22:17:00
Най-належащите за реформа сектори на държавата са: здравният, пенсионният, правният и образователният. Днес ще се занимаем със здравеопазването. За него може да се пише много и никога няма да се каже всичко. Ще се опитам да ви покажа различна гледна точка. Когато се доближиш до една картина прекалено близко, виждаш част от размазани цветове. Трябва да се отдръпнеш на достатъчно разстояние, за да я видиш истински. Другият подход е историческият. Откъде идва дадена система и накъде отива?
Ще приложим и двата:
Каква беше здравната система при социализма? Тогава всичко принадлежеше на държавата: собствеността, земята, заводите, средствата за производство и в някаква степен и хората. Режимът бе репресивен, нямаше свобода на придвижване, имаше жителство, не можеше да напускаш родните предели, а в капиталистическа държава абсурд, и т.н. Държавата, това беше БКП, а тя – Тодор Живков. Когато той си отиде, дойде и разпадът.
Представете си една стройно организирана тоталитарна система, която зависи от един човек и решенията са задължителни и се спускат от горе надолу, това е демократичен централизъм. Каква беше целта? Пълната победа на социализма. Кой беше враг? Естествено, че капитализмът. Как трябваше да го победим? Военно и икономически. Резултатът? Не ние, те ни победиха. Значи тяхната система е по-конкурентна. В този контекст здравето на хората при социализма бе важно, но не беше целта, а беше важно, защото трябваше някой да работи в заводите.
Ако човек е болен, ще произвежда по-малко и ще му се плащат болнични, т.е. ще се трупат загуби.
Затова целта на здравеопазването тогава беше хората да боледуват по-малко, за да са по-здрави и така да се правят по-малко разходи за тях, да има пари за основната цел – победата над капитализма. Затова хората бяха задължени да ходят на профилактични прегледи, не проформа като сега. Имаше училищни лекари и зъболекари, пътуващи флуорографи, работнически болници, санаториуми, почивни станции и т.н. и всичко, за да се предотврати заболяването. В храненето, което е основата на здравето, имаше БДС, за храните, а в столовете имаше постен и рибен ден. За знанията от онази епоха това беше правилен, но наложен със сила хранителен режим. И пак повтарям това не е от любов и човечност, а поради чисто икономически причини, държавата така ще работи най-добре и ще има най-малко разходи. Това е централизиран подход. Как е сега? Държавата се използва като чужда кола или чужда жена. Колкото може повече да се вземе, е по-добре. Целта сега не е здравето на човека, а това, колко пари той може да донесе, а това значи да не си здрав. Което води след себе си повече и по-скъпи лекарства, методи на лечение, клинични пътеки. Ти трябваш на здравната система болен, възможно най- тежко, най-дълго време, но не умрял. Така се получава следният парадокс, който е характерен не само за България, но и за развитите страни.
От началото на прехода живеем с 2,5 години по-дълго, но сме много по-болни.
Като следствие от необходимите около 100 болници ние имаме 400 и тази година се откриват нови 10. Те се делят на две. Частните са нови, хубави, с възможно най-добрите специалисти, с най-високи заплати и най-качествено обслужване, най-нови техники и технологии.
Държавните и общинските са стари, амортизирани, в които работят лекари пред пенсия или съвсем млади кадри, които се учат на занаят и като станат добри, отиват в частните болници или чужбина. Пациентите на тези болници са основно неосигурени хора, които постоянно се увеличават и вече са 2 034 000 души. Това са близо 30%, а в Германия са едва 6%, или 50 000 души. Тези болници трупат дългове, които са вече над 402.5 милиона, които плаща държавата от данъците, събрани от тези, които се осигуряват и плащат данъци. Т.е нас ни стрижат два пъти, а може би и повече. Разходите за цялата система за 11 години растат от 1 236.3 милиона лева, на 5 242 милиона лева или 4.2 пъти. При това хората са по-болни и по-недоволни. Вече всички виждате къде е грешката, но по-лошото е, че тя няма да се оправи. Старата система умря със социализма. При новата ще продължи тази тенденция, защото световното здравеопазване лежи на тези основи. Като следствие системата ще става скъпа и по-скъпа, с по-нови и модерни технологии. Вътрешно тя ще се стикова и подобрява, но хората ще са по-болни и като цяло здравеопазването ще е по-зле. Две противоположни, но неизключващи се тенденции. Време е българинът да разбере, че здравето си е само негов проблем и той трябва да се грижи за него. Колко са хората, които се хранят правилно, живеят здравословно, спортуват? Малко са, но се увеличават. Парите за здраве има кой да ни ги вземе. За здравеопазването ние сме като кредитна карта, която трябва да бъде изпразнена. Еволюцията на системата доведе до това, че колкото повече операции и манипулации има, толкова по-добре. А много от тях са ненужни, а други вредни. Ще ви разкажа личен случай. Примерите винаги учат най-добре. Наложи се с мой много близък да потърсим лекарска помощ в САЩ. В един от най-хубавите градове, които гледате по телевизията, в най-добрата и хубава болница. Само спешното им отделение е по-голямо от най-голямата болница в България, а по архитектура, чистота и ред няма сравнение. Само паркингът беше две сгради по на 15 етажа. Касаеше се за сърдечен пристъп. Пристигнахме по спешност в 18.30 часа. Самолетът ни беше в 21, 30 ч. Аз съм преживял същото съмнение за инфаркт в България. Отидох сам в Бърза помощ. Беше мръсно, гадно, с кушетки от 50-60 години. Като разбраха от какво се оплаквам, веднага се разтичаха и с внимание ми направиха кардиограма (15 сек.) и за няколко минути си отидох, като се разбра, че няма да се мре сега.
В САЩ ни приеха, като попълнихме въпросник, който дадохме на фелдшер. После седнахме в чакалня с още 20-30 души. Имаше всякакви, с температура, повръщащи, наркомани, двама затворници с белезници. Едно момиче беше с епилептичен припадък, крещеше, повръщаше, въргаляше се в повръщаното, удряше си главата в пода, само майка му се опитваше да си сложи крака да не си разбие главата. Никой не є помогна, докато не є дойде редът след 35-40 минути. За всички тя сякаш не съществуваше. После при нас дойде момиче като от Холивуд, за да ни провери застраховката, беше за $250 000. Беше валидна и неизчерпана. Пак се попълваха формуляри. След 1-2 часа ни викнаха да дадем кръв и урина, мериха кръвно. Казах, че не искам, че бързам, че изпускам самолет и че не е нужно нищо. Такъв бил редът. Казаха, че след 1 ден мога да си взема изследванията. Към 23.30 ч. ни прие доктор и по- живо по-здраво в 00.30 ч. си отидохме, като изпуснахме самолета и си търсихме хотел за през нощта. За тези 6 пропилени часа човек може да умре 100 пъти или да бъде спасен. Това не ги интересуваше, защото имахме застраховка. Тя щеше да ги обезщети. И, между другото, по филмите викат на поразия 911 и докато затвориш, те вече са при теб – ангелите на спасението. На практика със застраховка това струва от $250 до $1750 за първо повикване. Съпоставимо с България плащаш между 100 и 800 лева. Ще я викаш ли? И там 50 милиона американци не я викат. Всеки българин може да ви засипе с такива покъртителни истории. Изводът е:
Обичайте българските лекари.
Те са много по-добри и по-човечни от западните. Повечето имат друг, лекарски морал от старата система, която беше по-добра. Към такава система вървим, скъпа и некачествена. На всичко отгоре, здравеопазване няма да има за всички. Ние копираме лошия чужд опит само заради това, че всичко западно е прекрасно. Не е. Нашето здравеопазване все още не е достигнало тяхното дъно, но упорито се стреми към него, защото там има много пари, много лечение, но няма здраве. Кое е по-добре? Да имаш последен модел машини за лечение на рак или изобщо да не се разболяваш? Ако може, трябва да се поучим от нашия си собствен опит, който беше по-добър. Иначе здравеопазването ще става по-лошо, по-вредно и по-опасно за нашето здраве. Всъщност, то вече започна да става такова.
0 comments:
Публикуване на коментар