Това е едно от най-знaчимите събития от руско-турската освободителна война 1877-1878 г. На 27 юни 1877 година руската армия форсира река Дунав и започва освободителния си поход на Балканите. Част от руските войски се разполагат на Шипченския проход - стратегическа точка, един от малкото проходи през Балканския хребет и ключов път за съобщения между северна и южна България.
Турците хвърлят огромни сили за щурма на укрепленията. Техните атаки отблъскват войниците и офицерите от руската армия и българските опълченци под командването на генералите Радецки и Столетов.
Първия щурм започва на 21 август, когато 28-хилядна турска армия на Сулейман паша се приближава към прохода, където в този момент са се намирали само 6000 войници и опълченци. През следващите 6 дни руската армия губи 3500 човека, но не предава своите позиции. Загубите за турците са повече от 2 пъти повече.
Боевете за Шипка продължават 5 месеца: от август до декември 1877 година многочислена турска армия прави сериозни усилия да премине през Шипченския проход. На 26 декември руската войска се приближава към село Шейново и окръжават 31-хилядната армия на Весел паша, която се предава на 28 декември. Радецки след това пише: "Шипка - това е затворена порта. През август те издържаха тежък удар, с който Сулейман паша искаше да пробие... А в течение на следващите четири месеца Шипка прикова към себе си 40-хилядна турска армия, отвличайки я от другите пунктове на театъра на военните действия, с което облегчи нашите успехи на другите 2 фронта.
Накрая, същата тази Шипка подготви капитулацията на още една неприятелска армия, а през отворените и порти премина част от нашата армия в нейното победоносно шествие към Константинопол".
„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаше боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”, казва ген. Фьодор Радецки на чуждестранните кореспонденти след сраженията.
Турците хвърлят огромни сили за щурма на укрепленията. Техните атаки отблъскват войниците и офицерите от руската армия и българските опълченци под командването на генералите Радецки и Столетов.
Първия щурм започва на 21 август, когато 28-хилядна турска армия на Сулейман паша се приближава към прохода, където в този момент са се намирали само 6000 войници и опълченци. През следващите 6 дни руската армия губи 3500 човека, но не предава своите позиции. Загубите за турците са повече от 2 пъти повече.
Боевете за Шипка продължават 5 месеца: от август до декември 1877 година многочислена турска армия прави сериозни усилия да премине през Шипченския проход. На 26 декември руската войска се приближава към село Шейново и окръжават 31-хилядната армия на Весел паша, която се предава на 28 декември. Радецки след това пише: "Шипка - това е затворена порта. През август те издържаха тежък удар, с който Сулейман паша искаше да пробие... А в течение на следващите четири месеца Шипка прикова към себе си 40-хилядна турска армия, отвличайки я от другите пунктове на театъра на военните действия, с което облегчи нашите успехи на другите 2 фронта.
Накрая, същата тази Шипка подготви капитулацията на още една неприятелска армия, а през отворените и порти премина част от нашата армия в нейното победоносно шествие към Константинопол".
„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаше боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”, казва ген. Фьодор Радецки на чуждестранните кореспонденти след сраженията.
0 comments:
Публикуване на коментар