Провалът на Горбачов в Куба: опитът за свалянето на Кастро

Наскоро в печата се появиха посмъртните спомени на сътрудника на ЦРУ Тед Шекли (Ted Shackley) «Майстор на шпионажа. Моят живот в ЦРУ» (2005). Там Шекли казва:

„Ние нямахме сигурен достъп до дисидентите, затова не можехме да постигнем взаимно разбиране с потенциалното ръководство на преврата. Това, което търсехме през 1963 г., се материализира едва в средата на 1989 г., когато Арналдо Очоа Санчес в резултат на своята дейност в Ангола започна да представлява солидна силова заплаха за Кастро.”

Шекли бил специалист по така наречените «изпълнителни акции» (еxecutive actions) - операции по физическото ликвидиране на държавни ръководители, нежелани от САЩ. Добре го е познавал Милтън Борден, ръководител на отдела за Източна Европа в ЦРУ, изиграл ключова роля в организирането на диверсионните акции в Румъния през 1989. В 1979 г. при Джордж Буш Шекли ръководел Оперативното управление на ЦРУ и участвал в организирането на «Октомврийския сюрприз». Шекли добре познавал Куба. През 1963 г. той ръководил операцията по ликвидирането на Фидел Кастро с последващия преврат под кодово наименование «Операция 40»…

Реакционният наблюдател на «Ню Йорк Таймс» Уилям Сафир нарекъл Фидел «Чаушеску на Карибите» през 1989 г. Но съдбите им през същата година се развили различно. Чаушеску също отказвал да стане «гъвкав» и Горбачов дал на съветските спецслужби заповед за подготовка за свалянето му и сътрудничество в тази дейност с американските спецслужби.

Същият сценарий Чейни, Уебстър и Гейтс подготвяли заедно със съветските спецслужби и за Фидел Кастро. При това подготовката започнала още по-рано, през 1987, когато Горбачов пристигнал във Вашигтон.

Най-много Горбачов се безпокоял от Кастро и Хонекер (ръководителят на ГДР), от укрепващите връзки между тях. В заводите на ГДР оставала въоръжената работническа милиция. Спецслужбата на Маркус Волф също можела да не се съгласи да се предаде на американците. Кубинската революция не се предавала и авторитетът на Фидел оставал висок. КГБ съобщавал на Горбачов, че Кастро го смята за изменник на делото на социализма. Идвала информация и от задгранични «приятели на перестройката».

В януари 1989 г. в разговор със своя приятел, писателят Габриел Гарсия Маркес, привърженик на горбачовата перестройка, Фидел казал: «Разбери ме правилно. Аз не съм против принципа на перестройката, но това е изключително рискована политика. Тя води света на социализма обратно в капитализма». А когато Маркес възразил, че напротив, перестройката е «по-скоро начало на истинския социализъм, социализма с човешко лице», Кастро отговорил: «Не, повярвай ми, Габо, това ще бъде катастрофа». И за това знаел Горбачов.

През юни 1998 г. вестник El Nuevo Herald (испаноезичен брой на «Маями Хералд») публикува сензационното твърдение на бившия кубински журналист Раул Мартин, който повече от 10 г. работил в информационната агенция «Пренса Латина». Мартин разказа, че в периода 1987-1989 г. е участвал в операция на КГБ, която се провеждала под прикритието на съветската агенция «Новости».

Целта на операцията била работа с недоволни елементи в кубинската армия с цел подготовка свалянето на Кастро и преминаване към политиката на «перестройка». Едва ли само КГБ е подготвяло преврат в Куба. ГРУ за това е имало не по-малко възможности благодарение на обширните военни връзки между СССР и Куба. И най-напред, благодарение на тесните връзки между дивизионния генерал Арналдо Очоа Сантес с Генералния щаб на МО на СССР и лично с един от заместник-началниците на ГРУ- Юрий Гусев.

Именно Гусев ръводел подготовката по свалянето на Кастро. В съветския генералитет добре познавали Очоа и неговите «демократични» възгледи от академията Фрунзе и тясното им взаимодействие в Африка, където той критично се изказвал за политическия курс на Кастро още през 70-те г.

Съветските генерали от политическия вектор на Хенри-Горбачов, протежета и издигнати от последния, подготвили Очоа за ролята на вожд на антикастровския преврат. Помагали му в Етиопия и Ангола.

Трябва да се споменат още две важни фигури - братята-близнаци Тони и Патрицио Де Ля Гуардиа. Тони ръководел свръхсекретното подразделение в Министерството на вътрешните работи по доставка на валута. В Панама имал лъжливо представителство. Тони и Очоа прекрасно се познавали.

През април 1989 г. в Куба с приятелска визита пристигнал М. С. Горбачов, който говорил за «социализма с човешко лице», за демократизацията на общество и за вечна дружба между народите на СССР и кубинския народ. Но целта му била свалянето на Кастро.

Хавана, 4 април 1989 г. Кастро вече знае, че съветските спецслужби са започнали подготовката на военен преврат в Куба. До разстрела на групата Очоа - де ля Гуардия остават малко повече от два месеца.

В ситуацията важна роля изиграли кубинските спецслужби, научавайки за плановете. На 27 май 1989 г. Раул Кастро наредил да се наблюдава дома на министъра на транспорта Диоклес Торалба (Diocles Torralba). В миналото Торалба ръководил силите на ПВО на МО и запазил връзките си в армейска среда. Имал близки отношения с висшите чинове. Дъщеря му, Мария Елена, била омъжена за Тони.

В тази вечер Очоа се намирал в дома на Торалба. Станало дума за бегълците  - майор Флорентино Азпилага и генерала от ВВС Рафаел дел Пино. Очоа заговорил за благата на съветската перестройка и за променилите се позиции на съветските му другари за Ангола относно прехода й към демокрация. Събралите се не подозирали, че ги подслушва оперативна група на Раул Кастро.

Позицията на «съветските другари» действително се променяла и то много бързо. Когато андроповият вектор в КПСС и КГБ започнал перестройката, той отначало срещнал противодействието на номенклатурните кланове в Армията, ГРУ, ВПК и анти - КОКОМ. Но когато в ГРУ разбрали, че Горбачов предава всичко, се преобърнали на 180 градуса и се присъединили.

Очоа, братя де ля Гуардия и други били арестувани две седмици след събирането в Торалба.

На съдебния процес в Хавана кубинското ръководство положило специални усилия, за да се изключат подозренията в политически заговор. Всичко било сведено до наркотици и корупция. Но основната чистка в Министерствата на отбраната и вътрешните работи показвала обратното. Съществуването на военния заговор трябвало да се скрие по редица причини, вътрешни и външни.

Откритото разследване на заговора би разкрило ролята в него на съветските спецслужби, а Кастро още се надявал на промяна на ситуацията в СССР. А новината, че прославен генерал и военната върхушка са подготвяли проамерикански пуч би била страшен удар за самосъзнанието на кубинското общество.

Две седмици след разстрела на Очоа и Тони Фидел заявил:

„Ние предупреждаваме империализма, че той не трябва да има никакви илюзии по отношение на нашата Революция. Нека не мисли, че тя няма да издържи, ако в социалистическия лагер стане катастрофа. Ако утре ни съобщят, че в Съветския Съюз е започнала всеобща гражданска война или даже че Съветският Съюз се е разпаднал… Куба и Кубинската Революция ще продължат борбата и ще продължат твърдо да стоят с целия си ръст.”

До гибелта на СССР оставали две години…

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇