Мира Добрева: „Дойдох в София с един пататник и един лъскав бял клин. Издържах се като чистачка"/СНИМКИ/

В рамките на седмица Мира Добрева напусна и се върна в БНТ, поемайки щафетата от Нора Шопова и Драго Чая в новото предаване на телевизията „Питай БНТ“. Добрева сподели, че е имала намерение съвсем да промени посоката на живота си – започнала да пише книга и създала свой сайт, но не устояла на предложението да се върне на екран.

Покрай новите си проекти тя е записала 16-минутно видео, в което разказва историята на живота си и споделя неподозирани за нея факти. „Не е възможно да станеш журналистка“, казваше татко. Майка – „То тия работи така стават, за телевизията връзки трябват и трябва да си от сой“, започва разказа си Мира. „Аз не съм от сой. Родена съм в малко градче в дълбините на Родопа планина. Лятото сеехме тютюн, а зимата – някакви плетки.

Не съм се чувствала хубаво дете, а и не бях такова. А за телевизията, знае се, някаква визия трябва. Татко веднъж ми каза: „Спри да мечтаеш, бе, дете, спри с тая телевизия, я виж какви големи зъби имаш, в телевизията вземат само хора с малки зъбки“. Като ми каза това, сякаш ме прободе с иглата, дето нижеше тютюна с нея. Обаче животът си продължи, зъбите ми продължиха да растат и даже да се изкривяват. Нашите са учили икономика, та и аз започнах да уча икономика.

Нищо не разбирах от цифрите. Междувременно обаче гледах всички новинарски емисии. Започнах да чета за тогавашните звезди. Научих кой къде е учил и исках и аз така – кандидатствах журналистика, не ме приеха. Започнах да уча в Датския колеж, после „Човешки ресурси“ в УНСС, но само и само за да имам диплома. Година по-късно завърших тв журналистика в СУ“, спомня си Добрева.

„Дойдох в София с един пататник, горнище на пижамка, което минаваше за ризка, и един лъскав бял клин. Как ме беше срам само ако знаете. Нямах пари да си купя ни дрехи, ни чанти. Толкова бедни години бяха. Точно беше дошла демокрацията – беднотия, купони… Хората висят на опашки за кофичка мляко, а аз висях на опашка пред телевизията. Щом чуех, че обявяват някъде конкурс, аз се явявах. Хачо Бояджиев тогава, Бог да го прости, провеждаше повечето от тях. Като ме видя веднъж, ми каза: „Когато акълът ти порасне колкото косата, ела да се пробваш пак“. И аз се отдадох на това – да отглеждам акъла си. Английски, гръцки, стенография, машинопис, правоговор, стилистика на речта, поведение пред камера, десетки книги, стотици учебници изпълниха малката стаичка в Студентски град в блок 55, където живеех.

Междувременно татко почина. Мама не можеше да ни издържа с брат ми. Записах се да уча задочно, трябваше спешно да започна работа. Започнах в тогавашната гръцка телекомуникационна компания „Интраком“, а втората ми работа – станах чистачка. И досега обичам да чистя и да говоря по телефона“, откровеничи Мира. „Един ден отидох пред Нова телевизия и закачах. Дойде шефът. „Казаха ми, че на вратата стои едно момиче, което изглежда като 1 милион долара, какво искаш?“, пита ме той. „Да започна работа в телевизията” – отговорих. „Добре дошла, още не съм чул някой да се е отказал от 1 млн. долара“, отвърна той.

 Отидох още на другия ден, една моя приятелка ми даде да облека по-приемливи дрешки. Минах през всички нива, гримьорна, монтаж, архив, при репортерите. После пораснах, оправих си зъбите, отидох в БНТ, купих си дрехи, научих се да пиша по-добре. Плисна дъжд от признания, награди, грамоти. 40 пъти корица на списание. Минаха 22 години от онзи ден, в който застанах пред Нова телевизия“, завършва разказа си Мира, която признава, че и до ден днешен има комплекси, че е тръгнала от малък град и бедно семейство.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇