10:17:00
Идеята за филма “Козият рог” по едноименния разказ на Николай Хайтов е на режисьора Методи Андонов. Докато обаче общата им рожба види бял свят на екрана, двамата водят дива творческа битка, каквато може да е битката само между личности, които отлично знаят силата на таланта си.
През 1970 г. сборникът “Диви разкази” на Хайтов вече трета година се къпе в читателската любов и по два от разказите в него са направени филми - “Шарен свят” и “Краят на песента”.
Методи Андонов е не само признатият театрален режисьор номер 1, но е заснел и два филма - “Бялата стая” и “Няма нищо по-хубаво от лошото време”.
Една вечер Андонов се обажда в дома на писателя с предложение да заснемат филм по разказа му “Мъжки времена”. Двамата отиват с москвича на режисьора до Черният кос край Владая и оттам пешком из Люлин планина. Обсъждат, спорят, натъкмяват героите и конфликтите, чудят се кои актьори да изберат.
Когато писателят е почти готов със сценария, една сутрин Методи Андонов му излиза с “ново двайсе”. Предната вечер препрочел за кой ли път “Козият рог” и окончателно се убедил, че това всъщност е истинският сюжет за голям игрален филм.
Режисьорът убеждава Хайтов първо да направят “Козият рог” и веднага след това - “Мъжки времена”. Следват нови разходки из Люлин планина, нови разпалени разговори и спорове. “За първи път имах работа с такъв режисьор - ще признае по-късно писателят. - Той искаше да стигна дори до молекулярното ниво на драмата и сюжета!”
После започва драмата в художествения съвет на Киноцентъра. В животоописанието си “През сито и решето” Хайтов пише, че сценарият му минал през съвета без никакви забележки. Но когато вечерта преди втория съвет получава режисьорската книга на Андонов, се хваща за главата. Книгата изобилства с промени, съкращения, дописани сцени...
На другия ден писателят взема думата пръв и категорично настоява режисьорската книга да се придържа към вече одобрения литературен сценарий. “Интересното бе, че всички без изключение членове на съвета предявиха същото изискване. А Христо Сантов направи обобщение в тоя смисъл”, твърди Хайтов.
Членове на съвета са Валери Петров, Людмил Стайков, Сашо Величков, Борислав Пунчев, Христо Христов, Петър Караангов. Протоколите пазят драматизма на споровете при обсъждането, което в обобщението си шефът на Кинематографията Сантов нарича “пълно с остри и крайни мнения”.
Корят режисьора, че мисли по друг начин, че се отклонява от литературния сценарий, смущава ги композицията на бъдещия филм, не харесват финала, предлагат филмът да започне от 62-а страница на режисьорската книга. “Аз сега не мога да кажа нищо, имам нужда от време да реагирам, защото трябва да се браня от всичко и всички”, отронва Методи в края на заседанието.
“Може би новаторството в подхода на режисьора се е оказало отвъд възможностите на съвета. Очакванията на членовете му за бъдещия филм сигурно са били по-близо до становището на Хайтов и затова са го подкрепили”, каза Невена, дъщерята на режисьора, която изигра ролята на малката Мария.
В крайна сметка режисьорската книга е върната за доработка, но “много вкиснат от тая работа” (според Хайтов) , Андонов заявява, че се отказва от снимането на филма. “Това си е чисто твоя работа, аз от сценария си няма да мръдна”, отвръща писателят.
Цяла седмица минава в пълно затишие, което, слава богу, не е последвано от буря, а от примирие. Една съботна вечер Андонов звъни у Хайтови и казва, че възстановява “отрязаните от сценария части”. Новата режисьорска книга е приета почти без забележки и двамата автори тръгват из Родопите да търсят места за снимки.
Ако обаче сравним готовия филм с разказа и литературния сценарий, ще видим, че всъщност Методи Андонов не е изневерил на идеята си за “Козият рог”
В разказа и в сценария жената на Караиван не умира по време на изнасилването, както е във филма, а полудява и отива в манастир. Караиван не е сакат, както го описва авторът в разказа си. Убийствата на насилниците във филма стават по съвсем различен начин. Мария не скача от скалата, а се задушава в пламъците на запалената от баща й къща на овчаря (Милен Пенев).
Всъщност важното е, че благодарение на творческия сблъсък между двама големи творци се роди шедьовър. Според няколко допитвания до професионалисти в края на миналия век “Козият рог” е най-добрият български филм, пише в киноенциклопедията “А-Я”. Вероятно това е най-награждаваната родна лента. Макар че и към вече заснетия филм има доста възражения, някои дори искат той да бъде досниман, премонтиран. Изключителният му зрителски успех обаче опровергава критиците, после филмът победоносно тръгва по световни екрани и международни фестивали.
При избора на актьорите кипват нови спорове и страсти, както се изразява Хайтов, и главно около кандидатите за главните роли - на Мария и на Караиван.
“Методи обигра десетина или повече гимназии в София и страната, за да търси подходящо младо момиче за ролята на Мария и след това ме покани да видя материала от пробните снимки на около девет кандидатки за главната роля”, споделя Хайтов.
Сценаристът иска да бъде пробвана и Катя Паскалева, която той вече познава от малката й роля като Найме в “Краят на песента”, заснет от Милен Николов по “дивия“ разказ “Ибрям Али”. Режисьорът обаче се спира на Мая Драгоманска.
Въпреки че я праща да учи езда, продължава да се колебае в избора си. Той познава добре качествата на актрисата, но някак “не му стои” за ролята на Мария.
Една вечер Андонов и Стефан Мавродиев, един от любимите му студенти във ВИТИЗ, отиват в Пазарджик, за да гледат “Както ви се харесва”, в която Паскалева играе главната роля. Тя ще е Мария, отсича режисьорът след края на спектакъла, впечатлен от играта на актрисата.
Образът на Караиван също сблъсква вкусовете на авторите. Писателят предлага тя да бъде изиграна от Апостол Карамитев, един от най-популярните тогава артисти. Методи обаче залага на Антон Горчев, който изглежда по-автентичен като полудивия Караиван, отколкото интелектуалният Карамитев.
“Тук Методи се оказа по-прав от мене и така нещата се уравновесиха”, признава Хайтов.
В ролята на малката Мария режисьорът снима втората си дъщеря Невена, която тогава е едва 6-годишна. Той иска от нея не да играе дете, а просто да се държи нормално и естествено.
Невена и днес има не само ярки спомени от приключението, но пази в съзнанието си дори миризмите на дрехите, които носят актьорите. Тези дрехи събират от селата около Рилския манастир, не са шити специално.“Козият рог” е всепризнатият връх в творчеството на Димо Коларов. Той е операторът и на четирите филма на Методи Андонов, но тук стига до виртуозност на черно-бялото изображение. Участници във филма твърдят, че по времето на снимките оператор и режисьор просто били като слети - едно тяло с две глави, които се допълват в идеите.
По-късно с неподражаемия си хумор Димо Коларов разказвал, че всъщност филмът е заснет много лесно, тъй като през деня пада яка работа, но нощите са пълни с веселба. Сутрин Методи Андонов се вглеждал в зениците на актьорите и така познава кой е злоупотребил с алкохола и го пращал да се освежи в планинския вир на близката река.
“Козият рог” е заснет за около месец и само за 156 хиляди лева - уникално малка сума дори за онези времена. Почти всички снимки са правени в метоха до Рилския манастир и кошарите около него. Екипът е толкова завладян от творческата магия, умело дирижирана от Методи Андонов, че всичко става сякаш на един дъх.
“Баща ми е имал предварително целия филм в главата си. Той винаги е знаел какво иска да направи и как точно да го стори”, разказа ми Невена Андонова. Той често обичал да цитира известната реплика на Фелини:
“Филмът е готов, значи можем да започнем да снимаме...”
Кадрите с изнасилването в началото, където Катя Паскалева е показана дибидюс, са най-важните - в тях е завръзката на сюжета, те предопределят и конфликтите в развитието му. Мотивират поведението на главния герой Караиван, който иска да промени природата на дъщеря си Мария в името на отмъщението, а според собствените му представи и на оцеляването.
Режисьорът Методи Андонов разработва постановката и кадрите на насилието с изключителен професионализъм. Той може би е бил предизвикан и от думите на един от членовете на художествения съвет. На първото обсъждане още на литературния сценарий, въпросният писател заявава, че бъдещият филм много ще изложи България пред света, защото е апологетика на отмъщението. И че зрителите, особено чуждестранните, ще видят една дива и примитивна България. Затова трябва да се сложат надписи и обяснения, за да се разграничи съвременната социалистическа действителност от показаната във филма.
Филмът наистина започва с такива пояснителни надписи: “Тази кървава история е станала през ХVII век. Тя започва с едно насилие...”
Методи Андонов избира без кастинг за ролите на насилници четирима актьори, които въобще не изглеждат зловещи. Не загрозява Тодор Колев, Климент Денчев, Марин Янев и Стефан Мавродиев и чрез средствата на грима. “Този избор е блестящият ход на добрия режисьор, иначе се получава като плакатна живопис”, каза ми Тодор Колев, който беше насилникът с бръснатата глава. Не се чудете обаче, че в надписите няма да видите актьор с това име. По идея на Методи Андонов той е изписан като Тодор Адамов - по прякора си Адама, с който бил известен като младеж в Шумен.
По време на снимките Методи Андонов е с персонален подход към актьорите. Прави го умишлено, за да мотивира всеки и да измъкне най-доброто от него за ролята му. Към Катя Паскалева например винаги е много мил, докато на Антон Горчев не пести никакви забележки. Но е безпощаден към всички по отношение на критериите си за крайния резултат във филма.
Преди снимането на сцените с изнасилването режисьорът прави много интересна психоатака. Както е много внимателен към актьорите, малко преди да се завърти камерата, изведнъж вдига лют скандал на хората от техническия екип.
Истерията на Андонов стига дори до заплахи за уволнения и по своеобразен начин наелектризира обстановката, вдига градуса на напрежението, изправя“на нокти” актьорите
Според Тодор Колев сцените с изнасилването заснемат за един, максимум за два дни. Става лесно, защото всички са приятели. Но и трудно, понеже няма опит в такива сцени. Режисьорът снима актьорите насилници един по един с Катя Паскалева, другите при повечето от кадрите не присъстват в стаята. Андонов не дава никакви указания и напътствия, освен уточненията заради камерата, на лягането, колениченето, ставането и т.н. “Методи разчиташе на импровизацията ни, но в себе си беше решил и осмислил всеки един миг от сцените. Дори и финалния кадър, в който аз лежа с голата си глава върху голото тяло на Катя и камерата приближава към нас”, коментира Тодор Колев.
Преди началото на снимките най-притеснен е Климент Денчев,защото героят му пръв се нахвърля върху беззащитната жена. После режисьорът дълго време се шегува с Климбо.
Премиерата на “Козият рог” е на 14 февруари 1972 г. и според Хайтов до края на май само в България е гледан от 2 340 796 зрители.
След триумфа си по българските екрани филмът бързо превзема и световните. Той е единствената българска лента, номинирана и за фестивала в Кан, и за американските награди “Оскар”, но е препънат по двата пътя към най-престижните филмови места. И ако за френската Мека на киното причината е чуждестранна намеса, за оскарите работата май си е чисто наша българска.
Срещу показването на “Козият рог” на международния фестивал в Кан скача Турция. Южните ни съседи разчитат във филма силна антитурска насоченост и използват цялото си влияние в мюсюлманския свят, за да го спрат.
“Турското правителство направи голям демарш и не ни допусна в Кан”, обясни Павел Писарев. Освен натиск върху френския кабинет Анкара активира масов протест и на редица мюсюлмански страни като Алжир, Тунис, Мароко. Те също се обявяват против филма. На прожекция на “Козият рог” в Гърция турската делегация демонстративно напуска залата.
Въпреки усилията на Турция обаче филмът е купен от 62 държави. Първата му задгранична прожекция е на фестивала на авторските филми в испанското градче Беналмадена. Присъстват Хайтов, Андонов и Димо Коларов. Прожекцията започва при петнайсетина зрители в залата за 500 души, а когато след финалните надписи лампите светват, салонът е пълен и още стотина души стоят прави. Заради огромния интерес филмът е показан още 2 пъти - в зали с по 700 и 1200 места. На връщане от Испания авторите минават и през Германия на кинотържество във Висбаден. И там виждат как студените уж германци се вживяват във филма точно както и горещите испанци.
През 1972 г. “Козият рог” е един от осемте чуждестранни филма, номинирани за “Оскар”. От селекционната комисия в САЩ изпращат писмо с молба за копие, което да отговаря на съответни технически параметри, за да бъде излъчено пред главното жури. В България обаче не изработват такова копие.
“Козият рог” е и един от най-награждаваните български филми
На международния кинофестивал в Карлови Вари през 1972 г. печели специалната награда на журито, в Панама Катя Паскалева грабва приза за най-добра женска роля.
Следващата 1973 г. филмът е награден със “Сребърен Хюго” в Чикаго, с трета награда в Коломбо, Шри Ланка, а в Брюксел Паскалева отново взема отличие за най-добра роля - наградата “Фемина”. През 1974 г. от Сантарен, Португалия, лентата донася Голямата сребърна купа.
Но както се казва, никой не е пророк в собствената си страна. “Козият рог” има малшанса да се яви на Варненския кинофестивал в компанията на филма “Наковалня или чук”, посветен на 80-ата годишнина от рождението на Георги Димитров. Журито връчва “Златна роза” на режисьора му Христо Христов, а “Козият рог” получава първа награда и наградата на публиката, ЦК на ДКМС отличава Катя Паскалева за ролята на Мария.
През 1973 г. филмът е предложен за Димитровска награда, но не му я дават. Методи Андонов е отличен с нея посмъртно през следващата 1974 г.
Източник: 24 часа
0 comments:
Публикуване на коментар