Почина известният български актьор Филип Трифонов/Видео/

Една от първите му и най-известни роли е в „Момчето си отива“ Той си е отишъл завинаги от този свят на 73-годишна възраст.Сред театралните изяви на актьора са постановките „Аудиенция“, „Секънд хенд“, „Западна Германия – отечество мое“, „Тя“, „Правостояща комедия“, „Детектор на лъжата“, „Тестостерон“.Съосновател е на Естествен театър „Трифоноф & Гундеров“ заедно с режисьора Николай Гундеров. От есента на 2006 г. работи в Сатиричния театър.

Биография:

Като студент във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1969 – 1973), учи актьорско майсторство в класа на Апостол Карамитев.

Работи в Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ Благоевград (1973 – 1976), Театър „София“ (1976 – 1978), СИФ „Бояна“(1978 от 1990). Държавен Сатиричен театър (2005 – 2011), Народен театър „Иван Вазов“ (2011 – 2017), Театър 199.Член на САБ и на СБФД (1973). Почетен гражданин на София.

През 70-те и 80-те години на XX век изиграва главни роли в знакови за българското кино филми, като „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“. Репликата му „Една боза от 6 стотинки“, от филма „Момчето си отива“, е считана за култова от много негови почитатели. Това е една от първите му роли, която остава и най-известната му. Във филма си партнира с Невена Коканова и това поражда слухове за интимна връзка между тях. Трифонов отрича, но подчертава, че благодарение на съвместната им работа, впоследствие получава много предложения за работа в киното.

Сред театралните изяви на актьора са постановките „Аудиенция“, „Секънд хенд“, „Западна Германия – отечество мое“, „Тя“, „Правостояща комедия“, „Детектор на лъжата“, „Тестостерон“.Съосновател е на Естествен театър „Трифоноф & Гундеров“ заедно с режисьора Николай Гундеров. От есента на 2006 г. работи в Сатиричния театър.

Награди и отличия:

Награда „на критиката“ за новелата „Изпит“ на ФБИФ „Златна роза“ (Варна, 1971).

Награда „на журито“ за новелата „Изпит“ на Международния кинофестивал в (Локарно, Швейцария 1971).

Наградата „за филм“ за „Като песен“ (Варна, 1972).

Награда „на критиката“ за филма „Като песен“ (Варна, 1972).

Награда „на критиката“ за филма „Момчето си отива“ (Варна, 1972).

„II награда“, „награда на критиката“ и „наградата на ФИПРЕСИ“ за филма „Преброяване на дивите зайци“ (Варна, 1973).

„II награда“ за филма „Преброяване на дивите зайци“ на Международния кинофестивал в (Локарно, Швейцария 1974).

Наградата „на кинокритиката“ за филма „Силна вода“ на ФБИФ „Златна роза“ (Варна, 1976).

„Специална награда на журито“ за филма „Силна вода“ на Международния кинофестивал в (Локарно, Швейцария 1976).

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇