23:57:00
11 август 1995 г. е сред най-черните и трагични дати в новата ни история. Около 22,30 часа 14 войничета изгарят като факли във военен камион ГАЗ-53/А пътуващ по Околовръстното на София.
22,30 ч., 11 август 1995 г. Вечерта е топла. Военен камион ГАЗ-53/А пътува по Околовръстното. В него се возят 15 войници от поделение 58410 на Транспортни войски. Прибират се от частен обект в "Манастирски ливади". Всички са уморени, не са вечеряли и бързат да се доберат до поделението. В един момент се чува оглушителен пукот, камионът се врязва в пътуващ трактор и пламва. Момчетата започват да горят като живи факли. Оцелява само един - 19-годишният редник Кръстьо Дунчев. Днес той отказва да прави каквито и да било изявления за случилото се. Не желае да си спомня за зверската катастрофа и за армията. Семейството му също отказва коментар.Делото още не е затворено и по него се работи, но е с гриф "Строго секретно".
Веднага след инцидента на Околовръстното са изпратени екипи на пожарната, полицията, военните. Шест от телата на момчетата са овъглени до такава степен, че не могат да бъдат разпознати. Хаосът е пълен, всички се насочват към оживелия редник Дунчев, но той е в шоково състояние.
Направи ми впечатление, че не са проведени пълни оперативно-издирвателни мероприятия, включително и оглед на местопроизшествието. Замазани са следи, имало е много хора, които са присъствали на мястото, но не е установена самоличността им. Това каза началникът на отдел "Сигурност" в Транспортни войски (ТВ) Петър Поборников. Досега той не е говорил пред медиите за случая, но се съгласява да вдигне завесата доколкото може пред ДУМА. Той поема поста през 1999 г. от тогавашното ВКР на ТВ Косьо Радков. Получава по делото от 11 август 1995 г. две папки. 40 на сто от тях са пълни с дублиращи се документи.
Тогава живеех в блоковете на МВР, които са на разклона за Филиповци, видях взрива от балкона, спомня си Поборников. Според него е имало поне 40-50 души спрели на пътя, които са станали свидетели на жестоката катастрофа. Сред свидетелите е вече покойният подземен бос Иво Карамански. Той пътувал с лек автомобил зад военния камион. Разследването установило, че с него в колата са се возили двама полицаи - глав. сержант Пламен Петров и сержант Илия Цанов. Доказано е, че в това време те са работили към СДВР. Оказа се, че е имало и втора кола на Карамански, в която е пътувал още един униформен, но не са могли да го намерят кой е, казва Поборников.
Случая поема военен следовател, помагат му СДВР, отдел "Сигурност" на ТВ и Военна полиция. Полицията обаче се интересувала предимно от двамата полицаи, возили се редом до Карамански. Така нещата започват да се размиват, а времето тече, спомените за инцидента избледняват все повече. До 20-ия ден от произшествието почти нищо не е направено освен разпита на Карамански и тракториста. Разследването започва да тъпче на място, припомня си ВКР-то на ТВ и задава въпроса - защо по време на работата не е направена транспортна експертиза.
Версиите:
В хода на разследването се оформят над десет хопотези. Пет от тях отпадат още на първия месец след инцидента - техническа повреда на камиона, опит да се избегне неравност по пътя, прилошаване на шофьора, силна преумора на ефрейтор Тодоров и скандал в кабината на камиона. Активната работа започва по следните версии - евентуално покушение срещу войниците, неосъществен атентат срещу Иво Карамански, взрив в ГАЗ-ката и престрелка, в която е ранен шофьорът, вследствие на което губи управлението. Има обаче и други нелепи хипотези, които започват да се ширят в обществото.
Не е правен следствен експеримент, няма транспортна експертиза. Според мен е фантазия версията, че Иво Карамански е карал камиона, в който е имало наркотици, споделя Петър Поборников. И действително, кой ще качи дрога във военен камион, който може да бъде спрян за проверка? Оттук произтича и предположението, че старшият на камиона лейт. Вълчев бил в близки отношения с Карамански. Вярно е, че офицерът е имал финансови проблеми, бил е женен с дете, а съпругата му е била бременна с второ, пише в досието му. Нелогично обаче звучи бос от такъв ранг да си ескортира товара, предполага ВКР-то. А и в него са се возили още 14 войници, няма как да ги замесиш всичките в тази схема.В целия хаос се лансира усилено версията за стрелбата по Карамански. Според Поборников обаче няма толкова луд стрелец, който да сбърка "Мазда" с военен камион. Във вратата от страната на шофьора са открити дупки от куршуми 5,6 мм. Странно е, че никой не намира гилзите, нито оръжието. За да се докаже версията, е трябвало да се направи аутопсия на войника. Ден преди да бъде разпоредено обаче, родителите му решават да го кремират и така се затваря още една врата към разплитането на случая. Самият Карамански казва при първия разпит, че е имало стрелба. Вече при втория и по-обстоен разговор отрича да е чул пукот от оръжие.
Нещата стават все по-неясни. Още през 1995 г. лекари предполагат неофициално, че под седалката на шофьора е открита много кръв, която най-вероятно е дошла от разкъсна рана на артерията на крака на момчето. Шефът на Прокуратурата на Въоръжените сили полк. Николай Колев търси доказателства, свързани с евентуалната стрелба, докато наблюдаващият делото полк. Кирил Гогев е убеден, че е стреляно по камиона и затова нарежда парче от ламарината на лявата врата към шофьора да замине за Москва. Какъв резултат е върнат оттам, е засекретена информация.
Работи се и по варианта лейт. Вълчев да се е сдърпал с редника в кабината. Той няма как да се потвърди, защото и двамата са мъртви.
Имам за себе си такава версия - ако някой е тръгнал да си пали цигара, е възможно да си е отклонил вниманието и да се е ударил, без стрелби и наркотици, просто една жестока и нелепа катастрофа, обяснява Поборников.
Виновни по случая и до днес няма. Никой не си е понесъл отговорността - нито тези, които са изпратили момчетата на частния обект, нито тогавашният шеф на ТВ ген. Христин Христов. По неофициална и непотвърдена информация войничетата са работили извънредно на частна кооперация, в която апартаменти са имали висши военни. Никой не рови в тази посока, а следствието се протака. Имало е извращения в поделението, виждал съм как офицер преби с метална тръба войник, казва няколко дни след инцидента братът на един от загиналите редници Даниел Рангелов - Лъчезар. Три дни след изявлението, момчето се отмята като по команда от думите си, а родителите му правят постъпки да бъде уволнено от армията. Постепенно са събрани 3 папки от 300 страници с материали, които отлежават и прашасват във времето - точно като във филма "Забравени досиета".
През 2002 г. ТВ са закрити, командирът на бригадата, от която са 15-те момчета - полк. Духалов, се пенсионира, взима си обезщетението и започва частен бизнес.
fusion.blog.bg /в статията е използвана илюстративна, снимка нямаща общо с инцидента/
0 comments:
Публикуване на коментар