23:07:00
Има много мнения за живота ни по времето на социализма и сред тях има твърде тенденциозни коментари. Какво си спомням аз накратко?
Помня, че заплатите на родителите ми, обикновени служители, бяха около 240-250 лв. Да, не бяха много, но с тези заплати те успяха някак си да купят нов апартамент, да го обзаведат и да купят нов автомобил (макар и съветски). В студентските и заводските столове купоните бяха по 30 ст. – за първо, второ и трето, което си беше почти безплатно за всички.
А в някои заводи си беше направо безплатно. Клошари нямаше, защото поне прехраната беше осигурена за всеки (за разлика от сега). Всяка година ходехме за 14 дни на море – спомням си, че за възрастни струваше 38 лв., а за децата 18 лв. – пълен пансион! Не за ден – за цялото време. Баща ми имаше самобръсначка „Жилет“, от ония със сменяемите ножчета. Не знам колко време караше с едно ножче, но беше доста. Да, ходехме и по бригади като ученици. И всички пазим прекрасни спомени от тях! Не казвам, че онези времена нямаха и своите недостатъци, но те бяха много по-малко от сега.
Нека да бъдем обективни в оценката си за миналото. Дължим го на тези след нас!
Иво Петров
За Беляне защо не си спомним. Защо не си спомним за това, че за да си купиш апартамент трябваяе да имаш връзки или да чакащ десетки години да ти дойде реда, същото беше и за кола. Когато с триста зора ти отпуснат апартамент или кола въобще не бяха безпари а със заем от банка. Заплатите на повечето хора бяха по 100 , 120 лева. Пенсията на баба ми 60 лева , на пра баба ми 30. На село се чакаше на опашки за да си купиш хляб, кисело мляко, олио, месо в магазина нямаше. Да бъдем обективни все пак.
ОтговорИзтриване