За децата ни сигурно звучи невероятно, че чичковците на моята възраст също са били деца някога.А когато бяхме шестокласници – някъде в средата на 80-те, имахме много малък избор в коя актриса да се влюбим.Вариантите бяха Принцеса Леа от „Междузвездни войни“ и Джена от „Седморката на Блейк“, но нямаше как и в едната, и в другата.
Феновете на тези два филма бяха отделни секти, много често, който харесваше единия филм, твърдеше, че не харесва другия. Не че не го гледаше жадно всеки път като го пускаха – просто разделението на „Левски“ и ЦСКА го бяхме наложили и върху филмите.
Но имаше едно момиче, което всички харесвахме. Казваше се Алиса Селезньова.
Филмът, от който е Алиса, се казва „Гостенка от бъдещето“. Сценарист е великият Кир Буличов. По същото време, когато по единствената телевизия въртяха филма, в списание „Дъга“ вървеше поредица „Гостенка от бъдещето“.
За 30 години така и никоя телевизия не повтори филма, а списание „Дъга“ някак си не успя да премине в новото време. Почти бях забравил този филм. Тези дни отново го изгледах и се потресох колко е хубав всъщност. И първото, което ми хрумна, е да проверя как изглежда Алиса сега.
Изглежда така:
Но първо няколко думи за самата Алиса. Тя е родена на 17 ноември през 2065, 2070 или 2080 година. Датите са три, защото Алиса се появява в няколко книги на Кир Буличов, но винаги е на 12 години. Разказите, които най-много са използвани в сценария, са от сборника „Момиченцето от Земята“ (както се казваше и поредицата в „Дъга“), издаден през 1974 г. и преведен на български през 1981 г.
Алиса Селезньова, която винаги е на 12, е кръстена на дъщерята на Кир Буличов Алиса Можейко (Истинското име на писателя е Игор Можейко).
Филмът „Гостенка от бъдещето“ излиза през 1985 г. Никога в историята на Съветския съюз филм не е имал такъв успех. Всички деца са луди по него. Всички момчета са влюбени в Алиса. Всички момичета искат да приличат на нея. До голяма степен същото може да се каже и за останалите соцстрани.
И едва ли има момче на моята възраст, което да не си е припявало тази песен:
Главната роля се изпълнява Наталия (Наташа) Гусева. Режисьорът Павел Арсениев я открива през 1983 г., когато снима учебен филм за правилата за пътното движение. На следващата година я кани за главната роля в „Гостенка от бъдещето“.
„Ролята сякаш беше създадена за нея“, казва по-късно режисьорът.
Славата, която се стоварва върху Наташа след филма, е невиждана за Съветския съюз и непослилна за нея. Армия от поклонници всеки ден чака момичето пред входа, изпраща я до училище и я чака след часовете. Получава толкова много писма, че в нейната пощенска станция е заделена специална стая, в която ги складират и после с отделна кола ги доставят до дома й. Снимките й са на първа страница на всички списания, не само в СССР, но и по света. Манията е толкова голяма, че не остава незабелязана и отвъд желязната завеса и австралийската телевизия прави своя версия на филма.
Цялото това внимание не е по силите на Наташа. Тъй като е много стеснителна и не може да понесе вперените в нея погледи, тя винаги ходи със забит в земята поглед и се прегърбва.Наташа почти забравя истинското си име. Всички я наричат Алиса. Образ, от който никога няма да може да избяга.Още следващата година я канят за снимките на нов филм, но той няма успех. Следват още 3-4 филма, но и те са пълен провал. Просто за нея няма друга роля, освен Алиса.
Последната покана е през 1989 г. Във филма обаче има насилие и Наташа отказва да участва в него, за да не развали чистия образ на Алиса.
Съпруг от кутия
Първият й съпруг е един от милионите влюбени в нея тийнейджъри. Вижда я на живо през 1988 г., когато тя е на 16 г. и е на снимки в Беларус. Въпреки че брат му е участник в кинопродукцията, обожателят така и не може да се добере до нея. Алиса не допуска никакви срещи с обожатели, никой не може да припари до нея.
Тогава Денис Мурашкевич измисля план как да достави самия себе си до Алиса. Влиза в един кашон от телевизор „Хоризонт“ и успява да уреди „телевизорът“ да бъде доставен до хотелската стая на Алиса. Когато тя го отваря, от кашона изскача бъдещият съпруг.
Двамата се оженват през 1993 г. Макар да се развеждат през 2001 г. Наталия и досега носи неговата фамилия. Двамата имат дъщеря. Бащата, естествено, настоява тя да се казва Алиса. Наталия отказва. Като компромисен вариант стигат до Алеся.През 2013 година Наташа се омъжва за втори път и на 41 г. ражда втората си дъщеря – София.
Името на измамниците
Вероятно има и още една причина Наталия да запази името Мурашкевич. С развитието на социалните мрежи изведнъж името Наталия Гусева се оказва най-предпочитаното в цялото постсъветско пространство. Ползват го хиляди, които просто желаят да останат анонимни в интернет. Ползват го обаче и измамниците. Понеже образът на Алиса е толкова чист и невинен, изведнъж се оказава, че с името на Наташа Гусева много по-лесно се печели доверие, искат се пари, правят се измами.Истинската Наталия Гусева няма профил в нито една социална мрежа и при редките си телевизионни изяви винаги напомня за това.
Учен
Още докато се снима „Гостенка от бъдещето“, на кинаджиите от екипа им прави силно впечатление, че Наталия е чужда на славата. Всички деца-актьори се оптват да се държат като малки кинаджии, разпитват за тънкостите на занаята, любопитстват, а после разказват за кинокариерата си. По време на всички почивки Алиса само чете и пише домашни. Когато ги питат кой какъв иска да стане, всички отговарят „артист“, а Наталия казва – ентомолог.
Тя почти изпълнява мечтата си. Завършва биотехнология, работи в институт като научен сътрудник по имунология и микробиология, има научни публикации. В момента е собственик на фармацевтична компания.
Казва, че много, много рядко е гледала филма, след като е излязъл. Горе-долу толкова често, колкото човек разглежда албумите с детските си снимки.
Източник: offnews.bg
Безкласовото общество, безкласовото битие, безкласово съзнание. Това безкласово съзнание се предава и на децата и на внуците, някак си. Те не чувстват ниско самочувствие - че са бедни, че работят непристижен труд. Вярват в хората. Ето защо в САЩ негрите и белите бедни имат ниско самочувствие, внушено им е - че са ниска класа - мързеливи и глупави, и това ги парализира, не знаят реалният свят и са объркани, нула самооценка и представа за нещата. Ето защо източноевропейците могат да работят всичко, и се справят дори в друга държава. А там в класовите държави хората са парализирани и добре - че са хората от източна европа с безкласовото съзнание. БЕЗКЛАСОВИТЕ ОБЩЕСТВА И БЕЗКЛАСОВОТО СЪЗНАНИЕ Е ГОСТЕНИН ОТ БЪДЕЩЕТО.
ОтговорИзтриване