Старите снимки, забравеният глас на спомена за самите нас

Така невинни и непобедими

все още много в световете незрими,

оръфаните краища на душите ни,

непреводимото в очите ни,

пукнатините във сърцето,

необратимостта на небето ни,

крехкостта на костите и дъха,

пулсиращата нишка на смеха,

закотвен нейде в далечното

усещане за детството,

морзът непокорен на вятъра,

впримчил миговете щастие,

по пътя прашните следи

от всичко, което боли,

резките, оставени по дланта

и страшното в смъртта,

дългите стръмни мълчания

и неизбежните разстояния

оттук съвсем до началото,

до онзи белег на коляното,

който все така непогрешимо

ще ни прави уязвими,

като болчица в плътта ни земна -

и милувка - от нетленното ...

Борислава Бонева

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇