Спомени от 90-те:Най-добре продава надеждата!

През 1990 бях на почти 18 години, а хаосът и липсата на всякакви правила даваха възможност за всякакви импровизации. Бяхме горди, че пазарската улица всяка събота ставаше море от хора.

Всеки продаваше и купуваше всичко – от кокошки до дънки Пирамид и маратонки Крос (ако не ги помните, млади сте за този разказ). По някое време се престрашихме и излязохме и ние на улицата в събота – с типичната за онова време за нас стока – хеви метъл списания, касети, нашивки 👺, някоя грамофонна плоча за цвят 💀.

Няколко съботи и наистина се профилирахме, вкарахме и тениски, които ни ги носеше един агент от морето. Ние продавахме неговите тениски, а той правеше големите пари на друго място на пазара. Придобихме някакво доверие едни към други и той ни разкри своята тайна. Преди пазара сутрин ходеше на един ксерокс и изкарваше по 50 бройки от три страници.

На първата и втората страница се разказваше (на английски) за колеж в Дания, който по това време приемаше колежани по диплома. Описваше условията на живот в общежитията, стипендиите им бяха по-големи от месечна заплата 💲, необходимо беше само да кандидатстваш и да те приемат.  Втората половина на страницата беше формуляр с пощенски адрес и телефон.

Помагаха и за пътните по някаква програма. Напълно реална рекламна брошура на датски колеж. Третата страница беше напечатан на машина превод на български.
На неговата масичка имаше винаги опашка, а понякога петдесетте копия не му стигаха, въпреки цената – 💲5 лева. За 1990 това беше доста сериозна сума. Тогава той отиваше и просто вадеше още копия.

Кой купуваше? Купуваха всякакви хора – безработни, млади, стари, съседи от сергиите, дядовци за внуците и синове за бащите. Шарено, но всички очакваха да отидат някъде на общежитие, където да ги хранят и да им дават пари. Дали някой все пак е кандидатствал за този колеж или просто са пазили листите сред важните документи, като план за бягство 🏰?

Така и така не успях да разбера. Колегата продаваше тези формуляри до 1992, при това с растящ успех и цена. После влезе в бизнеса с парите в плик. Вече продаваше „Стратегически план за успешен бизнес за милиони“ срещу 💲20 лева в плик до поискване, като обратно пращаше една преведена страница за ползата от гинко билоба и едно семенце. Логиката беше, че ако някога го посадиш и стане голямо дърво, от него ще вземеш още семена, ще направиш гора и ще продаваш, защото е много полезно.

Ето ти и бизнес план.
Продаваше добре, защото се засели в близък град и всеки ден идваше до Стара Загора да събере десетките писма и да изпрати на щастливците техния лист със семенце. За всеки случай не живееше тук 👻, че не се знае какво ще стане, ако бизнес планът не успее. Изгубих му следите от поне 20 години. Дали все още някъде работи по подобна схема и продава добре? Гори от гинко билоба все още няма. Може би в момента прави курсове по мотивация и продава отново най-дефицитната стока 👋. Прав беше, че надеждата продава най-добре. Нищо, че в днешни дни на това му казват измама 👈. Но само понякога.
Пък ние спряхме да ходим на битака. Защо ли? Това е  предмет на друга история.

Ивайло Тончев

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇