

Щастието e добро здраве и лоша памет.

Не е важно дали плачеш в действителност. Важно е зрителите да вярват, че плачеш.

Всеки път, когато получавам добра роля, аз си казвам, че е последна. Така я оформям до края./Кмета.бг/

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇