Отношението и към собствения ѝ баща също е негативно. Въпреки че тя си спомня нежността му през детските ѝ години, Светлана така и не му прощава желанието напълно да контролира живота ѝ.
Той не само заповядва на Светлана каква работа да си избере, но и когато се влюбва в по-възрастен от нея мъж, Сталин се разгневява толкова много, че изпраща кандидат-жениха в концентрационен лагер за пет години. Отношенията между бащата и дъщерята са провалени завинаги.
След смъртта на Сталин тя мечтае да напусне страната. Когато четвъртият мъж на Светлана – индийският комунист Браджеш Сингх, умира през 1966 г., ѝ позволяват да отиде в Индия да разпръсне праха му в р. Ганг. Там тя бяга в посолството на САЩ и оставя СССР (и двете си деца) зад гърба си.
Алилуева живее дълго – чак до 2011 година. Публикува мемоарите си "Двайсет писма на Сталин до приятел", както и още няколко книги. Омъжва се още веднъж и ражда дъщеря, която в момента живее в САЩ, но изглежда духът на Сталин никога не спира да я преследва. "Където и да отида – винаги ще съм политически затворник на името на баща си", пише Светлана.
0 comments:
Публикуване на коментар